Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (25)

24.

Вторият „Щастлив час“ в „Доларовия бар“ беше повторение на първата говорилня. Празните приказки около масата изостриха нервите на Гамей, но тя трябваше да признае, че гибсънът беше превъзходен, а вечерята — невероятна. Менюто предлагаше прясно уловени скариди в кисела джамбалая.

Мейхю изчака вежливо докато поднесат десерта, преди да й съобщи новините.

— Дули ще ви вземе точно в девет и петнайсет утре сутринта — каза той. — Можете да тръгнете веднага след закуска. Беше ни много приятно да ни гостувате, доктор Траут. Съжаляваме, че трябва да си заминете.

Широката усмивка на Мейхю контрастираше с тъгата от предстоящото отпътуване на Гамей. Тя се питаше колко дълго ще задържи усмивката си, ако му съобщи, че иска да остане още една нощ.

— И на мен не ми се иска да тръгвам — каза тя, влизайки в роля, достойна за Етел Баримур^[1]. — Благодаря ви за гостоприемството и че ми позволихте да се докосна до прекрасната работа, която вие и вашият екип вършите в това кътче от рая.

Мейхю беше твърде увлечен да се преструва, за да улови прикритият сарказъм в думите й. Той предложи да излязат на верандата, да пийнат и да се насладят на залеза.

Учените се събраха на групички и разговаряха тихичко. Гамей дочу един научен термин, което й подсказа, че говорят за изследването, върху което работят.

До девет часа, всички от екипа вече се бяха прибрали в бунгалата си. Гамей остана сама. Тя изчака още половин час, докато всички заспят и после тръгна по пътеката към бунгалото на Сонг Лий. В прозорците не светеше.

Гамей се изкачи на малката веранда и почука на вратата, първо лекичко, а после по-силно. Никой не й отговори.

Тя с изненада откри, че вратата е отключена. Влезе вътре и светна лампите. Трябваха й само няколко секунди да разбере, че вътре няма никого. По нищо не личеше, че Лий е вечеряла сама в стаята. Гамей изгаси светлините и побърза да стигне до плажа. Каякът на Лий не беше под навеса.

Младата жена се зачуди какво да прави. Можеше да събуди доктор Мейхю и останалите от екипа, но като се има предвид склонността им да пазят всичко, което става на отрова, в тайна, най-вероятно щяха да я държат настрана от случващото се.

Гамей импулсивно вдигна втория каяк и го остави на пясъка.

После й хрумна нещо друго и бързо се върна при навеса, за да вземе очилата за нощно виждане на Дули. Тя си ги сложи на главата, избута каяка във водата, влезе в него и загреба с всички сили.

Движеше се покрай бреговете на острова, а после се насочи към входа на залива. Изхвърлената на брега яхта изглеждаше зелена и на точки през очилата. Гамей пое направо към нея, за да се ориентира и после зави към залива с форма на фуния, който Дули й беше показал по-рано същия ден.

Мангровите гори от двете му страни започнаха да се събират. В най-тясната му част, Гамей откри дървения стълб, който отбелязваше началото на пътеката между дърветата. Тя стигна до брега, излезе от каяка и тъкмо го издърпваше на плажа, когато се натъкна на раницата на Сонг Лий на пясъка.

Гамей се огледа наоколо и видя нещо да проблясва в тревата. Каякът на Лий.

Гамей се отправи към вътрешността на острова, следвайки криволичещата между дърветата пътека. В ръката си държеше дървеното гребло. Пътеката я изведе от гъстата растителност и продължи да я води между кактуси и храсталаци. Шепотът на вълните, разбиващи се в плажа, беше като фон на хора на насекомите.

С очилата за нощно виждане, Гамей вървеше бързо по пътеката, която скоро я изведе на плажа. Тя спря и се огледа. По пясъка се виждаха следи от стъпки на двама души. Подобно на хрътка, която преследва животно по миризмата му, Гамей последва стъпките зад един завой. Тя вече тичаше, но забави щом мерна жълта светлина в далечината. Съзря къща, отчасти скрита от дървета и храсти. Младата жена се приближи и видя, че светлината струи от вратата и прозореца.

