Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (37)

36.

Подобно на много други лодки, създадени преди майсторите да се научат как да произвеждат корпуси от новото за времето си фибростъкло, очуканата четириметрова лодка, която Остин нае в Колониа, приличаше на боен кораб. Широкият плавателен съд се задвижваше от вътрешнобордов двигател с петнайсет конски сили, чието място беше в музея, а не в морето.

Остин се зарадва, че водолазното оборудване, което нае, изглеждаше в много по-добра форма от лодката и двигателя. Той провери регулаторите, маркучите и кислородната бутилка и реши, че са били добре поддържани. Като допълнение, купи подводен фотоапарат за еднократна употреба, затворен в пластмасова кутия. След като натовари екипировката, той помогна на Сонг Лий да се качи в лодката. Кърт дръпна няколко пъти въжето на стартера и двигателят закиха и закашля. Щом запали, се оказа, че има здраво механично сърце и с лекота тласка тежката лодка по водата с бавно, но постоянно темпо.

Нан Мадол се намираше на около четирийсет и пет минути с лодка от Колониа. В далечината на югоизточния бряг на остров Тенуен се откроиха очертанията на руините от града и впечатляващите изкуствени острови. При тази гледка Остин започна да се рови в паметта си, за да си спомни какво му беше казал Уитълс преди години за руините. Мястото било церемониален център още през втори век от новата ера, но сегашните руини са чак от дванайсети век.

Градът бил резиденция на благородници и погребални жреци, като жителите му никога не наброявали повече от хиляда души. Домовете на покойниците се простирали на петдесет и осем острова в североизточната част на града, в сектор, наречен Мадол Поуе. Уитълс беше водил Остин там, за да му покаже къде са живеели и работили жреците. Административният сектор Мадол Па се намирал в югозападния край на Нан Мадол. Там живеели благородниците и воините.

Строителите на Нан Мадол издигнали защитни диги, които да пазят града от тихоокеанските бури. Правоъгълните острови на практика са еднакви. Здрави стени, построени чрез наслагване на тежки, шестоъгълни, базалтови колони в стил дървено бунгало, обградени от парчета корал. След като стените достигнали няколко метра над морското равнище, върху колоните били изграждани платформи, служещи за основа на жилища, храмове и дори гробници. Най-сложните от тези острови, като впечатляващата гробница Нандауас, имали по две седемметрови стени, ограждащи дома на краля.

Според картата, която Уитълс нарисува на Остин, Храмът на лекуващите жреци се намираше в погребалния сектор на Нан Мадол. Беше по-малка версия на Нандауас, което предполагаше, че островът е бил от голямо значение за неговите обитатели. В храма се влизало през портал във външната стена, затваряща малък двор, и после през още един портал във вътрешната стена.

Следвайки картата на Уитълс, Остин зави с лодката към града и премина покрай рушащите се стени, които изглеждаха не на място в това отдалечено кътче. Двамата с Лий махнаха на няколко лодки, пълни с туристи с фотоапарати, защитени от тропическото слънце от цветни платнени навеси. Нан Мадол се беше превърнал в популярна дестинация за еднодневни екскурзии. Лодката подмина и един водач, който показваше пътя на няколко каяка, подобно на патица, следвана от малките си.

Остин погледна картата, реши да напусне главната туристическа зона и да свие в един тих канал без изход, от двете страни на който имаше базалтови стени и палмови дървета. В древни времена, Храмът на лекуващите жреци се издигал в края на канала, но сега единствената следа, че някога е съществувал, беше разбъркана купчина колони, подаващи се на около трийсет сантиметра над водата. Остин угаси двигателя, остави лодката да се доближи на няколко метра от руините и пусна котвата.

От водолазния магазин Кърт си беше купил бански костюм с хавайски мотив — огненочервен на цвят с хула танцьорки. Не че беше възхитен от него, но само той му беше по мярка. Той прибра портфейла и телефона във водонепромокаемата торба на оборудването за гмуркане и си сложи компенсаторната жилетка, колана с тежестите, кислородната бутилка и плавниците. След това се претърколи през борда, подаде се отново и махна на Сонг Лий, после захапа мундщука и се гмурна на няколко метра в бавнодвижещата се кафеникавозелена вода.

