Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (44)

43.

Луис Мичъл предложи мястото, на което да затвърдят току-що сключения съюз с Пелпс.

— Използвам кабинета на доктор Кейн — каза тя. — На охраната й беше заповядано да не ме безпокои докато работя. Там ще бъдем в безопасност, поне за кратко.

— Съгласен ли си, Пелпс? — попита Дзавала.

— Да — каза той, — но трябва да го направим по моя начин. Лабораторията все още се контролира от главорезите на Чанг, така че не можем просто да излезем.

Пелпс каза на Мичъл да мине отпред, а на Дзавала да я последва. Той тръгна последен, като държеше автомата си сякаш охранява двамата затворници.

Разминаха се с няколко от хората на Чанг, които ги изгледаха и кимнаха, но не зададоха никакви въпроси. Групата не се доближи до контролната зала, която беше с ограничен достъп за екипа, както и до ферментационната лаборатория, за да не предизвикват любопитство сред учените.

Въпреки сериозността на ситуацията, Дзавала не можа да се въздържи да не се усмихне от възхищение, когато се качиха по витата стълба към кабинета на Кейн и видя цветните пасажи риба, които плуваха около прозрачния плексигласов купол, на мястото на тавана и стените на помещението.

— Това е невероятно! — възкликна той.

Мичъл се усмихна и после каза:

— Съгласна съм. Бих прекарвала много повече време тук, дори и да не се криех от охранителите. Моля, седнете.

Луис включи светлините, за да не се разсейват от рибите и седна зад бюрото. Дзавала и Пелпс се настаниха в два стола. Тяхната млада коалиция все още лежеше на крехки основи и първоначалното неудобно мълчание беше нарушено от Пелпс, който се прокашля и попита Дзавала:

— Къде е приятелчето ти, Остин?

Инстинктът на Дзавала да печели време се роди още в колежа, където тренираше бокс и той отговори вяло.

— Последно чух, че е на Понпей.

Пелпс сбърчи нос.

— Надявам се, че ще стои далеч от Чанг — каза той. — Той му е вдигнал мерника.

— Не се тревожи за това, Пелпс. Кърт може да се грижи за себе си. — Тогава Дзавала попита: — С колко време разполагаме, преди да пристигне твоят шеф?

— Вероятно скоро ще кацне на товарния кораб, който използва за база — отговори Пелпс. — Корабът изглежда като ръждясало корито, но може да надбяга повечето плавателни съдове от своя клас. Разполага и с подводен басейн, за совалката на лабораторията. Той ще я използва, за да слезе в кратера. Аз трябва да се уверя, че всичко в камерата ще е наред. Онзи ненормалник ще бъде тук след по-малко от час. След като стъпи на борда, няма да има къде да бягаме.

— Къде стои екипът, когато не работи в лабораторията? — попита Дзавала.

— Затворени са в жилищните помещения — отвърна Мичъл. — Пазят ги няколко охранители, благодарение на нашия господин Пелпс.

— Просто си върша работата — защити се Пелпс.

— А как можеш да промениш свършеното? — попита Дзавала.

— Ще направя всичко по силите си, Джо, но няма да е лесно.

— Не се тревожи — каза Дзавала, — ще имаш много възможности да поправиш грешките си. Като начало, как можем да изведем екипа от лабораторията?

— Мислил съм върху това — каза Пелпс. — Можем да използваме миниподводниците под централната сграда. Всяка побира четирима души. Тук долу има петнайсет учени, плюс пилотът на товарната совалка.

Дзавала забрави за болката в главата. Беше готов да се бие.

— Двамата с теб можем да излезем по начина, по който влязохме — каза той. — Ще трябва да обезвредим онези двамата от „Тайфуна“. Още колко има на подводницата?

— Тризнаците от Триадата обичат да правят всичко по тройки — каза Пелпс. — Явно им е късметлийско число. Разположили са три отряда от по трима мъже, което прави девет, минус двамата, които дойдоха тук с нас. Всички са въоръжени и по-зли от гърмящи змии.

— Досега им беше доста лесно — каза Дзавала, — така че са се поуспокоили и няма да очакват изненада.

