Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (47)

46.

Когато на „Конкорд“ не получиха новини от Остин, капитан Диксън заповяда на корабите на флота да се придвижат към атола и да го обградят. Той застана на горната палуба заедно със Сонг Лий, която не се беше отделяла от него, откакто Остин тръгна на своята мисия преди часове.

Капитанът наблюдаваше през бинокъла галения от светлината на зората атол, без да подозира каква драма се разиграва под спокойните води на лагуната. Той размишляваше какви да са следващите му действия, когато Лий посочи с пръст към морето. Тя сграбчи ръката му.

— Капитан Диксън, вижте!

На повърхността на водата на няколкостотин метра източно от атола се показаха огромната кула и високият вертикален рул на „Тайфуна“. След няколко минути две фигури се появиха на кулата и замахаха с ръце. Диксън вдигна бинокъла до очите си.

— Проклет да съм! — каза той и подаде бинокъла на Лий.

Тя погледна през него и каза:

— Това е Кърт! И Джо!

Диксън се засмя с глас. Само Кърт Остин можеше да отиде за риба в някоя отдалечена лагуна и да хване най-голямата подводница в света.

След още едно махване, двамата мъже се скриха в кулата и няколко минути по-късно изскочиха на палубата през един люк. С помощта на няколко души от екипажа, те изкараха надуваема лодка на палубата, плъзнаха я по овалния корпус на подводницата във водата, после се качиха вътре и загребаха към крайцера.

Сонг Лий чакаше на палубата, за да прегърне Остин и Дзавала. После отново Остин. Тя го целуна страстно по устните.

Кърт би искал да удължи приятното усещане, но внимателно се освободи от обятията й и се обърна към капитан Диксън.

— Някакви следи от хората от лабораторията? — попита той. — Трябваше вече да са изплували с миниподводниците.

Диксън поклати глава. Той се обади на първия помощник-капитан на мостика и му нареди да предаде на останалите кораби в района да следят за изплуващи подводни апарати. Минути по-късно се получи обаждане от кораба на НАМПД. Първата миниподводница се беше показала. Диксън заповяда да подготвят „Конкорд“ за тръгване. Той заобиколи атола точно навреме, за да видят как втората подводница изскача над водата, а после и третата. Всяка от тях имаше специален номер, изписан на корпуса.

Остин огледа водата в опит да види четвъртата миниподводница, пренасяща Луис Мичъл и ваксината. След няколко напрегнати минути, тя също се показа над водата.

Тогава той въздъхна с облекчение.

— Трябва незабавно да качим учените от последната подводница на борда — каза той на капитана.

Диксън нареди да спуснат една лодка. Спасителният екип извади Луис Мичъл и останалите учени от подводния апарат и ги докара на крайцера. Докато лодката се приближаваше, Луис видя Остин, който се беше навел над перилото. Тя му махна, а после посочи към хладилната чанта в скута си. Веднага щом се качи на борда, Луис я подаде на Лий.

— Ето я нашата ваксина — каза Мичъл, — в безопасност е.

Радостната усмивка върху лицето на Лий се стопи. Тя изглеждаше съкрушена, докато държеше чантата, сякаш някой й беше казал, че е радиоактивна.

— Твърде късно е, Луис — каза тя. — До двайсет и четири часа епидемията ще експлодира в Китай и след няколко дни ще е обхванала целия свят. Няма време да произведем ваксината в огромните количества, които са ни нужни.

Мичъл взе обратно чантата, седна на палубата и свали капака. Вътре се виждаха десетки алуминиеви цилиндри. Тя извади един и го показа на Лий.

— Ти не присъства на последната фаза от изследването — каза Мичъл, — така че не знаеш колко далеч сме стигнали.

— Разбрах, че сте интегрирали антивирусната молекула в микроби, в опит да ускорите процеса по синтезирането — каза Лий.

— Решихме, че този процес е твърде бавен — отговори Луис. — Затова внедрихме лечебния протеин на отровата в бързорастящи соленоводни водорасли.

Отчаяното изражение на Лий изчезна и тя се засмя, вдигна един от цилиндрите и каза:

— Това е прекрасно!

Виждайки озадачения поглед на тримата мъже, Лий поясни:

— Водораслите растат с невероятна скорост — каза тя. — След като вкараме тези култури в производствените помещения, за кратко време ще можем да извлечем ваксини, достатъчни за стотици души. Можем да направим същото за хиляди, а после стотици хиляди, в рамките на няколко дни.

Тя подаде цилиндъра на Остин, който го пое внимателно, сякаш очакваше да почувства някаква вълшебна сила. Той внимателно го постави обратно в хладилната чанта, затвори капака и се обърна към Диксън.

— Това трябва час по-скоро да стигне в Китай — каза той.

Капитанът вдигна чантата от палубата.

— Вече пътува — обяви той.

Десет минути по-късно „Сийхоукът“, пренасящ хладилната чанта, се отдели от палубата и се насочи към срещата си с един бърз реактивен самолет, чакащ на летището в Понпей. Няколко часа след кацането си в Китай, товарът щеше да бъде разпределен във фабриките за производство на ваксината, които Лий беше определила по време на престоя си на Боунфиш Кий.

 

 

Остин стоеше на палубата и наблюдаваше как хеликоптерът изчезва на хоризонта. Лий беше поискала да придружи ваксината до Китай. Кърт изпита тъга от заминаването й, но злата усмивка на Жената — дракон вече беше започнала да измества мислите му за прекрасното лице на Сонг.

Огромната руска подводница навлезе в пристанището на Понпей като гордо морско чудовище. Последва я товарният кораб на Чанг, който вече беше управляван от екипаж на флота, след като един разрушител го превзе. Останал без Чанг, екипажът се беше предал на безкомпромисните морски тюлени, без да бъде произведен нито един изстрел.

