Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (45)

44.

Минути по-късно, совалката кацна на площадката и отвореният покрив над нея се затвори като две половини на мидена черупка. Мощни помпи се задействаха и освободиха бързо камерата от водата, но въпреки това Чанг гореше от нетърпение. Той излетя от совалката като моруна, която изскача от дупката си и хукна към изхода, докато последните няколко сантиметра вода още изчезваха в каналите. Доктор Ву вървеше на няколко крачки зад него.

Вратата на камерата се отвори и от другата страна ги посрещна Пелпс. Той се приближи до Чанг и го поздрави с крива усмивка.

— Много бързо пристигнахте, шефе. Явно здраво сте натискали педала до ламарината.

Чанг погледна Пелпс с едва прикрито презрение. Американският жаргон му беше чужд и се дразнеше, когато Пелпс го използваше. Той му нямаше доверие и подозираше, че верността му се простира само до следващия чек.

— Стига приказки! — изръмжа Чанг. — Къде е ваксината?

— В доктор Мичъл — отговори Пелпс. — Тя ви чака в столовата. Онзи от НАМПД е с нея.

— Ами лаборантите? Къде са?

— Всички са затворени в жилищните помещения.

— Погрижи се да останат там. Повредихте ли миниподводниците, както наредих?

Пелпс извади четири плоски, правоъгълни кутии, пъхнати в колана му.

— Тези платки контролират захранващите блокове на машините — каза той.

Чанг грабна платките от Пелпс, пусна ги на металния под и ги направи на парчета с тока на обувката си. Той излая някаква заповед на хората си, които се появиха от подводницата с дървени кутии в ръцете си. Те ги поставиха близо до таблото и после се върнаха в товарния отсек за още.

На кутиите с големи червени букви пишеше:

„Внимание! Експлозиви!“

Пелпс почука върху едната кутия с кокалчетата на ръката си.

— За какво са ви тези фойерверки, Чанг? — попита той.

— Мисля, че е очевидно — отговори азиатецът. — Ще използваш опита си с експлозиви, за да взривиш лабораторията. Тя вече изпълни задачата си.

Пелпс ритна смачканите електронни платки с върха на ботуша си.

— Има един проблем — каза той. — Как учените ще напуснат лабораторията, след като миниподводниците не работят?

— Тези хора свършиха това, което се искаше от тях. Те ще останат тук.

Пелпс застана пред Чанг и го погледна в лицето.

— Наехте ме да отвлека лабораторията — каза той. — Убийството на група невинни хора не е част от трудовите ми задължения.

— Значи няма да приготвиш експлозивите? — попита Чанг.

Пелпс поклати глава.

— Точно така! — каза той. — Считай, че вече не участвам в схемата!

Чанг разтегна киселите си устни в мъртвешка усмивка.

— Много добре, господин Пелпс. Вие сте уволнен!

Чанг се пресегна към кобура си, с едно светкавично движение извади пистолета си и простреля Пелпс в гърдите от упор. От силния удар жертвата му отхвърча назад и падна на пода. Чанг се загледа в гърчещото се тяло на Пелпс с изражението на майстор, който е свършил добре работата си. Той нареди на един от хората си да подготвят експлозивите и после излезе бързо. Докторът го последва.

Чанг влетя в столовата и нефритенозелените му очи се спряха на Джо Дзавала и Луис Мичъл, които бяха завързани за два стола, опрели гръб един в друг, под зоркия поглед на същите сурови охранители, които бяха дошли с Пелпс. Чанг се наведе над Дзавала.

— Кой си ти? — попита той.

— Имаш къса памет — каза Дзавала. — Срещнахме се на „Бийб“. Тръгна си с подвита опашка, докато двамата с Кърт Остин забавлявахме приятелите ти.

— Разбира се! — каза Чанг. — Ти си инженерът от НАМПД. Хората ми си заслужиха съдбата. Следващият път няма да подходим толкова немарливо. Как ни откри?

— Един от нашите самолети прелетя над атола и видя нещо подозрително.

— Лъжеш! — Чанг сграбчи ризата на Дзавала. — Не обичам да ме правят на глупак. Ако случаят беше такъв, около атола щеше да почернее от кораби и самолети. Наблюдателите ми докладваха, че всичко е спокойно.

— Може би трябва да се тревожиш за това, което не виждаш — отвърна Дзавала.

— Кажи ми как ни откри!

— Добре, признавам. Едно птиче ми каза.

Чанг удари Дзавала по устата с опакото на ръката си.

— Какво друго ти е казало това твое птиче? — попита той.

— Че ще умреш! — изгъргори Дзавала през разкървавените си устни.

— Не, приятелю, ти си този, който ще умре!

Чанг пусна ризата на Дзавала и се обърна към Луис Мичъл, която гледаше ужасено кървавото лице на Джо.