Остин включи водонепромокаемото фенерче, което купи в магазина. Видимостта в мътната вода беше ограничена, но светлината докосна разтрошения базалт, който някога е служил като основа на острова. Кърт заобиколи купчината камъни и после изплува до лодката под наем.

Уитълс беше предположил, че кораловото ядро, поддържащо храма, се е срутило по време на земетресението, разлюляло града, и така сградата е потънала на дъното, а стените са се сринали отгоре му.

Остин отново обиколи с плуване купчината, този път на различна дълбочина и видя един отвор, над който базалтовите колони бяха паднали под ъгъл. Той освети кухината с фенера си. Светлината се разсея, което предполагаше, че зад входа има отворено пространство. Кърт се провря през тесния отвор, простъргвайки кислородната бутилка в базалта.

След като се промуши, Остин освети кухината с фенерчето и видя, че се намира в подобна на пещера камера, образувана при срутването на вътрешните и външните стени. Дори и храмът да не беше разрушен, щеше да остане скрит зад останките на вътрешната стена, която се беше срутила върху и около него.

Остин помисли, че е достигнал до края на своето изследователско пътешествие и се приготви да се върне обратно, когато реши за последно да огледа стените на камерата с фенерчето си. Забеляза нещо странно в начина, по който сенките падаха върху отломките вдясно. Той се приближи с плуване и видя, че една плоча беше паднала върху няколко от колоните, създавайки по този начин проход.

Остин се провря през него и след като преплува няколко метра, достигна до почти съвършен правоъгълен портал. Храмът се беше наклонил наляво и входът би трябвало да бъде затрупан от отломки, но трегерът му беше паднал така, че отворът беше останал непокътнат. Остин набързо огледа наоколо, за да се увери, че входът няма да се срути и влезе в храма.

Фенерчето на Остин освети басейна, който Уитълс беше описал. Беше правоъгълен, дълъг около шест метра и широк четири и половина. В него бяха паднали отломки, но Остин предположи, че е дълбок около метър и осемдесет. Като освети една от стените с фенера, видя, че не е сам.

Върху стената бяха издялани шест мъжки фигури с препаски. Бяха в профил, като всеки държеше купа над главата си. Три от фигурите гледаха една към друга, заобиколили голяма медуза, чиито пипала се спускаха до каменен подиум с големина метър на два, разположен срещу стената. Остин огледа помещението с фенера си и видя същите изображения и върху другите стени.

Той се приближи и проследи с пръст контурите на една от медузите, сякаш в опит да се свърже с древния култ на лекуващите жреци. После се дръпна малко назад, извади фотоапарата и направи няколко снимки.

Нетърпелив да сподели с Лий какво е открил, Остин излезе от храма и се провря през вътрешните и външните стени. Оглеждайки се, за да се ориентира, той различи силует на лодка на фона на блестящата повърхност. Докато се издигаше, ушите му доловиха приглушения звук от мотор. Шумът ставаше все по-силен. Остин се зачуди защо някой би карал толкова бързо в спокойния канал.

После в главата му светна червена лампичка.

Той проследи въжето на котвата и главата му се показа на повърхността, на няколко метра от лодката. Остин вдигна маската на челото си, примижа от силното слънце и видя една надуваема лодка да се приближава с голяма скорост към него. Беше твърде далече, за да види ясно лицата на хората в нея, но слънчевите лъчи се отразяваха от лъскавото голо теме на Чанг — водачът на бандата на Триадата, която беше нападнала „Бийб“. Стрелката в датчика за опасност на Остин закова в червената зона.

Сонг Лий седеше в лодката под наем, без да забелязва приближаващата заплаха. Остин извика и посочи бързо идващата към тях надуваема лодка. Усмивката, с която Лий посрещна Кърт, се превърна в озадачена гримаса. Остин погледна отново към лодката на бандитите. Вече беше достатъчно близо, за да се види зловещата усмивка на лицето на Чанг, който коленичи до носа и опря оръжие на рамото си. Беше въпрос на секунди да стигне до тях, но в този момент каяците, които видяха на идване, навлязоха в канала и препречиха пътя му. Надуваемата лодка зави, за да ги избегне, но вълната от движението й преобърна два каяка.

