Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (33)

32.

Докато „Ситейшън Х“ летеше над Северна Америка с хиляда километра в час, в кабината цареше тишина. И тримата пътници спяха дълбоко.

Сонг Лий задряма първа, последва я Джо Дзавала, който се излегна на едно удобно кресло. Кърт Остин почете още малко, а после остави папката на Кейси и погледна Сонг, която спеше на дивана. Голите й крака се подаваха от одеялото. Остин я зави и после отиде в пилотската кабина, за да се свърже по радиостанцията с ръководителя на наземния екип на летище „Лос Анджелис“. След като приключи, се върна, настани се в едно кресло и след няколко минути спеше дълбоко.

Самолетът се приземи на международното летище за почивка и тримата му пътници слязоха да се поразтъпчат. Посрещна ги ръководителят на наземния екип и подаде на Лий една голяма пазарска торба. По молба на Остин, той бе помолил жена си да купи някакви дрехи за Лий, която все още беше с тениската и късите панталони от Боунфиш Кий.

Сонг отвори торбата, изхълца радостно и побърза да иде в хангара, за да се преоблече. Тя успя да се изкъпе набързо и да проведе кратък телефонен разговор, преди самолетът да поеме курс към Хонолулу. Докато брегът на Калифорния изчезваше в далечината зад тях, Лий се приближи и седна до Остин, който обсъждаше с Дзавала картите и чертежите на лейтенант Кейси. Беше облечена в черни памучни панталони и бяла блуза без ръкави. Дрехите стояха много елегантно върху стройната й фигура.

— Разбрах, че си уредил доставката на новите ми дрехи — каза тя с мека усмивка. — Много ти благодаря, Кърт! Точно по мярка са ми.

— Моряците умеят да измерват с поглед — отвърна Остин.

Той видя как Дзавала прошепва „браво“ и осъзна, че беше сравнил гъвкавото тяло на Лий с кил на лодка. Сменяйки бързо темата, той каза:

— Това са чертежите на подводната лаборатория на доктор Кейн. Можеш ли да се ориентираш по тях?

— В най-общи линии, да. — Лий разгледа внимателно схемите. — Тези сфери, обозначени като „Жилищни помещения“ и „Администрация“, е ясно за какво служат. Другите, с надпис „Лаборатория“ и „Култивиране на ресурси“, разкриват само част от цялата история.

— Имаме много време. Бих искал да чуя цялата история, Сонг.

Тя подпря замислено брадичката си и започна:

— Представете си, че проектът „Медуза“ е постановка от три действия. Първото е изследването на отровата на медузата, проведено на Боунфиш Кий. Второ действие е практическото приложение на това изследване към процеса на синтезиране на ваксината, което се прави в „Селенията на Дейви Джоунс“. Трето действие би било действителното производство на големи количества от ваксината. Ние се намирахме във втория антракт.

— Защо сте постигнали по-голям успех от други лаборатории, работещи в сферата на океанските биотехнологии? — попита Остин.

— Защото доктор Кейн е гений — заяви Лий. — Той събра най-добрите специалисти в един чисто нов клон на науката, наречен биология на системите. Изследването беше съвкупност от протеомика, геномика и математика. Лабораторията използва мощни компютри, за да реализира проучването.

— С какво този подход се различава от традиционните изследвания? — попита Остин.

— Разликата е като между да мижиш в телескоп или да гледаш нещо отблизо. Лабораторията разполагаше със стотици очи, които попиваха информация, която се вкарваше в голям компютърен мозък, за да бъде анализирана. Дори и тогава, бяха нужни усилията на всички ни, за да разшифроваме молекулярната структура на отровата и да направим анализ на имунния отговор, който тя провокира в даден жив организъм.

— Доктор Кейн спомена, че разработвате по-голяма и значително по-отровна генетично изменена медуза — каза Остин.

Лий кимна.

— Той искаше да произведе повече токсин — каза тя.

— Разбирам, че колкото по-голяма е медузата, толкова повече е отровата, с която можете да работите — каза Остин. — Ами биолуминесценцията?

— Яркостта на създанието показва интензивността на молекулярните процеси. Тя действа като биологичен термометър. Целта ни беше да произведем големи количества от ваксината. Затова прехвърлихме гените, които създават основните съставки, в бактерии, които могат бързо да бъдат култивирани.

— Доктор Кейн каза, че токсинът на медузата не убива, а по-скоро парализира жертвите и ги поддържа здрави, но неподвижни.