— Къде ми е ваксината? — попита Чанг.

Тя го погледна и каза:

— На безопасно място. Отвържете ме и ще ви я донеса.

Чанг кимна на своите хора и те я освободиха. Тя стана, разтърка китките си и отвори вратата на големия хладилник, в който държаха храната за столовата. Влезе вътре и след малко излезе с голям пластмасов контейнер, който остави на пода. Докторът отвори капака на кутията.

— В тази хладилна чанта са микробиологичните култури, които ще ви позволят да синтезирате голямо количество от ваксината — каза тя.

Вътре се виждаха няколко плитки кристализатора, опаковани в дунапрен. Ву се усмихна.

— Това е чудо! — възкликна той.

— Всъщност — каза Луис, — това е просто едно изключително революционно генно инженерство.

Тя се наведе и свали горния ред кристализатори. Под тях имаше три контейнера от неръждаема стомана, също опаковани в дунапрен.

— Това са трите шишенца с ваксина, които поръчахте — каза тя. — Ще можете да създадете още с културите. — Тя сложи обратно кристализаторите, затвори капака и се изправи. — Нашата работа приключи. Господин Пелпс каза, че ще ни освободите, след като завършим проекта.

— Пелпс вече не работи за нас — заяви Чанг.

Лицето й замръзна от заплашителния тон на Чанг.

— Какво имате предвид? — попита тя.

Той се направи, че не е чул въпроса и нареди на хората си да я вържат отново.

— Твоят приятел Остин отново се изплъзна — каза Чанг на Дзавала, — но е въпрос на време преди да се срещнем отново и когато това стане, с удоволствие ще му разкажа за твоите последни мигове.

Чанг взе хладилната чанта от ръцете на Ву и нареди на доктора и хората му да го отведат при совалката. Няколко секунди след като напуснаха столовата, Остин излезе от хладилното помещение с пистолет в лявата си ръка.

— Добре че този ненормалник не остана дълго — каза той. — Започнах да се чувствам като замразен говежди бут.

Той пъхна револвера под дясната си мишница. С един кухненски нож той сряза въжето, с което беше вързан Дзавала. Джо взе салфетка, за да избърше кървящите си устни. Въпреки раните, той беше в добро настроение.

— Чанг няма да остане доволен, щом разбере, че културите на ваксината, които му даде, са фалшиви — каза той на Луис Мичъл.

Тя му отвърна с разбираща усмивка, влезе в хладилника и извади друга чанта, почти идентична с първата.

— Как ли ще реагира, когато научи, че в нас е истинската — каза тя.

 

 

Чанг определено не беше щастлив. Той изруга ядосано, след като влезе в камерата и откри, че тялото на Пелпс е изчезнало. Една кървава следа водеше към коридора. Явно изстрелът не го беше убил и се беше измъкнал през един от коридорите.

Няма значение. Пелпс щеше да умре, след като лабораторията се пръсне на милиони парчета. Чанг провери докъде е стигнал неговият сапьор и му нареди да настрои часовника. После заповяда на хората си да се качат в подводницата и пилотът използва дистанционното, за да задейства помпите. Камерата бързо се напълни с вода. Докато совалката се издигаше през отворените половини на подобния на мидена черупка покрив, Остин отиде в контролната зала на камерата, за да наблюдава издигането на апарата на монитора на таблото. Той дочу стъпки и се завъртя, но секунда по-късно свали револвера.

Пелпс стоеше на вратата, а устните му се свиха в болезнена гримаса. Той беше гол до кръста, а една импровизирана превръзка, напоена с кръв, покриваше горната лява половина от гърдите му.

— Изглеждаш ужасно — каза Остин.

— Така и се чувствам — отвърна Пелпс.

— Какво ти се е случило?

— Предположих, че Чанг ще е готов да стреля, благодарение на вас, затова докато се връщах от кабинета на Кейн, взех една мека бронирана жилетка. Тя покриваше само част от торса ми, а и не предположих колко е неточен Чанг. Копелето ме уцели в рамото.

— Защо те е прострелял?

— Ядоса се, като му казах, че няма да поставя пластичните експлозиви, които донесоха със совалката.

— Планирал е да унищожи лабораторията с всички хора в нея?

— По дяволите, поставиха достатъчно експлозиви, за да разрушат Великата китайска стена. Но бяха доста немарливи. Извадиха късмет, че не се взривиха сами.

Пелпс хвърли купчина цветни жици на пода с жест на професионалист, присмиващ се над нещо, свършено от някой аматьор.

— Какво ще предприеме Чанг, след като разбере, че експлозивите му не са се задействали? — попита Остин.

— Предполагам, че ще изпрати някой да провери. — Пелпс наведе глава. — Но като се замисля, вероятно ще се върне да застреля приятелите ти. Така ще може после да ти разкаже за това. — Той внимателно докосна превръзката. — Чанг си пада по такива неща.

