Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (4)

3.

Епидемията от инфлуенца през 1918 г. се появила внезапно и атакувала света точно когато той се опитвал да се съвземе от току-що приключилата опустошителна война. Заразата тръгнала от Испания и убила осем милиона души. Нарекли я Испански грип, въпреки че нападнала и много други страни, включително САЩ. Само за няколко месеца, тя се разпространила по целия свят. Нямало подходящо лекарство. Жертвите можели да се разболеят сутринта, в рамките на няколко часа да развият типичния обрив с цвят на махагон и да починат, преди да падне нощта. Милиони загинали. Един милиард били заразените. Преди да затихне през 1919 г., инфлуенца убила повече хора от петте години жестока война. По-страшна била дори от „Черната смърт“.

Зловещата статистика не напускаше ума на доктор Сонг Лий, докато изминаваше последните километри към Боунфиш Кий. Тя кацна във Форт Майърс и нае кола до пристанище Пайн Айлънд, където се срещна с един колоритен местен жител на име Дули Грийн. Той я откара с лодката си до острова през мангровите гори. На пристана я чакаше някакъв мъж.

— Здравейте, доктор Лий — каза развълнувано мъжът и протегна ръката си. — Казвам се Макс Кейн. Добре дошли на Фентъзи Айлънд. Аз ръководя това мъничко кътче от рая.

С избелялата си хавайска риза и протъркани къси дънкови панталони, Кейн приличаше повече на бездомник, отколкото на уважаван морски микробиолог, чиято впечатляваща биография Лий бе прочела. Един китайски учен от неговия ранг не можеше да бъде видян без бяла престилка.

— Радвам се да се запознаем, доктор Кейн — усмихна се Лий, поглеждайки поклащащите се от вятъра палми и избелялата сграда, кацнала върху нисък, тревист хълм, на няколкостотин метра от пристана. — Не съм виждала друга лаборатория, разположена на толкова живописно място.

Кейн се ухили криво.

— Не е и наполовина толкова живописно, колкото сегашните обитатели на острова. — Той грабна куфара на гостенката си и закрачи енергично към вътрешността. — Елате, ще ви покажа къде ще се настаните.

Двамата се изкачиха по издълбани в хълма стъпала и продължиха по пътека от начупени мидени черупки към спретнати колиби, боядисани в розово с бели ивици. Кейн отвори вратата на една от колибите и покани Лий да влезе. В тясното пространство бяха побрани легло, стол, гардероб и едно бюро.

— Не е като хотел „Риц“, но има всичко необходимо — каза извинително Кейн.

Лий си спомни за своята колиба в селото.

— Сигурна съм, че тук ще ми е много удобно.

Кейн остави куфара на леглото.

— Радвам се да го чуя, доктор Лий — каза той. — Как пътувахте?

— Дълго! — отвърна тя, подсилвайки отговора си с дълбока въздишка. — Но се радвам, че отново съм в Съединените щати.

— Чух, че сте прекарали известно време в Харвард — каза Кейн. — Оценяваме факта, че дойдохте, за да ни помогнете.

— Как бих могла да не дойда, доктор Кейн? — отвърна Лий. — Досега светът имаше късмет. Въпреки постиженията на медицината, ние така и не разработихме ваксина за първата епидемия от инфлуенца от 1918 г. В момента си имаме работа с мутирал щам на този вирус. Изходът от тази ситуация зависи от работата ни тук. Кога мога да започна?

Макс Кейн се усмихна на нетърпението й.

— Ще ви донеса нещо студено за пиене — каза той, — и ще ви разведа наоколо, ако желаете.

— Може по някое време да заспя права, заради часовата разлика, но засега съм добре — отвърна тя.

Макс Кейн я заведе до верандата на една сграда, типична за морски курорт.

Докато Сонг си почиваше на един дървен шезлонг, Кейн влезе вътре и донесе две чаши сок от манго и портокал с много лед. Лий отпи от освежителната напитка и се загледа в брега. Очакваше центърът на тайното изследване със световно значение да бъде заобиколен от огради и тълпи охранители и не можеше да скрие учудването си от спокойната идилична картина.

— Трудно е да си представиш, че тук има лаборатория, в която се прави такова важно изследване — рече тя. — Много е спокойно.

— Хората ще започнат да задават въпроси, ако сложим бодлива тел и наблюдателни кули. Стараем се да запазим образа на малък, спокоен изследователски център. Решихме, че най-добрата тактика е да се крием пред погледа на всички. На сайта ни пише, че лабораторията е частна и че работата ни е толкова скучна, че никой не би трябвало да си прави труда да идва. Вероятно си забелязала табелите „Частна собственост“, поставени навсякъде из острова. Досега сме имали само няколко молби за посещение, които успяхме да отклоним.

— Къде се намира лабораторията?

— Наложи се да бъдем малко по-потайни по отношение на изследователските помещения. По-навътре в острова са разположени три лаборатории. Скрити са много добре и в „Гугъл ърт“ на тяхно място се виждат само дървета.

