Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (49)

48.

В редките моменти, в които Джо Дзавала не излизаше с половината жени във Вашингтон или не бърникаше в двигателя на своя „Корвет“, той обичаше да отгатва как работят различни неща. За Дзавала, стаята с холографските проектори, която се намираше до пищно подредения салон в кораба на Чанг, представляваше просто един сложен двигател, чиято задача беше да изпраща и приема близки до реалността образи.

Дзавала се зарови в сложната мрежа от микрофони, лещи, лазери, прожектори и компютри, които обграждаха кръглата маса и трите стола под висящите конуси. Остин стоеше наблизо и говореше по телефона с Ирам Йейгър от главното управление на НАМПД. Йейгър беше експерт по холограмите и беше разработил една прекрасна холографска жена на име Макс. Тя беше персонификация на компютърната система на НАМПД, за която той отговаряше. Остин предаде въпросите на Йейгър и му изпрати снимки на електронните и оптичните устройства, които Дзавала не успя да опише.

След около час анализиране на гениалната система, Дзавала се отдръпна и потри длани.

— Напълно е готова, Кърт. Можеш да се прожектираш с едно натискане на това копче.

Остин надзърна под един от висящите конуси.

— Това няма да раздроби молекулите ми, за да се превърна в глава на муха, нали? — попита той.

— Няма от какво да се притесняваш, Кърт. Всичко е една високотехнологична илюзия, дим и огледала.

— Дръж някоя мухоловка под ръка, за всеки случай — каза Остин, сядайки в мекия, удобен стол.

Дзавала застана отстрани, готов да се намеси, ако нещо не се развие според плана. Остин погледна през масата към двата празни стола, провери контролното табло и после въведе телефонния номер, който Уен Ло беше дал на полковник Минг, преди тризнакът от Триадата да срещне преждевременната си гибел.

Премигнаха светлини и машините забръмчаха, докато сложната оптика сканираше всеки квадратен сантиметър от тялото на Остин и предаваше информацията чрез електронни импулси към компютър, който смилаше данните и я изпращаше към друг, отговарящ за декодирането й в 3D проектор. Сканирането беше просто пушек и огледала, както беше казал Дзавала, но Остин напрегна рамена, очаквайки да почувства електрическо гъделичкане, което така и не се появи.

Вместо това, въздухът под конуса пред Остин започна да трепти, сякаш е нагрят. Облак от танцуващи прашинки започна да се формира, първоначално без ясни очертания, а после се материализира в грубата форма на човешка глава и рамена.

Първоначално те бяха прозрачни, но после станаха по плътни, докато се появяваха лицевите черти. Остин знаеше от своята среща с Жената — дракон, че холограмата можеше да се променя мигновено. Но лицето срещу него беше по-странно от всичко, което си беше представял.

Очите под изящно извитите вежди бяха със същия нефритенозелен цвят, като изпълнените с омраза очи на Чанг. Сочните устни бяха женствени, но меките черти на лицето бяха в противоречие с наболата брада и тялото на професионален борец, чиито рамена опъваха шевовете на черна риза без яка. Третият тризнак от Триадата не приличаше нито на мъж, нито на жена, а по-скоро на уродлива комбинация от двете — хермафродит.

Холограмата остана неподвижна като мраморна статуя. Малките, деликатни ръце бяха отпуснати върху масата. Изражението на лицето беше замръзнало, а очите гледаха право напред. Тогава устните се раздвижиха и един мек глас, нито мъжки, нито женски, се дочу през колоните.

— Ето че се срещаме отново, господин Остин — каза холограмата.

— Как да те наричам? Жената — дракон или Лай Чой Сан? — попита Остин.

— Моите последователи ме наричат „Първи“. Аз бях първият от моите братя, който се появи на този свят. Изпреварих ги само с няколко минути. Ние, китайците, сме суеверни, когато става дума за числа и вярваме, че малките носят късмет.

— Като гледам как късметът ти се обърна напоследък — каза Остин, — ти препоръчвам да си избереш друго число. Холографският ти образ също нещо не е в ред. Нищо не се движи, с изключение на устата ти.

— Това е, защото не мога да си мърдам крайниците. Успявам да си движа леко очите и устните, но нищо друго.

— Какво ти се е случило?

— Надявах се вие да ми кажете, господин Остин.

Остин направи пауза, спомняйки си думите на Кейн за парализиращия ефект от отровата на медузата.

— Чудехме се какво се е случило с ваксината — каза той. — Хеликоптерът от кораба беше изчезнал, затова предположихме, че хладилната чанта с ваксината и културите вече не е на товарния кораб на Чанг.

— Серумът беше транспортиран направо при мен. След като получих уверението на моя брат, Чанг, се ваксинирах сам. Знаех, че до няколко часа вирусът ще се разпространи в моя град и исках да бъда първият, който ще бъде имунизиран. Но вместо това се парализирах и оттогава седя тук и се опитвам да се свържа с братята си. — Тънките устни се изпънаха в жалка пародия на усмивка. — Изглежда, че веществото не действа.

— Цилиндърът, който Чанг ти е изпратил, съдържаше временна ваксина, която щеше да бъде унищожена. Тя убива вируса, но парализира приемника.

— Значи изследването е провал?

— Съвсем не, Първи. Истинската ваксина се произвежда със светкавични темпове в Китай и по целия свят в количества, които ще спрат епидемията, на която вие поставихте началото.