Пелпс се изсмя шумно.

— Звучиш като Чести Пулър, на когото му бяха съобщили, че е обграден: „Този път няма да се измъкнат!“

— Точно така — каза Дзавала. Умът му работеше на пълни обороти. — Добре, качваме тези хора на миниподводниците и те напускат лабораторията… Къде ще отидат?

— Ще минат през големия тунел в кратера — отговори Пелпс. — Имат достатъчно мощност да се отдалечат от рифа и да подминат товарния кораб на Чанг. После могат да изплуват и да изпратят съобщение за помощ.

— Трябва да отидем при хората и да им обясним какво става — каза Дзавала.

— Аз мога да го направя — предложи Луис Мичъл. — Охранителите са свикнали да се разхождам из лабораторията.

Пелпс погледна часовника си.

— Това ще трябва да почака, докато се върна. Отивам да подготвя всичко за пристигането на Чанг. Защо не използвате това време, за да се опознаете?

— Първо дамите — каза Дзавала, след като Пелпс затвори вратата след себе си.

Мичъл набързо обясни на Джо в какво точно се състои работата й с доктор Кейн по проекта „Медуза“, още от стъпването й на Боунфиш Кий.

— Трябва да бъдете наградена за успеха на проекта — каза той.

— Не съм си и мечтала, че ще стигне до тук — каза тя. — А вие, господин Дзавала, как попаднахте на това ужасно място?

— Аз съм инженер от НАМПД. Двамата с моя шеф, Кърт Остин, бяхме поканени от флота да помогнем в търсенето на лабораторията. И ето ме тук.

Той се изненада, че Луис Мичъл не му зададе повече въпроси. Тя изглеждаше разсеяна, а погледът й беше някак отнесен, сякаш мислите й витаеха другаде. Джо имаше чувството, че крие нещо. Изведнъж Луис мигна и концентрира погледа си зад Дзавала.

— Какво е това? — попита тя. Той се обърна и видя само няколко ята любопитни риби, осветени от светлината в кабинета.

— Забелязахте ли нещо? — попита Джо.

— Стори ми се, че видях някой да плува. — Тя се усмихна. — Съжалявам, от твърде много време съм тук. Вероятно е била някоя голяма риба.

Изглежда, че случката я върна към реалността. Чарът и благият характер на Джо пробиха твърдата й черупка, и тя започна да се отпуска. Дори се усмихваше, когато Пелпс се върна с новината, че неговият шеф щял да дойде с човек, на име доктор Ву.

Мичъл се скова, щом чу това име.

— Той не е доктор — каза тя, — а чудовище!

— Може би е време да покажеш на Джо онова видео — предложи Пелпс.

Лицето на Мичъл беше каменно, докато сваляше ключа, закачен на верижка на врата й и отключваше едно чекмедже на бюрото. Тя бръкна вътре и извади кутия с няколко компактдиска. Луис взе единия с надпис „Резервни компютърни програми“. Пръстите й трепереха докато вкарваше диска в компютъра. Тя обърна монитора към двамата мъже. Дикторът говореше на китайски.

— Няма ли субтитри? — попита Дзавала.

— Ще видиш, че няма да са ти необходими — отговори Пелпс. — Аз вече съм го гледал.

— Ву е човек на Чанг — обясни Мичъл. — Работата му е да проверява докъде сме стигнали. Когато е тук, той ме гони от офиса. За щастие, на него не му харесва да прекарва много време в лабораторията. Открих този диск в компютъра след едно негово посещение. Вероятно е преглеждал съдържанието му. Направих копие и после го пъхнах обратно. След известно време Ву се сети, че го е забрави и изпрати един от бандитите си да го прибере.

На екрана се появи образ. Камерата показваше как Ву говори с един човек в костюм, а после се завъртя към няколко души, лежащи в легла с прозрачни цилиндри. Между тях се движеха няколко фигури в защитни костюми. Камерата приближи картината, за да покаже отблизо хората в цилиндрите. Повечето изглеждаха заспали или мъртви. Лицата на няколко други бяха покрити с махагонови петна и се гърчеха в агония.

— Това болница ли е? — попита Дзавала.