— Ами охрана? Не видях никакви пазачи.

— О, тук са! — отвърна Кейн с лека усмивка. — Всички служители в кухнята и по поддръжката всъщност са охранители. Разполагаме и с електронен наблюдателен център, който следи денонощно зоната около острова и самия остров.

Навсякъде има монтирани камери.

— Ами човекът с лодката, господин Грийн? И той ли е част от измамата?

Кейн се усмихна.

— Дули ни осигурява чудесно прикритие. Той е работил тук преди ураганът Чарли да опустоши курорта на острова. Първоначално докарахме оборудването и личния състав със собствени лодки, но имахме нужда от някой, който да превозва хора и провизии от и до континента. Дули никога не е стъпвал по-навътре от пристана. Той си пада малко дърдорко, така че ако сподели с някого за нещо, което е видял тук, хората, които го познават, ще си помислят, че си измисля.

— Той се поинтересува коя съм. Успях да отклоня въпросите му.

— Сигурен съм, че до няколко часа всички в Пайн Айлънд ще знаят, че сте тук, но се съмнявам, че някой го е грижа за това.

— Радвам се. Трябва да призная, че съм доста притеснена от мащабите на задачата, която имаме, и възможните последствията, ако не успеем да я изпълним.

Кейн се замисли върху думите й и накрая каза:

— Това, което сме постигнали досега, ме кара да вярвам, че няма да се провалим.

— Не искам да прозвуча неуважително, но щях да бъда много по-спокойна, ако знаех каква е научната основа за вашия оптимизъм.

— Скептицизмът е движещата сила на будния ум на учения — отвърна Кейн и разпери широко ръце. — Задачата ни е сложна, но не и неизпълнима. Знаем какво се очаква от нас и ще работим здраво. Но и вие много добре знаете, че когато си имаме работа с вируси, не можем да бъдем сигурни в нищо.

Сонг Лий кимна в знак на съгласие.

— Като изключим човешката раса — каза тя, — не мисля, че на тази планета има по възхитителни същества. Каква е била стратегията ви досега?

— Искате ли да се разходим? На крак мисля доста по-добре.

Двамата тръгнаха по една от пътеките, които обикаляха острова и бяха прокарани навремето за гостите на курорта.

— Чух, че сте работили в Харбър Бренч — започна Лий.

Харбър Бренч беше морска лаборатория, разположена на източното крайбрежие на Флорида.

— Прекарах там няколко години — отвърна Кейн. — Морската медицина беше още в зародиш, но ние бяхме първите, които видяхме огромния потенциал за производство на лекарства от океански организми. Разбрахме, че океанските същества са развили изумителни естествени механизми, за да се справят с враждебната околна среда.

— Как попаднахте на Боунфиш Кий?

— В Харбър Бренч изследвахме различни вещества от морето, но аз исках да се концентрирам върху антивирусните агенти, затова напуснах онази лаборатория и с парите от фондацията създадох нова. Боунфиш Кий беше обявен за продажба на търг след урагана Чарли. Фондацията купи острова и ремонтира сградите, които бяха оцелели.

— Очевидно сте имали успех.

— От научна гледна точка се справяхме много добре — отвърна Кейн, — но миналата година спряха финансирането за лабораторията. Наследниците на предишния председател на фондацията оспориха в съда законността й и спечелиха делото. Успях да закрепя положението, но беше въпрос на време да преустановим работата си. Съжалявам, че ще го кажа, но събитията в Китай ни спасиха задниците.

— Няма нужда да се извинявате — отвърна Лий. — Ние, китайците, сме измислили ин и ян. Противоположните сили могат да създадат благоприятен баланс. Разкажете ми, как Боунфиш Кий се е превърнал в център за изследване на най-новата епидемия? Чух само отделни части от историята.

— Съвсем случайно — отвърна Кейн. — Аз съм председател на един борд, който съветва федералните власти по отношение на най-новите научни открития, касаещи политиката и националната сигурност. Често давах информация на Центровете за контрол на заболяванията за възможни открития в областта на антивирусните проучвания. Когато новият щам на вируса беше засечен в Китай, ние бяхме наети да открием как да се справим с него. Средствата, които получаваме, значително укрепиха положението ни и ни позволиха да работим спокойно.

— Споменахте, че сте уверени в успеха си — каза Лий.

— Аз съм умерен оптимист. Като вирусолог, вие знаете колко е сложно да се разработи антивирусен агент.

Лий кимна.

— Все още се изумявам — каза тя — от сложността на механизмите, събрани в нещо, което на практика представлява микроскопична нуклеинова киселина, обвита с протеин.

Кейн на свой ред кимна.

— Винаги съм вярвал, че липсата на вкаменени следи от вируси е косвено доказателство, че те са извънземна форма на живот.

— Вие не сте единственият, който лансира подобна теория — каза Лий, — но трябва да се борим с пришълците с инструментите, с които разполагаме на земята. — Тя се усмихна. — Или във вашия случай, каквото откриете в морето. Как мога да ви помогна, докато съм тук?

