Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (43)

42.

Хеликоптерът „Сийхоук“ летеше без никакви светлини на седем метра над водата, почти докосвайки гребените на вълните и приближаваше атола с триста и двайсет километра в час. Напрежението в кабината ескалира, щом машината наближи целта си, но Остин запази спокойствие. Той седеше на мястото до пилота, облечен в лек водолазен костюм, а погледът му беше прикован към една хибридна сателитна карта в скута му. Той се опитваше да запомни всеки детайл.

Кърт беше отбелязал с молив три хикса върху картата. Първият „Х“ показваше мястото, намиращо се на четиристотин метра от атола, където хеликоптерът щеше да го спусне. Вторият отбелязваше тесен проход в кораловия риф. Третият беше поставен на мястото в лагуната, на което се виждаше тъмната ивица.

В слушалките се дочу гласът на пилота.

— Пет минути, Кърт!

Остин сгъна картата и я пъхна във водонепромокаемия джоб на костюма си. После извади от торбата един пластмасов плик, предпазващ револвер „Боуен“, провери дали е зареден и го прибра обратно. Накрая разкопча колана си и застана до отворената врата на „Сийхоука“. Хеликоптерът намали скоростта, а после увисна над предварително уговореното място за спускане.

— Време е, Кърт! — каза пилотът.

— Благодаря за возенето — отвърна Остин. — Трябва да го повторим някой път, когато имам повече време.

Вторият пилот на машината помогна на Кърт да избута дългата метър и осемдесет надуваема лодка през вратата и после я спуснаха в морето чрез една лебедка с мотор. Остин се хвана за дебелото въже, свързано с подемника на хеликоптера и се спусна надолу. Ръцете му бяха защитени от дебели ръкавици. Той се пусна веднага щом докосна водата.

Машината се отдалечи от мястото, за да не разпенва водата с въздушната струя от витлата. Остин доплува до надуваемата лодка и се качи в нея. Тя беше стабилизирана от тежестта на торбата с екипировката, закачена за импровизираната дървена платформа. Кърт откачи фенера от колана и го насочи към шумния силует, надвиснал над водата. Той превключи няколко пъти, за да сигнализира, че всичко е наред.

Изпълнил своята задача, „Сийхоук“-ът ускори и след няколко секунди се изгуби в нощния мрак.

Остин отвърза въжетата, придържащи торбата с екипировката и измъкна едно гребло. После извади водонепромокаем плик с GPS-и натисна копчето за включване.

Малкият зелен екран премигна и показа позицията му, както и тази на острова. Кърт прибра апарата обратно в плика и загреба.

Нощта беше вълшебна. Звездите блещукаха подобно на диаманти върху черното кадифе на тропическото небе, а морето светеше в сребристозелено. Течението беше слабо и нямаше никакъв вятър, така че Кърт доста бързо измина разстоянието до острова. Като чу шепотът на вълните, които галеха рифа, той примигна в тъмнината и видя тънката бяла линия на разбиващите се вълни.

Погледна отново GPS-а и последва посоката, която апаратът му препоръча, за да стигне до пролуката в рифа. Но докато наближаваше тясното отворено пространство в коралите, Остин се натъкна на неприятност. Водата влизаше и излизаше от прохода, създавайки бариера от турбуленция, която подхвърляше леката лодка подобно на гумено пате във вана.

Остин загреба яростно, обърна носа на лодката и се насочи към отвора, но отново не успя да набере достатъчно скорост, за да преодолее теченията. Направи още един опит, като извика:

— „Напред към пробива за сетен път!“ — Но вдъхновените от шекспировата пиеса „Хенри V“ думи не можеха да се мерят с мощта на морето. Единственото, което получи като награда за своите усилия, беше пълна с морска вода уста.

След трите неуспешни опита, Остин призна пред себе си, че морето просто си играе с него и се отдалечи с гребане от рифа, за да реши какво да прави. Докато надуваемата лодка се люлееше на вълните, той си пое дъх. След това извади един лек електрически извънбордов двигател с акумулатор, закачи го за платформата и натисна копчето с надпис „запалване“. С изключение на тихото бръмчене, моторът беше почти безшумен. Кърт подаде повече газ и насочи тъпия нос на надуваемия съд към разпенените вълни, бушуващи около отвора на рифа.

Лодката подскочи, завъртя се и се отклони от курса. Остин стисна зъби за секунда, мислейки, че ще бъде хвърлен странично върху назъбените корали. Тогава витлото на двигателя се потопи, лодката се промъкна през прохода и се плъзна в спокойната лагуна.