Фините устни отново се свиха в тънка чертичка.

— Фактът, че се намирате на кораба на Чанг, ми говори, че брат ми вече не е сред живите. Той не би ви позволил да останете жив.

— Опасявам се, че Чанг стана жертва на собствените си агресивни импулси.

— Много жалко — каза холограмата без грам тъга. — Чанг беше гениален, но твърде често действаше необмислено.

Остин стисна зъби.

— Убийството на десетки невинни хора — каза той, — не може да се опише като необмислено действие.

— Това е, защото нашето семейство винаги е гледало на света по по-различен начин от другите. Триадата „Пирамид“ е съществувала векове преди вашето простолюдие да прогони британците обратно в Англия. Ние не сме оцелели толкова години, изпитвайки сантиментални чувства към смъртта на другите, дори и тази на собствените ни роднини.

— Радвам се да го чуя — каза Остин. — Значи няма да пролееш сълзи за своя брат, Уен Ло.

— И той ли е мъртъв?

— Нещо не се доразбра с Китайската армия… още една жертва на безумния ви план.

— В него нямаше нищо безумно. Ръководителите на нашата държава са много лабилни. Правителството щеше да реагира крайно на евентуални протести по улиците. Ние щяхме да подкрепим последващите бунтове на масите. Накрая планирахме да се намесим, да спрем епидемията и да поемем властта в свои ръце. Разполагайки с ваксината, щяхме да контролираме живота и смъртта на един милиард от нашите сънародници. Щяхме да предложим същия избор и на останалия свят, в замяна на пари и власт. Планът беше добре обмислен. Не очаквахме да се намесиш с приятелите ти от НАМПД.

— Заслугата не е само на Агенцията — каза Остин. — Вие посяхте семената на собственото си падение, когато решихте да си играете на триглав бог. Не сте първите, които са се обявявали за безсмъртни, нито пък ще сте последните. Ето защо никога няма да остана без работа.

— Същото ли казаха, когато беше разформирован екипа ти в ЦРУ?

— С радост мога да заявя, че след края на Студената война услугите ми вече не бяха необходими, но както изглежда, ти си се ровил в миналото ми.

— Знам повече за теб и от най-близките ти приятели, Дзавала и семейство Траут. Проучих къщата ти на река Потомак през сателит. Знам каква музика слушаш и какви философски книги четеш. Но част от живота ти е скрит в сенките, което ми дава надежда.

— Надежда за какво, Първи? Ти си почти напълно обездвижен. Единствената ти надежда е някой да те наеме като закачалка за шапки.

— Но ти можеш да промениш това, Остин. — Гласът стана мек като шумолене на гърмяща змия в трева. — Моята фармацевтична компания разработи вируса и с малко време и насоки, може да разработи противоотрова, която да неутрализира ефекта от отровата. Мога да те наградя по начин, който не си и сънувал.

— Единствената награда, която искам, е да видя вашата Триада изтрита от лицето на Земята.

В очите на холографското изображение се появи гняв.

— Ще те смачкам като мравка, Остин!

— Би могъл, ако можеше да си мръднеш някой пръст. Сбогом Първи! Отровата ще те поддържа жив още дълго време. Пожелавам ти прекрасен живот.

Пръстът на Остин докосна копчето, което щеше да прекъсне връзката.

— Чакай! Къде отиваш?

— След като се справих с теб и братята ти — каза Остин, — се нуждая от дълъг, топъл душ.

— Не можеш да ме оставиш така!

Молбата може и да беше искрена, но не направи никакво впечатление на Остин. Той изпитваше единствено отвращение към грозната фигура.

— Тогава ще сключим сделка — каза той. — Кажи ми къде си и ще предам информацията на китайското правителство. Можеш да се разбереш с тях.

След секунда тризнакът продиктува един адрес в Хонконг.

— Благодаря, Първи. Сега ще ти дам един добър съвет. Не се опитвай да се измъкнеш с подкуп. Правителството вече наложи запор върху всичките ти активи. Нямаш нищо, което да им предложиш.

— Ще те убия, Остин! Кълна се, че ще намеря начин да го направя!

— Сбогом, Жена-дракон!

— Чакай!

Остин натисна копчето, за да прекрати връзката. Думите излязоха от безформения облак танцуващи прашинки. Беше глас на жена.

— Върни се!

Дзавала, който стоеше отстрани, измърмори нещо на испански.

Остин осъзна, че е плувнал в пот. Дори и разделени от хиляди километри, той никога не беше стоял толкова близо до злото.

— Аз се превърнах в Смърт, унищожителят на светове — каза под носа си той.

Дзавала го чу.

— Какво каза, Кърт?

Сякаш пробуждайки се от сън, Остин промълви:

— Това е цитат от Бхагавад Гита. Изведнъж ми изникна в главата. Записа ли адреса, който онова нещо ми продиктува?

Дзавала вдигна лист хартия.

— Какво искаш да направя с него? — попита той.

— Когато се върнем на „Конкорд“, се свържи с полковник Минг и му предай тази информация. Той да се заеме с тризнака. После информирай Пол и Гамей за станалото. Накрая си налей една голяма чаша текила, а после още една, но ми запази малко кактусов сок.

— Слушам, сър. Какво ще правиш през това време?

Остин се надигна от стола и тръгна към вратата.

— Ще си взема онзи дълъг, горещ душ, за който споменах.