Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (23)

22.

Дули Грийн вдигна поглед от извънбордовия мотор, който поправяше в края на кея и по лицето му се изписа широка усмивка, когато видя младата азиатка да се приближава към него.

— Добър ден, докторе — каза той. — Ще опитате да снимате онази розова птичка ли?

Доктор Лий потупа телеобектива на цифровия фотоапарат, който висеше на шията й.

— Да, Дули. Знаеш колко искам да фотографирам онази прекрасна розова лопатарка.

— Лопатарките са доста срамежливи — каза той. — Каякът ви чака. Ще ви донеса оборудването.

Дули остави отвертката и извади едно гребло и спасителна жилетка от навеса. После двамата с Лий отидоха до плажа, където ги чакаше светлосин туристически каяк от фибростъкло. Носът му беше отчасти потопен във водата. Лий пъхна ръцете си в жилетката, закопча катарамите и намести стройното си тяло в лодката. Дули й подаде греблото и избута каяка във водата.

— Докато се върнете, аз най-вероятно вече ще съм на континента, затова приберете оборудването в бараката. Успех с онази лопатарка — провикна се Дули. — И се пазете от дядо Алигатор.

Лий размаха греблото, за да покаже, че е чула предупреждението му.

— Благодаря ти, Дули! Ще си отварям очите на четири.

Това беше шега между тях. Когато Сонг Лий за пръв път стъпи на Боунфиш Кий, Дули й разказа за един чудовищен алигатор, който дебне в мангровите гори. Разбирайки по изражението на лицето й, че е повярвала на историята, той бързо й обясни, че от десетилетия не са виждали алигатори в района на Боунфиш Кий.

Дули се загледа как Лий насочва каяка към входа на залива и си помисли колко много е започнал да се привързва към китайската докторка. Той не беше прекалено стар, за да оцени нейната напомняща цвете красота, но интересът му към нея съвсем не беше похотлив. Лий беше на около трийсет години, приблизително на възрастта на дъщеря му, която се беше отрекла от него преди доста време. Дули беше спрял да пие, след като провали семейния бизнес със скариди заради джина, покера и няколкото съпруги, но той и дъщеря му все още не си говореха.

Дули се върна при мотора, а Лий продължи да гребе покрай брега на острова и след малко стигна до малък залив. Тя насочи носа на каяка към изоставената яхта и навлезе в заливчето с форма на фуния, което Дули беше посетил по-рано с Гамей. Виждайки вълни по повърхността на морето, Лий прибра греблото и секунда по-късно бе възнаградена от гледката на един лъскав черен гръб с белези от витла, който се показа над водата.

Морска крава!

Тя направи няколко снимки, но скоро тромавият бозайник се потопи на дъното, за да се храни.

Лий отново грабна греблото и продължи навътре в залива. Разстоянието между мангровите гори намаля от четиристотин метра до около шейсет.

Една голяма синя чапла излетя със силен размах на мощните си дълги крила. Лий наблюдава птицата, докато се изгуби от погледа й, после извади своя бинокъл, за да види по-добре двойка бели чапли, газещи в плитчините. Сърцето й прескочи, когато видя нещо розово зад една от тях.

Чаплите се поместиха и тя вдигна фотоапарата. През визьора Лий видя птица, която приличаше на фламинго с патешка човка. Тя направи няколко снимки на розовата лопатарка и после ги разгледа. Бяха съвършени. Лий се усмихна и отново грабна греблото.

С няколко загребвания, тя насочи каяка към един тъмносив дървен стълб, който стърчеше от водата близо до мангровата гора. Той отбелязваше началото на просека в иначе непроходимата плетеница от корени. Корпусът на каяка застърга в плитчината и спря на брега. Лий скочи в топлата вода, която й стигаше до коленете. Въпреки че знаеше, че огромният алигатор на Дули беше измислица, тя побърза да изкара каяка върху тесния плаж. После грабна раницата, в която носеше вода и шоколад, и вървя около трийсет метра през тунела от дървета, преди да излезе на открито. Пътека от бял пясък, дълга няколкостотин метра, се виеше през кактуси и храсталаци, и водеше до другата страна на острова.