Кърт бързо угаси мотора и зачака. Минаха пет минути, през които нищо не показа, че е бил засечен. Никакви ослепяващи прожектори, никакъв дъжд от куршуми, които да приветстват появата му.

Остин прие липсата на топло посрещане като покана да остане. Той изрови водолазното оборудване от сака и закопча леката кислородна бутилка и компенсаторната жилетка. Погледна GPS-а и видя, че лодката леко се е отклонила от курса, след като е преодоляла рифа.

Той започна да гребе, докато малкото черно триъгълниче на екрана на апаратчето не се сля с кръгчето, отбелязващо мястото, на което сателитът беше забелязал тъмната ивица в лагуната. Подводницата, която беше видял на сателитната снимка, изглежда се беше появила от дъното на лагуната, преди да изчезне като с магия. Необяснимото изчезване на „Тайфуна“ подсказваше, че това място крие доста тайни. Остин нямаше логична причина да предположи, че водата в лагуната не е толкова плитка, колкото изглежда от космоса, но за да не поема никакви рискове, беше взел една бутилка с тримикс от изследователския кораб на НАМПД в случай, че му се наложи да се спусне по-дълбоко, отколкото е очаквал.

Остин си сложи водолазната маска и плавниците, захапа мундщука, легна по корем върху десния понтон на лодката и се търкулна в лагуната.

Вода проникна под неопреновия му костюм и за момент Кърт почувства студ. Скоро тя се затопли до телесна температура. Остин продължи да се държи няколко секунди за лодката, а после се оттласна, гмурна се под повърхността и се спусна на около шест метра дълбочина.

Кърт приближи дъното на лагуната и протегна напред дясната си ръка, облечена в ръкавица. Но вместо да докосне пясък, пръстите му опряха в мека, огъваща се повърхност. Коралово сините му очи се присвиха зад стъклото на маската. Той свали ръкавицата и откри, че това, което беше помислил за пясък, покрит с морска растителност, всъщност е широко сплетена мрежа, боядисана в различни цветове.

Остин извади ножа от калъфа, закачен на бедрото му, опря острието до плата и натисна. Без да прилага сила, ножът проби мрежата. Той изряза отвор, дълъг няколко сантиметра, прибра острието обратно в калъфа и се плъзна под изкуственото морско дъно докато не застана над мястото, на което беше видял тъмната ивица на сателитната снимка.

От няколко сантиметра разстояние той видя, че ивицата всъщност представлява отчасти закърпен отвор във фалшивото дъно. Неравният найлонов шев сякаш беше направен доста набързо. Остин откачи водолазния фенер от жилетката си.

Като насочи лъча светлина право напред, Кърт се промуши през отвора. По средата на неговата триста и шейсетградусова маневра, той спря и започна да гледа недоумяващо.

На около трийсет метра от него имаше огромен обект, отчасти осветен от мъждукащата светлина на звездите, проникваща през мрежата. Не се виждаха никакви детайли, но беше очевидно, че това е огромна подводница.

Остин инстинктивно изключи фенера, въпреки че беше малко вероятно някой на борда да е забелязал присъствието му.

Той се отдалечи от подводницата и забеляза светещи точици в тъмнината под нея. Кърт изви тялото си и се гмурна надолу, но спря няколко секунди по-късно, за да се наслади на няколко блестящи в синьо обекта.

Сини медузи!

Шест от тях минаха пред него. Той изчака докато смъртоносните медузи се отдалечат и отново заплува към дъното. Докато се спускаше, Остин видя, че светлините, които бяха привлекли вниманието му, всъщност са прожектори, монтирани върху четири големи сфери, разположени около куполовиден център. Всяка от тях лежеше върху четири кръгли крака, с дискообразни основи, които наподобяваха крайници на паяк.

Металната повърхност на сферите беше непрекъсната, с изключение на една, която имаше стъклен купол. Остин доплува до сферата и видя двама души — жена с черна коса и Дзавала.

Двамата седяха и очевидно разговаряха за нещо важно. Дзавала не изглеждаше да е в беда и доколкото се виждаше от изражението му, се забавляваше. Остин се изкикоти и смехът му образува стълб от шумни мехурчета. Дзавала можеше да открие привлекателна жена дори на дъното на морето.

Докато Остин се опитваше да проумее какво се случва под купола, жената погледна право нагоре и го видя. Той се изстреля като боен самолет, доплува до дъното, мина под сферата и се насочи към центъра на комплекса. Спомни си чертежа и че това е транзитен модул. На дъното му има камера, през която влиза совалката.