Остин се възползва от секундите отлагане.

— Скачай! — извика той на Лий.

Тя сложи ръце на борда и се наклони над водата, без да осъзнава опасността, в която се намира, докато не видя проблясъците пред дулата и не чу пукотевицата от автоматична стрелба. Една редичка от гейзери изригна по повърхността на водата и се насочи към нейната лодка, неумолимо като циркуляр. Лий замръзна на място от страх.

Остин се издигна над водата възможно най-високо, пресегна се, сграбчи Лий за ризата и я издърпа. Тя падна от борда няколко секунди преди куршумите на Чанг да направят лодката на решето.

Допълнителната тежест на Лий повлече и двамата на няколко метра под повърхността. Тогава Остин освободи малко въздух от компенсаторната си жилетка и те потънаха още по-надълбоко. Той сложи едната си ръка около кръста й, сякаш щяха да танцуват валс, а с другата насочи светлината на фенера към лицето си. Тя инстинктивно беше поела въздух, преди да падне във водата, но вече беше изразходвала запаса си и започна да изпада в паника. Остин я пусна, пое дълбоко дъх, извади регулатора от устата си и посочи мехурчетата, които излизаха от него.

Очите на Лий бяха разширени от страх, но разбра какво се опитваше да й обясни. Тя взе мундщука и го захапа със зъбите си. Докато кислородът изпълваше дробовете й, страхът в очите й намаля. После подаде мундщука обратно на Остин.

Споделеното дишане щеше да ги поддържа живи, но трябваше да мислят и за Чанг и хората му. Това стана съвсем ясно, когато Остин видя плясък и пяна във водата. Хората на Чанг скачаха от лодката.

Мъжете лесно можеха да проследят Остин и Лий в плитките води на канала, по мехурчетата на повърхността. Чанг вероятно щеше да ги уцели, а и можеше да изчака да им свърши кислородът.

Остин напълни дробовете си с кислород, подаде мундщука на Лий и посочи с показалеца си.

Натам!

После хвана Лий за ръката и се гмурна към входа на храма. Хората на Чанг не разполагаха с кислород и бързо изостанаха. Докато жертвите им изчезваха зад стената на храма, нападателите се върнаха към повърхността. Лодката на Чанг заплува напред-назад в търсене на издайнически мехурчета. След като не успя да види нищо, Чанг предположи, че двамата са се промъкнали покрай него. Той заповяда на хората си да тръгнат обратно към входа на канала. През това време Остин и Лий вече бяха влезли в храма.

Лий се справяше с мундщука като професионалист, но за малко да се нагълта с вода, когато Остин й показа фигурите по стените. Също като него, тя докосна медузата с ръка и поклати глава от яд, че не може да говори. Остин посочи към камерата, закачена на жилетката му и допря показалец и палец, за да й направи знак, че е снимал всичко.

Двамата застанаха на ръба на басейна, споделяйки кислород и известно време се наслаждаваха на прекрасните рисунки. Остин провери колко въздух е останал в бутилката, а после тупна своя часовник и посочи към входа на храма. Споделеното дишане изразходваше два пъти повече кислород. Лий кимна, за да му покаже, че разбира. Те заплуваха един до друг, сякаш бяха залепени и достигнаха до външната стена.

Остин направи знак на Лий да изчака. Той съблече жилетката и заплува в канала. Всичко беше спокойно. Кърт погледна към повърхността, но не видя и следа от Чанг и взетата под наем лодка.

Дочу се звук от двигател, но опитният му слух веднага разбра, че е по-различен от този на надуваемата лодка. Реши да рискува. Приближи се до основите на острова, изплува на повърхността и надникна иззад една скала, където базалтовите колони се бяха срутили.

Една туристическа лодка се приближаваше по канала към тяхната, която беше почти изцяло потопена, с изключение на носа, подаващ се от водата под ъгъл. По-важното беше, че Чанг и хората му не се виждаха никъде.

Остин замаха, докато един човек от лодката не го видя. Щом лодката зави към него, той пое дълбоко дъх и се върна при Сонг Лий. Направи й знак, че всичко е наред и посочи нагоре. Тя повтори неговия знак и двамата се заиздигаха бавно към повърхността.