— Антивирусът трябва да може да убие патогените, без да нарани приемника. Отровата на медузата стигна още по-далеч. Всъщност, тя защитава здравето на приемния организъм… поне за кратко. Процесът се нарича хормеза. В малки дози, токсинът може да отключи възстановителни механизми в тялото, дори да забави стареенето. Процесът наподобява спортуването, стресирайки тялото, което от своя страна подобрява метаболизма си.

— Това, което не ни убива, ни прави по-силни — отбеляза Остин.

— Това е много точно определение — отвърна Лий.

— Възможно ли е хормезата да има нещо общо с аномалията от Ню Бедфорд?

— Възможно е тя да е единствената причина. Приета в нужната доза, отровата на медузата може да подобри здравословното състояние на пациентите и да удължи живота им. — Лий наклони глава. — Сега бих искала аз да те попитам нещо.

— Разбира се.

— Ти, Джо и семейство Траут очевидно сте работили заедно в миналото. Кои сте вие?

Остин отговори на Лий по начин, който би задоволил любопитството й, без да разкрива твърде много за работата на екипа.

— Всички сме членове на специален екип на НАМПД, занимаващ се с разследване на океански загадки, които надхвърлят границите на нормалните възможности — каза той.

— Тази загадка определено спада към въпросната категория — усмихна се тъжно Лий. — Благодаря ти, че беше искрен!

— А аз ти благодаря, че ми разказа за работата на лабораторията. Да поговорим за новия грипен вирус. Какво ще стане, ако епидемията излезе извън границите на Китай?

— Нещо ужасно! ТОРС засегна около осем хиляди души и близо хиляда загинаха. Ако вирусът достигне вашата страна, ще убие минимум двеста хиляди души.

— А максимум?

— Вероятно няколко милиона. Но дори и случаите да са само стотици хиляди, епидемията ще пренатовари здравната система на всяка една държава. Много от загиналите ще бъдат медици, което допълнително ще влоши ситуацията. Общото въздействие върху развития свят ще бъде почти седемстотин хиляди жертви и повече от два милиона хоспитализирани… минимум. Развиващите се държави ще пострадат повече. Общите загуби ще достигнат до един трилион долара.

Остин беше стиснал усти, докато слушаше черната статистика.

— Ти току-що описа една глобална катастрофа, Сонг.

— Меко казано. Лекарите от години се притесняват от появата на грипен вирус-мутант. Дори и без външна намеса, вирусът може да се промени, да смени генетичния си код и да разболее хора, които принципно имат имунитет срещу него.

— Медицината се е развила много след последните епидемии — не се сдържа Остин.

— Както и транспорта — каза Лий. — Самолет, който има на борда си носители на заразата, може за няколко часа да разпространи заболяването из целия свят. Съществуващите ваксини са безполезни. Ето защо е толкова важно да разработим ваксина от отровата на медузата.

— Как се разпространява новият вирус?

— Старият се предаваше чрез контакт. Мутиралият щам може да се разпространява по този начин, но по-притеснителното е, че се предава и чрез вода.

— Да не намекваш, че може да проникне в подпочвените води?

— Да, има такава вероятност.

— Това означава, че ще попадне и в питейната вода.

— Така разпространението му ще стана почти неконтролируемо. Всички пият вода, докато докосването до заразен човек може да бъде избегнато. И двата начина са изключително опасни. Възможно е цялата човешка раса да бъде застрашена.

Лий беше потисната и очакваше Остин да сподели песимизма й. Но за нейна изненада, той каза:

— Благодаря ти за анализа, но не можем да допуснем това да се случи.

— Какво ще предприемеш?

— След като открием лабораторията, ще се погрижим за безопасността на екипа, който работи в нея. После ще възобновим изследването и ще ускорим производството на ваксината. Накрая ще унищожим Триадата. Какво ще кажеш, Джо?

— Ще кажа, че ни трябва малко храна, за да имаме енергия. Ще видя какво има в кухнята.

Остин сподели стратегията си все едно говореше за футболен мач. Вместо да се паникьосва, Дзавала приготви закуска. Лий не видя следи от лудост или неуместен хумор по лицата на двамата мъже, само спокойна решимост и изключителен кураж.

За пръв път, откакто беше научила за изчезването на „Селенията на Дейви Джоунс“, тя като че ли видя лъч надежда.