Кърт мина под модула и четирите подводници, които висяха закачени за дъното на полусферата, и откри люка, който позволяваше на водолазите да влизат и излизат. Той наду компенсаторната си жилетка. Въздухът от бутилката проникна в нея и той бавно започна да се издига. Едновременно с това, Кърт извади от раницата водонепромокаемия плик с пистолета. Прецени, че може да насочи пистолета около пет секунди след като изплува. Като се добави и елементът на изненада, това трябва да му даде предимството, от което се нуждаеше.

Главата на Остин се показа над повърхността на водата в басейна, намиращ се във вътрешността на полусферата. Той вдигна водолазната маска на челото си, огледа се бързо, видя, че револверът няма да му е нужен и засега може да остане в плика. Овалното помещение беше празно.

Кърт доплува до стълбата и остави оръжието на ръба на басейна, така че да може лесно да го достигне. След това свали колана с тежестите, плавниците и кислородната бутилка, и ги остави до плика. Щом излезе от водата, взе пистолета и окачи екипировката си на една кука до четири други комплекта за гмуркане.

Всичко беше спокойно. Остин стисна „Боуенът“ в едната си ръка, а с другата натисна копчето на стената. Вратата се отвори тихичко. Остин тръгна по дълъг коридор, решен да създаде малко неприятности.

Не се наложи да чака дълго.

Стигна до врата, на която пишеше „Център за култивиране на ресурси“. Той я отвори и влезе в полутъмна камера с овална форма. До стените бяха наредени аквариуми, в които се виждаха различни медузи. Но вниманието му беше привлечено от един по-голям, висок до гърдите кръгъл резервоар, поставен в центъра на помещението.

В него имаше поне десетина гигантски медузи. Телата им с форма на камбана, бяха широки почти метър, а пипалата им бяха къси, дебели и жилести. Те не приличаха на нежните продълговати влакънца, които имат повечето медузи. Съществата в аквариума блестяха с пулсираща неоновосиня светлина и бяха единственият източник на светлина в помещението.

Кърт забеляза движение, което не идваше от вътрешността на аквариума. Изкривеният образ на едно лице се появи върху облата стъклена повърхност. Погълнат от странните форми в централния аквариум, Остин беше допуснал небрежност.

Револверът беше в ръката му, отпусната до бедрото. Той се извъртя и вдигна оръжието, но добре сложеният охранител, който тихичко се беше промъкнал зад него, замахна с металния приклад на автомата си и удари китката му. „Боуенът“ излетя и падна на пода. Силна болка прониза ръката му нагоре към рамото.

Дясната ръка на Остин беше временно неизползваема, но той протегна лявата и хвана автомата. Докато се опитваше да изтръгне оръжието от охранителя, Остин отстъпи назад към аквариума. Удари се в стъклената стена, но продължи да стиска автомата, вдигна го нагоре и успя да го измъкне от ръцете на мъжа. В пръстите му нямаше достатъчно сила, за да задържи автомата и той падна в аквариума. Гигантските медузи се разпръснаха във всички посоки.

И двамата мъже загледаха потъващото оръжие, но Остин реагира пръв. Той долепи обездвижената си ръка до бедрото, наведе глава и сръга мъжа в гърдите, избутвайки го обратно към стената. И двамата се стовариха върху рафт с аквариуми, събаряйки няколко, които паднаха на пода и се строшиха.

Желатинообразните създания в тях се разпиляха по пода. Остин се подхлъзна и падна на колене. Помъчи се да се изправи отново, но мъжът го ритна в слепоочието.

При втория си опит да го ритне в главата, нападателят се подхлъзна в лигавата маса. Ударът отскочи от бузата на Остин, разтрака зъбите му и го повали странично на земята. Възстановявайки равновесието си, мъжът извади нож. Той вдигна острието и се нахвърли върху Остин.

Кърт вдигна лявата си ръка в безполезен опит да блокира ножа, но в последната секунда ръката му напипа дълго двайсет сантиметра парче стъкло и го заби във врата на мъжа. Чу се гъргорещ писък и усети как го опръсква топла кръв от прекъснатата сънна артерия. Ножът падна от ръцете на мъжа. Той се опита да се изправи, но животът вече го напускаше и краката му омекнаха.

Остин се претърколи настрани, преди охранителят да се стовари върху него и се изправи несигурно. Дясната му китка пулсираше от болка и затова вдигна револвера с лявата си ръка. Докато стъпваше внимателно в разширяващата се локва кръв, той хвърли един бърз поглед към големия аквариум. Огромните мутирали медузи блестяха още по-ярко. Сякаш се наслаждаваха на кървавата битка.

Остин побърза да остави кошмарната сцена зад гърба си. Излезе и тръгна по един коридор, за да намери Дзавала, чудейки се какви други приятни изненади са му приготвили „Селенията на Дейви Джоунс“.