Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (38)

37.

Малко след като хеликоптерът „Сикорски“ излетя от Понпей, Дзавала извади една карта от плика с надпис „Строго секретно“, който Остин му даде и сравни точиците върху нея с островите и атолите, които виждаше от борда на машината. Мичман Дейли го потупа по рамото и посочи право напред, където се виждаха силуети на кораби.

— Сякаш се приближаваме към вражеска флотилия — каза Дзавала.

— Навлизаме в зоната за търсене — отговори Дейли. — Шест кораба на флота претърсват района около мястото, на което беше лабораторията. Един изследователски кораб на НАМПД пристигна, за да ни помогне. Моят кораб служи за команден център. Намира се точно пред нас.

„Сийхоукът“ бързо измина разстоянието до „Конкорд“, увисна за кратко над носа и после се спусна бавно върху голям кръг, нарисуван върху палубата. Дзавала плъзна вратата на хеликоптера и слезе. Посрещна го прошарен мъж в сиво-кафява униформа.

— Името ми е Хенк Диксън, господин Дзавала — представи се мъжът и му подаде ръка. — Командир съм на ракетния крайцер „Конкорд“. Добре дошли на борда!

— Благодаря, капитане! Можете да ме наричате Джо. Моят началник, Кърт Остин, остана да свърши нещо на Понпей, но ще дойде след няколко часа. Мичман Дейли ме осведоми, че „Конкорд“ служи като контролен център на флотилията по издирването.

— Точно така. Елате, ще ви покажа с какво се занимавахме до сега.

Капитанът поведе Дзавала към импровизирания команден център на кораба, намиращ се до главната палуба. Десетина мъже и жени, седящи пред компютърни екрани, обработваха информацията, постъпваща от различните кораби и самолети, включени в търсенето.

— На какво разстояние сме от последното местонахождение на лабораторията? — попита Дзавала.

Диксън посочи към палубата под краката си.

— Намира се на около деветдесет метра точно под корпуса на кораба. Ние патрулирахме наблизо и бяхме нещо като резерва на поддържащия кораб „Прауд Мери“.

Щом чухме сигнала за помощ, за няколко часа бяхме на мястото.

— Къде е той сега?

— Спасителен кораб на флота дърпа останките му към една корабостроителница, където криминалистите ще го огледат по-обстойно. Бяхме твърде заети с грижи за оцелелите, затова ни отне известно време, преди да имаме възможност да проверим какво става с лабораторията. Като не успяхме да се свържем с нея по радиостанцията, погрешно предположихме, че комуникационните шамандури са били повредени и тъй като разполагаме с подводен робот за оглеждане на корпуса, веднага го спуснахме. — Капитанът се доближи до един компютърен екран. — Тези кръгли вдлъбнатини, които виждате на дъното на океана, съвпадат с основата на краката, поддържащи „Селенията“.

— Няма следи от влачене — забеляза Дзавала. — Това показва, че лабораторията е била вдигната, което е напълно възможно с нейната неутрална плаваемост. Можете ли да ми покажете мястото на картата от сателита?

Диксън помоли един от техниците да покаже хибрид от карта и сателитен образ на мястото, което претърсваха.

— Използваме шпионски сателит, който може да различи обект с размер от един метър и да търси инфрачервени излъчвания — каза той. — „Селенията на Дейви Джоунс“ се намираше западно от Понпей, между остров Нукуоро на север и Оролук на юг. Начертахме мислени линии между трите острова и кръстихме главната зона за търсене „Понпейския триъгълник“.

— Тези червени квадрати трябва да са зоните, които вече са претърсени — каза Дзавала.

— Точно така. Квадратчетата показват териториите, които са проверени с хидролокатор. Корабите прехвърлят данните си към нашата компютърна мрежа. Ние разграфяваме дъното на океана на квадрати, корабите преминават през всеки един, като се движат успоредно един на друг и след това се прехвърлят на следващия. По този начин проверяваме голяма част от океана за кратко време. Като допълнение, разполагаме със самолети и хеликоптери, които оглеждат повърхността.

— Това трябва да са островите, оградени с червено — каза Дзавала.

— Отново познахте. Варират от средно големи острови, до атоли, не по-големи от палеца ми. Повечето са безлюдни. Заповядахме на хеликоптерите да кацнат на някои от тях и да поговорят с жителите, но никой не е виждал нищо подозрително. Местата, които не можем да достигнем с лодка или по въздух, са проверени много подробно чрез сателитни снимки.

— Мичманът спомена, че сте пуснали радио хидроакустични шамандури — каза Дзавала.

Диксън кимна.

— Отне ни известно време докато разберем, че лабораторията е изчезнала и спуснем акустичните сензори — каза той. — Разполагаме с три подводници, оборудвани с електронни уши, толкова чувствителни, че могат да доловят кихане на риба. Те патрулират по периметъра на триъгълника.

— Наредете им да настроят звуковите си детектори за отличителния шум от руска подводница клас „Тайфун“. Те са много тихи, но може и да уловите нещо.

Диксън изгледа странно Дзавала.

— Мислите, че руснаците са замесени в това?

— Не — каза Дзавала, — но една от техните подводници може и да е. Изглежда, че сте завардили всички изходи. Искам да се върна на първото квадратче. Ще се свържа с кораба на НАМПД, за да видя дали ще ми дадат един подводен апарат, с който да огледам мястото.

— Ще им се обадя — каза капитан Диксън и после добави: — Вече не знам какво да правя. Имате ли някакви предложения?

Дзавала се загледа в обширната територия на сателитната снимка. Флотът се беше нагърбил с тежка, почти непосилна задача. Федерални щати Микронезия се състоят от повече от шестстотин острова, разпръснати на два и половина милиона квадратни километра в Тихия океан. Общата им територия е по-малка от тази на Роуд Айлънд, но ако в това число се включи и океана, държавата заема площ колкото две трети от Съединените щати.

— Добрата новина е, че планът ви за търсене е чудесен, капитане. Ако имахте достатъчно време, не се съмнявам, че щяхте да откриете лабораторията.

— Благодаря. — Капитанът сви очи и каза: — Каква е лошата новина?

Дзавала му се усмихна тъжно.

— Нямаме време!