Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (19)

18.

Докато Дули вървеше по кея заедно с Гамей, насреща им се зададе млада азиатка.

— Добър ден, доктор Сонг Лий — поздрави Дули. — Подготвих каяка ви, преди да отскоча до остров Пайн.

— Благодаря ти, Дули!

Лий обърна погледа си към Гамей, която прецени, че изражението на жената не е нито дружелюбно, нито враждебно. По-скоро неутрално.

— Това е доктор Морган-Траут — каза Дули. — Тя ще отседне няколко дни на острова. Може двете да отидете да карате каяк заедно.

— Да, разбира се — отговори Лий без ентусиазъм в гласа. — Приятно ми е да се запознаем, докторе. Приятно изкарване.

Лий се здрависа вяло с Гамей и продължи по кея.

— Доктор Лий отдавна ли е тук? — попита Гамей.

— От няколко месеца — отговори Дули. — Тя не говори много за това, което прави, а и аз не я питам.

Той спря на края на кея.

— По-нататък не ми е позволено да отивам — каза той. — Обадете ми се, ако ви потрябвам. Запомнете, телефоните имат покритие единствено от върха на водната кула.

Гамей благодари на Дули и изчака, докато лодката му се скрие от погледа й. После вдигна сака си и се качи по стълбите до сградата. В този миг предната врата се отвори и мъж в бяла престилка се стрелна по стълбите. Той имаше болезнено слабата физика на бегач. Ръкостискането, с което поздрави Гамей, беше отпуснато и меко като на умряла риба.

— Доктор Морган-Траут, предполагам — каза той, усмихвайки се бързо и отмерено. — Аз съм доктор Чарлс Мейхю и отговарям за тази лудница, докато доктор Кейн отсъства.

Гамей предположи, че Мейхю е наблюдавал пристигането й от сградата. Тя се усмихна.

— Благодаря ви, че ме приехте на острова.

— За нас е удоволствие — отговори Мейхю. — Нямате представа колко се зарадвахме да научим, че НАМПД е поканила доктор Кейн да се гмурне с батисферата. Гледах как се спуска.

Жалко, че телевизионното излъчване беше прекъснато.

— Дали ще имам възможност да се запозная с доктор Кейн? — попита Гамей.

— В момента работи извън лабораторията — каза Мейхю. — Ще ви покажа стаята ви.

Двамата се качиха до верандата и преминаха през двойните врати към преддверие, чиито стени бяха облицовани с дърво. След него се намираше просторна, светла трапезария с ратанови столове и маса от тъмно дърво. От трите страни се виждаха огромни прозорци. Точно до трапезарията имаше една по-малка стая, която всички наричаха „Доларовия бар“. Името беше останало от дните, в които гостите се подписвали на банкноти от един долар и са ги закачали на стената. Мейхю обясни, че парите били отнесени от урагана.

Стаята на Гамей беше надолу по коридора, на няколко стъпки от бара. Въпреки твърдението на Мейхю, че всички стаи били заети до пръсване, Гамей беше единственият гост в къщата. Простичката стая имаше дървени стени, старо легло с метална рамка и дрешник. През втора врата се излизаше на веранда, която предлагаше гледка към водата през палмите. Гамей остави сака си на леглото.

— „Щастливият час“ в „Доларовия бар“ започва в пет часа — каза Мейхю. — Чувствайте се като у дома си. Ако пожелаете да се разходите, островът предлага много живописни пътеки. Няколко зони са с ограничен достъп, за да се предотврати външно заразяване, но те са ясно отбелязани.

Мейхю се отдалечи със своята подскачаща походка. Гамей отвори капака на мобилния си телефон, за да съобщи на Пол, че е пристигнала, но си спомни думите на Дули, че покритие има само от върха на водната кула.

Тя тръгна по една пътека от начупени мидени черупки, минаваща покрай няколко малки бунгала и стигна до кулата. След като се качи на най-горната платформа, видя, че има сигнал, но се поколеба. Пол най-вероятно беше в семинар и тя не посмя да го прекъсне отново. Прибра телефона в джоба си.