Пелпс се беше върнал от подводницата и разведе Остин и Дзавала из измамно занемарения на външен вид кораб. Той им показа подводния басейн, машинното отделение и свръхмодерния комуникационен център с кабините за прожектиране на холограми, които Чанг използваше, за да комуникира с другите двама тризнаци.

Последната спирка беше в салона на кораба. Остин веднага се почувства у дома в огромното помещение. Той взе три хавански пури от една кутия и ги запали със сребърна запалка. Той, Дзавала и Пелпс седнаха в плюшени кресла, тапицирани с червено кадифе и запушиха.

— Чанг е разбирал от пури — каза Дзавала, — но като декоратор го е нямало никакъв.

Остин издуха едно кръгче дим и огледа просторния салон.

— Не знам — каза той, гледайки виолетовите завеси и стените, облицовани с тъмно дърво, интериорът в стил „Замъкът на граф Дракула“ е много на мода в Трансилвания.

— На мен по-скоро ми напомня за някой бардак в Невада — каза Пелпс, който гледаше внимателно пепелта от пурата си. Той я изтръска на кафявия килим и добави: — Веднъж спрях там, за да питам за посоката.

Остин се усмихна и пое още няколко пъти от пурата си. После я загаси в близкия пепелник.

— Трябва да поговорим — каза той.

— Давай! — отговори Пелпс.

— Двамата с Джо сме благодарни за помощта ти — започна Остин, — но трябва да обсъдим какво ще се случи по-нататък. Остава проблемът с учения, когото уби в лабораторията.

— Беше злополука — каза Пелпс. — Луис може да го потвърди.

— Мислех, че не те харесва — каза Дзавала.

— Имахме време да се опознаем по-добре. Тя е прекрасна жена. Обичам ги с едри кокали.

Остин загледа Пелпс и си помисли, че този мъж е пълен с изненади.

— Кажи ми, Пелпс — каза той, — имаш ли си малко име?

— Не вярвам в тях — отговори Пелпс.

— Има един проблем — каза Остин, усмихвайки се. — Ти си убил онзи мъж докато си извършвал престъпление. Отвлякъл си собственост на САЩ и си организирал нападението с ракета над поддържащия кораб. Имаш късмет, че никой на борда на „Прауд Мери“ не е загинал. Остава и смъртта на мъжа от охранителната компания, от когото си взел картата.

— Ракетното нападение имаше за цел да отвлече вниманието на охранителите, докато ние отвличаме лабораторията — каза Пелпс. — Признавам, че някой можеше да загуби живота си, но се радвам, че това не се случи. Нямам нищо общо със смъртта на охранителя… Но знам какво имаш предвид.

— Радвам се, че разбираш ситуацията — каза Остин. — Когато слезем на сушата, ще те предам на властите. Ще им разкажа цялата история и това със сигурност ще намали наказанието ти.

— Десет години в пандиза вместо двайсет? — захили се Пелпс. — Понякога се налага да правим каквото трябва. Имаш ли нещо против да кажа на Луис какво става?

Остин се възхити на спокойствието на мъжа. Той кимна и стана от стола си. Тримата напуснаха салона и няколко минути по-късно вече се намираха в една надуваема лодка и на пък към „Конкорд“.

Луис Мичъл ги чакаше. Пелпс я дръпна настрана, за да поговорят, докато Остин и Дзавала отидоха в каюткомпанията, за да се срещнат с капитана и учените от лабораторията.

Диксън информира всички докъде е стигнал самолетът, летящ за Китай. Нямаше много време, но ваксината щеше да стигне до хората.

Остин погледна часовника си. Той помоли да го извинят и излезе на палубата. Там попита няколко мъже дали са виждали Пелпс и Мичъл. Най-после получи отговор, когато единият от тях посочи към острова.

— Слязоха на брега с надуваемата лодка — осведоми той Остин. — Казаха, че ще се върнат след няколко часа. Мъжът помоли да ви предам това.

Остин разгъна листа от тетрадка и прочете следното кратко, набързо надраскано съобщение:

„Трябва да направя каквото трябва.

П.“

Остин се усмихна с досада. Пелпс отново го беше изиграл.

Кърт отиде до перилата и погледна към Понпей. Колониа беше малък град, разположен на миниатюрен остров, но местното полицейско управление не беше точно Интерпол. Докато се мобилизират, Пелпс отдавна щеше да се е изплъзнал.

Без да бърза, Остин се качи на мостика и помоли един член на екипажа да се обади в полицията, да докладва за открадната лодка и да им даде описание на Мичъл и Пелпс.

Той потърси утеха в мисълта, че Чанг е мъртъв. Опитът му да разпространи вируса се беше провалил. Ваксината скоро щеше да бъде достъпна навсякъде.

Един от тризнаците на Триадата беше отстранен, но оставаха Уен Ло и загадъчната Жена-дракон.

Остин все още обмисляше какво да прави, когато телефонът му звънна. Беше лейтенант Кейси.

— Поздравления, Кърт — каза той, — адмиралът ми се обади, за да ми сподели добрите новини.

— Благодаря, лейтенант, но нашата работа няма да приключи, докато другите двама тризнаци от Триадата са на свобода.

— Наясно сме с този факт, Кърт. Ще те свържа с един човек, който иска да говори с теб.

Остин каза на Кейси да прехвърли разговора. Няколко секунди по-късно, той дочу мъжки глас.

— Добър ден, господин Остин — каза мъжът с копринен глас. — Позволете ми да ви се представя. Аз съм полковник Минг от Народноосвободителната армия.

— Добър ден, полковник Минг. С какво мога да ви помогна?

— Не за това се обаждам, господин Остин. Въпросът е, как мога аз да ви помогна.