Гамей се промъкна тихичко до постройката и опря гръб в стената, на няколко крачки от прозореца. Чу как мъж и жена говорят разпалено на китайски. В началото гласовете им бяха тихи, но постепенно се усилиха. Мъжът звучеше гневно, а жената изпадна в истерия.

Гамей се приближи до прозореца, вдигна очилата за нощно виждане на челото си и надникна през стъклото. Видя оскъдно обзаведена стая, осветена от туристически газови фенери.

Сонг Лий седеше на стол до кухненската маса пред един заплашително изглеждащ азиатец, облечен в къси панталони и тениска. На плота до печката лежеше автоматично оръжие. Очевидно мъжът току-що беше загубил и последната си капка търпение. Той вдигна ръка и удари Лий по лицето. Ударът я свали на земята.

Мъжът се обърна, за да вземе оръжието си и това беше голямата му грешка. Лий се изправи и грабна един кухненски нож от рафта до нея. Острието проблесна, преди да го забие в бедрото на мъжа. Той изкрещя от болка, изпусна пистолета на земята и се хвана за кървящия си крак.

Лий се изправи и хукна към вратата. Мъжът се втурна след нея с яростни крясъци, но тя беше побърза. Младата жена изхвърча навън и затича по плажа.

Мъжът взе оръжието си и закуцука към вратата. Като застана на прага, той изкрещя нещо на китайски, а после вдигна автомата.

Точно в този момент, Гамей излезе от сянката, вдигна греблото и с цялата си сила удари мъжа по главата. Дръжката се пречупи като суха вейка, а мъжът се срина на земята и затисна оръжието с тялото си.

Гамей се надяваше, че от удара е изпаднал в безсъзнание, но скоро той простена и се размърдва.

Тя свали очилата и се затича по плажа. Видя Лий да бяга на няколкостотин метра пред нея и я извика по име. Китайката спря и се обърна, за да види кой я преследва. Стискаше ножа в ръката си, готова да се отбранява.

Гамей свали очилата от главата си.

— Аз съм… Доктор Траут!

— Докторе… Какво правите тук?

— Проследих те.

Гамей погледна назад към къщата.

— Нямаме време за разговори — каза тя. — Забавих приятеля ти, но само за малко.

Гамей хвърли безполезното гребло и двете с Лий побягнаха по плажа. В бързината пропуснаха отклонението на пътеката, което водеше до другата страна на острова и трябваше да се върнат. Но Гамей тръгна напред и след няколко минути вече бяха при залива. Тя помоли Лий да й помогне да измъкнат каяка от тревата.

По пътеката се дочуха стъпки и няколко секунди по-късно от храсталака се показа човешка фигура. Мъжът, който беше отвлякъл Сонг Лий, включи фенер и изръмжа победоносно. Той се изненада като видя Гамей, но само за миг, защото бързо смени фенера с оръжие, насочено към гърдите й.

Гамей наведе глава, втурна се напред като бик и блъсна мъжа в корема. Мускулите му бяха като каменна стена. Той я удари по главата с приклада и я повали на земята. Въпреки че беше зашеметена, тя ритна ранения му крак и го чу да крещи от болка.

Лий скочи на гърба на мъжа и го стисна, но той се отърси от нея и жената падна на земята. Азиатецът се загледа в Сонг, без да мърда, а после оръжието падна от ръката му и той се сви на пясъка, сякаш беше балон, останал без въздух. Светлината от фенера освети дървената дръжка на ножа, който стърчеше от гърдите му.

Докато Гамей помагаше на Лий да се изправи, младата азиатка погледна убития мъж.

— Никога не съм правила подобно нещо — каза тя. — Никога!

— Ще свикнеш — отвърна Гамей. — Кой беше той?