Мек полъх на вятъра, идващ от тюркоазните води на Мексиканския залив, охлади лицето на Лий, щом стъпи на плажа. Тя повървя малко по брега и седна на пясъка, опряла гръб в един изхвърлен от морето дънер.

Една рибарска лодка със син корпус беше закотвена малко зад разбиващите се вълни. Като се изключи присъствието на лодката, Лий беше напълно сама на плажа. Тя я беше виждала няколко пъти през последната седмица, но плавателният съд стоеше на почтително разстояние. Лий я разгледа през телеобектива на фотоапарата си, но не видя никого на палубата.

Когато преди няколко месеца Лий стъпи за пръв път на Боунфиш Кий, доктор Кейн я посъветвана да си намери някакво занимание, с което да се разсее от работата. Някои от учените разпускаха, като ловяха риба, а други играеха шах или четяха. Имаше и такива, които прекарваха твърде много време в „Доларовия бар“. Ежедневните разходки с каяка сред мангровите гори бяха нейното спасение. Почивката, която правеше всеки следобед, я зареждаше с нови сили и й позволяваше да работи до късно през нощта.

Проектът беше почти към края си и на Лий щеше да й липсва красотата на острова, когато се върне в Китай. Тя се питаше дали правителството ще я награди за положените усилия, или просто ще я върне към практиката й в провинцията.

Тя се предаде на умората и се унесе. Щом се събуди, погледна часовника си. После огледа плажа и забеляза, че лодката със син корпус беше изчезнала. Лий се начумери. Отново беше сама, но беше време да се връща на работа. Изправи се, изтупа пясъка от късите си панталони и тръгна през острова към каяка.

Щом излезе от гората, забеляза, че каякът не е там, където го остави. Пусна раницата си на пясъка, нагази във водата и огледа цялата лагуна.

От каяка нямаше и следа.

Лий отново се върна на брега и зърна синя пластмаса в тревата. Каякът беше издърпан във високата растителност, встрани от плажа. Тя се зачуди кой и защо е направил това и нагази в тревата, за да го измъкне. Мястото беше отдалечено и тя усети тревога, че не е сама на острова.

Лий издърпваше каяка обратно във водата, когато почувства кожата по врата й да настръхва. Знаеше, че това няма нищо общо с лекия ветрец. Обърна се и видя един мъж с черни слънчеви очила.

Той се беше появил безшумно от храсталака и препречваше пътя на Лий към морето. Фигурата му изглеждаше заплашителна. Суровите му азиатски черти сякаш бяха изковани с чук. Тънките му устни навяваха усещането, че не могат да бъдат разтворени в усмивка дори и с кози крак. Носеше къси панталони, а мускулите по ръцете и краката му изглеждаха способни да разбият и тухлена стена.

Това, което го правеше още по-страшен, беше оръжието в ръцете му. Цевта беше насочена право към Лий.

Въпреки уплахата, Сонг успя да попита:

— Кой сте вие?

— Аз съм призракът, който наблюдава — отговори той, без да променя изражението си.

„Що за глупост“, помисли Лий. Мъжът определено беше ненормален. Тя се опита да поеме контрол над ситуацията.

— Вие ли преместихте каяка ми? — попита тя.

Стори й се, че видя леко кимване.

— Ще съм ви благодарна, ако ми помогнете да го издърпам обратно във водата.

Той се засмя и свали оръжието. Мислейки, че номерът й е минал, тя се обърна, за да хване каяка.

— Доктор Лий?

Щом чу името си, тя разбра, че тази среща не е случайна. С ъгъла на окото си видя бързо движение. Мъжът беше вдигнал оръжието над главата си и го свали рязко надолу. Лий усети разкъсваща болка в задната част на главата и видя лъч бяла светлина, преди тъмнината да я погълне. Младата жена изпадна в безсъзнание още преди да падне по очи в калта.