— Нищо подобно! — отвърна Мичъл с напрегнат глас. — Гласът, който чувате, е на доктор Ву. Доколкото успях да определя, видеото е заснето в лаборатория в Китай, в която са правили експерименти с ваксините на Триадата. Не познавам мъжа в костюма. В експериментите са използвали хора, които са заразявали с вируса. Виждате резултата на екрана. Той е по-лош от нациста доктор Менгеле, служил в един от концентрационните лагери.

— Доктор Мичъл ми показа тези кадри преди известно време — каза Пелпс. — Сега разбираш защо преминах на ваша страна.

В гърдите на Дзавала започна да се надига гняв и щом видеото свърши, той каза:

— Ще си платят за това!

— Странно е, че те чувам да го казваш — обади се един познат глас. — Аз си мислех същото.

Три глави се обърнаха едновременно. И три чифта очи се разшириха от вида на Остин, който се подпираше на отворената врата. В лявата си ръка небрежно размахваше своя „Боуен“.

Дзавала се втренчи в приятеля си. Той не се изненада прекалено, че го вижда — Остин имаше навика да се появява на места, на които най-малко го очакват. Но водолазният му костюм беше покрит с кръв и слуз от медузи.

— Изглеждаш сякаш си се борил в малиново желе — каза Дзавала. — Добре ли си?

— Трудно използвам дясната си ръка, но кръвта не е моя. По пътя насам спрях в стая с голям кръгъл аквариум. Един тип ми скочи и двамата потанцувахме валс, но някои от по-малките аквариуми в стаята се строшиха и съдържанието им се изсипа на пода.

— Във въпросните аквариуми имаше организми в различни фази на мутация — каза Мичъл. — Имате късмет, че големият не се е счупил. Тези създания бяха последния мутирал вид и от тях създаваме ваксината. Всяко пипало съдържа хиляди жилещи клетки — малки харпуни, инжектиращи отрова в плячката.

— Извинявайте за бъркотията, но нямаше как да го предотвратя — каза Остин. Той се представи на Луис Мичъл. — Когато ви видях през купола, помислих, че само Джо може да открие красива жена на дъното на океана.

Очите й се разшириха.

— Вас ли видях?

Остин кимна.

— Наблюдавах ви с Джо и се разсеях.

Той се обърна към Пелпс.

— От разговора, който дочух преди няколко минути, разбрах, че си решил да загърбиш тъмната страна.

— Това видео преля чашата — каза Пелпс. — Мисля, че Джо прие сделката.

Остин нямаше време да го подлага на детектор на лъжата. Той погледна към Джо, който кимна и после се обърна пак към Пелпс:

— Добре дошъл на борда, войниче! Каква е ситуацията?

— Чанг пътува към лабораторията, за да вземе ваксината — каза Пелпс.

— Всеки момент ще пристигне — добави Мичъл.

— Това е добре — каза неочаквано Остин. — Чанг и отговорните за случилото се в записа са живи мъртъвци.

Изведнъж, Луис зарида.

— Аз съм един от тези хора — каза тя. — Сътрудничих в създаването на ваксината.

— Не се обвинявайте, доктор Мичъл — каза Остин, опитвайки се да омекоти думите си. — Били сте принудени да работите върху ваксината. Ако вие и колегите ви бяхте отказали, сега нямаше да сте живи.

— Знам — каза тя, — но направих всичко възможно проектът да бъде успешен. Сякаш се опитвах да им покажа, че можем да се справим с предизвикателството.

— Били сте между чука и наковалнята — успокои я Пелпс. — След като ваксината вече е факт, те нямат нужда от екипа и лабораторията. Двамата с Джо измислихме план как да изведем всички от „Селенията“.

Остин не отговори веднага. Той премижа към купола, през който видя проблясък. Спомняйки си колко ясно се вижда вътрешността на сферата отвън, Кърт загаси лампите и кабинетът потъна в мрак.

— Надявам се планът ви да е добър — каза Остин. — Вижте!

Всички се обърнаха и видяха как совалката с Чанг и доктор Ву се спуска към лабораторията подобно на звезда, падаща на забавен кадър.