— Не знам. Появи се, докато вадех каяка от храстите, и ме удари с оръжието си. Каза, че ме е наблюдавал и че другите ще дойдат с лодка, за да ме приберат.

Гамей хвана ръката на Лий.

— Чуй! — каза тя.

От пътеката се чуваше китайска реч. Другите бяха пристигнали.

Двете жени измъкнаха каяка на Лий от тревата и го примъкнаха до водата. Китайката извади едно резервно пластмасово гребло и го подаде на Гамей. После избутаха двата каяка от брега и загребаха като луди. Намираха се на около трийсет метра от дърветата, когато върху повърхността на водата около тях проблесна светлина от фенери.

Лъчите се отразиха от лъскавите корпуси от фибростъкло. Гамей каза на Лий да се приближат към брега, където ще бъдат по-трудна мишена. Тя се сниши, очаквайки да чуе изстрели, но светлините изгаснаха.

— Връщат се за лодката си — каза Лий. — Ще минат от другата страна на острова, за да ни пресрещнат.

— Колко време им трябва, за да стигнат дотук? — попита Гамей, без да нарушава ритъма на гребане.

— Може би пет-десет минути. Какво ще правим?

— Ще гребем сякаш животът ни зависи от това… защото наистина е така.

Двете жени влагаха всичките си сили във всяко загребване и излязоха от залива, но скоро звукът от двигател на лодка наруши тишината на нощта. По водата започна бавно да се плъзга светлина от прожектор. По брега нямаше място, на което можеха да стъпят и да се скрият. Плътни, зловещи корени излизаха от гората и образуваха непреодолима преграда.

Един силует се появи пред очите им. Приближаваха изхвърлената на брега яхта. Гамей загреба към лодката и Лий я последва. Двете се качиха на борда на старото корито, издърпаха каяците след себе си и легнаха по корем на изгнилата палуба.

През процепите в корпуса, те видяха светлината от прожектора да подминава яхтата. За секунда, Гамей си позволи да прояви оптимизъм, но той бързо се стопи, след като моторната лодка промени курса си, заобиколи яхтата и се приближи. Светлината премина през пукнатините и попадна върху лицата им.

Преследвачите засипаха яхтата с дъжд от куршуми. Те не бързаха и стреляха методично куршум след куршум в старото корито. Дървени трески валяха върху двете жени. Гамей покри главата си с ръцете и започна да проклина своята глупост. Единственото, което бяха постигнали, качвайки се на старата лодка, бе да предоставят на бандитите чудесна мишена за стрелба. Беше въпрос на секунди, куршумите да ги достигнат.

Внезапно изстрелите секнаха.

Гамей очакваше нападателите да се качат на борда, но вместо това бутилка, пълна с горящ бензин, полетя във въздуха и се търколи на палубата. Огънят от коктейла „Молотов“ бързо се разпространи и забушува току пред краката им. Топлината стана непоносима. Двете жени се изправиха, предпочитайки да бъдат застреляни, вместо да изгорят. Но лодката на нападатели се отдалечаваше. Яхтата вече се беше превърнала в горяща факла.

— Скачай! — извика Гамей.

Двете жени се гмурнаха във водата и се отдалечиха с плуване от горящата развалина. Насочиха се към близката мангрова гора. Не бяха изминали и няколко метра, когато отново чуха шум от двигател и видяха светлината на прожектор.

Надеждата на Гамей се стопи. Стрелците се връщаха да ги довършат.

Лодката забави и прожекторът зашари по повърхността на водата. Най-накрая откри двете жени.

Гамей очакваше, че звукът от стрелба ще е последното нещо, което ще чуе някога, но вместо това чу познат глас.

— Гамей — извика Пол Траут, — ти ли си?

Тя спря да плува и вдигна едната си ръка във въздуха. Лодката се приближи, застана до тях и тя видя как дългите ръце на Пол Траут се протягат към нея, за да я издърпат.