Гамей се наслади на прекрасната гледка от кулата. Дългият, тесен остров имаше формата на смачкана круша. Беше един от групата мангрови острови, които погледнати от въздуха, приличаха на разхвърляни във водата парцали.

Гамей се спусна от кулата и вървя, докато не стигна до плетеница от мангрови дървета, пред която свършваше пътеката. Тя се обърна и обходи мрежата от пътеки на острова, преди да се върне в стаята си. След една освежителна дрямка, Гамей се изкъпа и тъкмо излизаше от банята, когато чу смях. „Щастливият час“ беше започнал.

Гамей облече къси бели панталонки, светлозелена памучна тениска, която подчертаваше тъмночервената й, събрана на кок коса и отиде в „Доларовия бар“. Около дванайсетина души в бели престилки седяха на бара или на масите. Разговорите почти секнаха при нейното влизане като в сцена от стар уестърн, в който стрелецът отваря летящите врати на кръчмата.

Доктор Мейхю стана от една маса в ъгъла, приближи се до бара и поздрави Гамей с бърза усмивка.

— Какво ще пиете, доктор Траут? — попита той.

— Един „Гибсън“ ще ми се отрази добре — отговори тя.

— Чист или с лед?

— Чист, моля!

Мейхю предаде поръчката на бармана — мускулест млад мъж с къса военна прическа. Той разклати джина, изсипа го в чаша и набучи три лукчета на клечка за зъби.

Мейхю покани Гамей на своята маса в ъгъла. Той й дръпна един стол и я представи на четиримата, които седяха около масата, обяснявайки й, че всички те са част от екипа за развитие на центъра.

Единствената жена на масата имаше къса коса, а красивото й лице беше по-скоро момчешко, отколкото женско. Дори Бенет се представи и каза, че е токсиколог.

Тя пиеше „Май-тай“ във висока чаша.

— Какво ви води на острова на доктор Моро? — попита жената.

— Чух за този прекрасен бар. — Гамей огледа голите стени и добави с равен тон: — Изглежда, че тук вече не се закачат банкноти.

Около масата се разнесе смях.

— Жена учен, която има и чувство за хумор — отбеляза Айзък Клейн, химик.

— Доктор Клейн, да не намеквате, че аз нямам чувство за хумор? — попита доктор Бенет. — Намирам вашите научни трудове доста смешни.

Добронамерената шега накара хората около масата да се разсмеят отново.

Доктор Мейхю каза:

— Доктор Бенет забрави да спомене, че помощник-директорът на центъра също е жена: Луис Мичъл.

— Ще имам ли възможност да се запозная с нея? — попита Гамей.

— Не и преди да се върне от… — Доктор Бенет прекъсна изречението си по средата. — Тя замина… по работа.

— Луис работи с доктор Кейн добави Мейхю. — Когато тя е тук, островът не изглежда толкова лишен от женско присъствие, колкото може да ви се стори на пръв поглед.

Гамей се престори, че не е забелязала как Мейхю леко побутна ръката на Бенет и погледна към другите маси в помещението.

— Това ли е целият персонал на лабораторията? — попита тя.

— Това е основният екип — отговори Мейхю. — Повечето от нашите колеги работят на терен.

— Сигурно този терен е много голям — каза тя в нелеп опит да се пошегува.

Тишината, която последва, можеше да се реже с нож.

Най-после Мейхю показа зъбите си.

— Да, предполагам, че е така — отбеляза студено той. После погледна към другите, които приеха коментара му като знак да се усмихнат и го направиха с нежелание.

Гамей имаше чувството, че всички са свързани помежду си чрез кабели и Мейхю държи ключа за тяхното включване.

— На кея се запознах с още една жена — каза тя. — Мисля, че се казваше доктор Лий.

— А, да, доктор Сонг Лий — отвърна Мейхю. — Не я споменах, защото тя е гостуващ учен и не е част от постоянния екип. Тя е изключително срамежлива и дори вечеря сама в бунгалото си.

Чък Халъм, който оглавяваше отдела по имунология, каза:

— Тя е завършила „Харвард“, и е един от най-гениалните имунолози, които съм срещал някога. Като говорим за гости, каква е истинската причина да дойдете на Боунфиш Кий?