— Работим върху едно-единствено антивирусно вещество. Можем да използваме вашия опит като вирусолог, докато правим различни проби с него. В същото време — добави той, — бих искал да разработите епидемиологичен план как най-успешно да използваме ваксината, след като я синтезираме.

— Близо ли сте до този момент? — попита тя.

— Иска ми се да бяхме още по-близо. Но, да, на финалната права сме — отговори той.

Кейн зави по една добре утъпкана пътека, която се отклоняваше от главната алея. След около трийсет метра, пътеката свърши пред циментова постройка. Един мъж стоеше пред стоманената врата. Носеше къси панталони и синя тениска, и можеше да мине за работник по поддръжката, но вместо инструменти, от широкия кожен колан на кръста му стърчеше пистолет. Мъжът не изглеждаше изненадан да ги види. Сонг Лий си спомни думите на Макс Кейн, че навсякъде из острова има монтирани камери.

Мъжът отвори вратата и се отдръпна, за да пропусне гостите. Вътре беше студено и тъмно, с изключение на светлината от десетките аквариуми, в които мърдаха различни морски същества. От водните помпи се чуваше слабо бръмчене.

Докато вървяха покрай аквариумите, Кейн каза:

— Изследвахме всички тези организми, но след обаждането от Центъра за контрол на заболяванията, се наложи да ускорим работата си.

Доктор Кейн спря до една странична врата и натисна няколко цифри върху електронната клавиатура. Вратата щракна и се отвори. Показа се малка тъмна стаичка. Слаба студена синя светлина идваше от един аквариум с овална форма. Сиянието се излъчваше от няколко бавнодвижещи се кръгли същества, които се издигаха и спускаха в аквариума в странен бавен танц.

Сонг Лий беше запленена от призрачните създания.

— Прекрасни са! — възхити се тя.

— Запознайте се със синята медуза, доктор Лий — каза Кейн. — Всичките ни усилия са концентрирани върху това красиво създание. Отровата му е едно от най-сложните химични вещества, които съм срещал.

— Да не искате да кажете, че тази медуза е източникът на веществото, което се опитвате да синтезирате?

— Точно така. И най-малкото количество от отровата на медузата е смъртоносно за човека, но съдбата на милиони души зависи от това скромно създание в аквариума. Ще ви разкажа подробностите, след като си починете.

Будният ум на доктор Лий жадуваше още информация.

— Не се нуждая от почивка — настоя тя. — Искам да започна веднага.

Подобна на роза, зад деликатността на Сонг Лий се криеха бодли, изострени от горчивия й опит с безмилостната китайска бюрокрация. Въпреки сериозността на разговора, Кейн не успя да скрие усмивката си.

— Ще ви запозная с екипа — каза той.

Кейн поведе Лий през лабораториите и я представи на другите талантливи учени, които работеха върху проекта „Медуза“. Доктор Лий беше особено впечатлена от Луис Мичъл, главният помощник на Кейн и ръководител на проекта. Но дългият път и часовата разлика постепенно изцедиха енергията на Лий и тя реши да отиде да се наспи в уютната си колиба.

Сутринта, веднага щом се събуди, се захвана за работа. През следващите няколко дни доктор Лий ставаше рано и работеше до късно. Единствената почивка от натоварения й график беше ежедневната разходка с каяк сред мангровите гори. Веднъж на ден целият екип от учени се събираше на обща среща в трапезарията. Под всеобщи овации, доктор Кейн обяви, че веществото, което търсят, е идентифицирано и той и група доброволци ще работят в изолация, за да довършат синтезирането му в една от новите лаборатории. Той не спомена къде се намира тя, а само че е близо до източника. Лий се съгласи да остане на Боунфиш Кий заедно с няколко души от екипа, за да довърши епидемиологичния анализ и да изготви план за производството и разпределението на ваксината.

Карантината имаше ефект, но Лий знаеше, че е въпрос на време вирусът да бъде изпуснат и да започне да се разпространява. Докато анализираше данните за огнищата на зараза, тя не спираше да мисли за китайския опит с вируса ТОРС. Всички хора, за които имаше съмнение, че са заразени, бяха поставяни в стаи, изолирани от останалия свят чрез две херметизирани врати и дишаха филтриран въздух. Но въпреки това болестта успя да се разпространи.

Няколко седмици след изолацията на основната група учени, на острова започна да пристига информация от тайната лаборатория. Най-вълнуващата новина беше, че токсинът е бил синтезиран. Това беше най-сериозната крачка към създаването на ваксината.

Вдъхновена от успешното изследване, Лий побърза да разработи плана за разпределение на ваксината и ограничаването на епидемията.

Доктор Хуанг беше помолил да го информира как върви работата. Единственото място на острова, където мобилните телефони имаха покритие, беше на върха на една стара водна кула. Всеки ден след работа Лий се изкачваше там и разказваше за работата по проекта на своя стар приятел и ментор.

Тя нямаше как да знае, че всяка нейна дума стига и до неприятелски уши.