— Интересувам се от морска биология — каза Гамей. — Чела съм научните статии за революционните открития, които правите в сферата на биомедицината. Имах намерение да посетя едни приятели в Тампа и не можех да пропусна възможността да се запозная с труда ви отблизо.

— Известна ли ви е историята на морския център? — попита Мейхю.

— Разбрах, че сте организация с нестопанска цел, спонсорирана от една фондация, но не знам нищо повече — отвърна Гамей.

Мейхю кимна.

— Когато доктор Кейн създаде тази лаборатория, първоначалният капитал дойде от наследството на една студентка от Университета в щата Флорида, която беше загубила близък човек от болест. Група ядосани роднини оспориха завещанието в съда и парите започнаха да привършват и тогава създадохме фондацията и започнахме да събираме средства от други източници. Доктор Кейн си представяше Боунфиш Кий като съвършеният изследователски център, защото се намира далеч от суетата на претъпканите университети.

Един звънец обяви, че вечерята е готова и всички се преместиха в столовата. Барманът влезе в ролята на сервитьор. Готвачът беше приготвил прясна сьомга с орехи пекан. Като допълнение имаше изтънчено френско вино „Совиньон блан“. Разговорът около масата течеше леко, почти без да се споменава за работата на острова.

След вечеря, учените се преместиха на верандата. Там разговорите продължиха, но голяма част от тях не бяха свързани с лабораторията. Със спускането на мрака, повечето хора се прибраха в бунгалата си.

— Тук си лягаме доста рано — обясни Мейхю, — и ставаме с изгрева на слънцето. Да, затваряме бара, но след десет вечерта не се случва нищо интересно.

Мейхю зададе на Гамей още няколко любезни въпроса за работата й в НАМПД, после я помоли да го извини и каза, че ще се видят на закуска. Всички останали го последваха. Гамей остана сама на верандата да попива гледките и звуците на субтропичната нощ.

Тя реши, че сега е подходящо време да се обади на Пол и тръгна по същата пътека към водната кула, по която вървя по-рано. Начупените бели мидени черупки блестяха под ярката луна. Тя започна да се качва по стълбата на кулата, но се спря. От платформата се чуваше женски глас. На Гамей й се стори, че жената говори на китайски.

Разговорът приключи след минута-две и Гамей дочу тихи стъпки. Тя се спусна по стълбата и се скри зад една палма. После видя как доктор Лий слезе от кулата и тръгна бързо по пътеката.

Гамей я последва до бунгалата. Само едно от тях светеше и тя видя как светлината в прозореца изгасна. Остана още малко, взирайки се в тъмната постройка. Гамей се питаше как ли би постъпила Нанси Дрю в подобна ситуация.

Тя реши да се върне при водната кула и остави съобщение на гласовата поща на Пол. Каза му, че е пристигнала успешно и после се върна в стаята си.

Гамей седна на верандата и се замисли върху впечатленията си от няколкото кратки часа, които прекара на острова. Нейната вродена интуиция беше изострена от годините работа като научен наблюдател — първо като подводен археолог, а след това и като морски биолог.

Тя си спомни коментара на Дули, че на Боунфиш Кий не всичко е такова, каквото изглежда. Мъжът, който й беше приготвил коктейла, изглеждаше сякаш е излязъл от страниците на списание „Войник на съдбата“. Освен това Мейхю и неговите подчинени бяха комично нескопосани в опитите си да отбягват всяка тема, свързана с доктор Кейн, загадъчните проекти на центъра и местонахождението на останалата част от екипа. Тя беше заинтригувана от младата азиатка, която я посрещна студено на кея и как Мейхю удобно забрави да спомене доктор Сонг Лий. А също и как другите учени отбягваха Гамей, сякаш беше прокажена.

Остин й поръча да следи за нещо странно на острова.

— Какво ще кажеш за откачено, Кърт, стари приятелю? — промърмори тя.

По стандартите на Остин, Боунфиш Кий трябваше да бъде истински цирк. Но докато Гамей седеше в тъмнината и слушаше звуците на нощта, започна да разбира защо Дули не се усмихваше, докато я приветстваше в рая.