— Забелязах — каза Остин. — Трябва да качим всички на миниподводниците.

Пелпс посочи черните дискове, които бяха смлени от крака на Чанг.

— Тези платки са от контролните уреди на подводниците — каза той. — Чанг ги унищожи.

— Проклятие! — каза Остин. — Те бяха единствената ни надежда.

— Все още са — каза Пелпс. — Дадох му едни други дискове, за да си излее яда. Оригиналните все още са в подводниците.

Остин загледа Пелпс, мислейки си колко още има да учи за човешката природа.

— Предлагам да приготвиш апаратите, докато аз събера учените — каза той.

Пелпс направи знак, че е съгласен и се насочи към транзитния отсек, а Остин побърза да се върне в столовата. Дзавала вече беше събрал целия персонал. Лицата на някои показваха радост, че са свободни, а на други страх от това, което може да се случи.

Остин се представи, помоли всички за малко тишина и обяви:

— Напускаме „Селенията“.

После ги предупреди да се движат възможно най-бързо и обясни, че по-късно ще отговори на въпросите им.

Изтощените и уплашени учени се спуснаха към люковете на миниподводниците. Няколко се поколебаха и се дочуха гневни викове, предизвикани от появяването на Пелпс, но Остин им каза да замълчат и да влязат в апаратите. Дочу се мърморене, но те изпълниха заповедта.

— Възможно ли е подводниците да се натъкнат на Чанг, докато излизат от кратера? — попита Остин.

— Не и ако се движат бързо. Чанг трябва да се е върнал на товарния кораб, за да чака голямото „бум“. Ако останат потопени възможно най-дълго, ще подминат кораба и ще могат да изпратят съобщение за помощ.

Остин предаде съвета на Пелпс към пилотите на подводниците. Той нареди на пилота на совалката да поеме управлението на първия апарат. Мичъл влезе в една от тях и здраво стисна хладилната чанта с истинската ваксина в скута си.

Тогава, една по една, подводниците се откачиха от корема на полусферата и последваха първата по дъното на кратера и през тунела.

След като екипът беше евакуиран, Остин насочи вниманието си към следващата задача — „Тайфунът“. Докато обличаха неопрените, Дзавала информира Остин за ситуацията на борда на руската подводница. Погледът на Кърт върху ситуацията не беше така оптимистичен като този на Джо. Чувствителността в дясната ръка на Остин започна да се връща, но той все още не можеше да стреля с тежкият „Боуен“ дори с приблизителна точност. Не можеше да разчита и на помощта на Пелпс.

Когато Пелпс се опита да облече неопреновия костюм, тясното горнище притисна раната и той се сви от болка. Дзавала използва ножа на Остин, за да разреже ръкава на костюма и част от материала около гърдите, за да освободи напрежението.

Пелпс забеляза, че два водолазни комплекта липсват и предположи, че двамата охранители, които бяха придружили Дзавала от подводницата, са се върнали при другарите си. Още лоши новини — охранителите вече бяха в пълен състав.

Дзавала помогна на Остин да спусне Пелпс в басейна и да го преведе през шахтата към открити води. Кърт и Джо застанаха от двете страни на новия си съюзник и тримата бавно се издигнаха към „Тайфуна“, чиято огромна сянка висеше близо до повърхността.

Съгласно предварителната уговорка, Остин и Пелпс влязоха през люка от дясната страна на гигантската кула, а Дзавала използва лявата. Щом влязоха в спасителните камери, те затвориха люковете, изпомпаха водата, а после отвориха долната херметическа врата и се спуснаха по стълбата. В мига, в който свалиха маските, се озоваха лице в лице с капитан Медев, който ги гледаше с любопитство.

Капитанът се намираше в контролната зала, когато се задейства алармата, че камерите се използват. Двамата охранители се бяха върнали по-рано от лабораторията, затова той отиде да провери кой влиза в подводницата. Той не се изненада да види Пелпс и Дзавала, но повдигна едната си избуяла вежда, при вида на широкоплещестия непознат.

Дзавала каза:

— Кърт, това е капитан Медев, командирът на тази невероятна подводница и пазител на шкафа с водка.

Остин протегна здравата си лява ръка, за да се здрависат.

— Кърт Остин. Аз съм приятел и колега на Джо от НАМПД. — Забелязвайки враждебния поглед, който Медев отправи към Пелпс, той добави: — Господин Пелпс вече не работи за хората, отвлекли подводницата. Сега ни помага.

— Да, но докога? — попита Медев, без да се опитва да скрие скептицизма си.

— Добър въпрос — отвърна Пелпс. — Съжалявам, не мога да ви отговоря. Но ще ви помогна да си върнете подводницата.

Медев вдигна рамене.

— Какво можем да направим? — попита капитанът. — Ние сме моряци, а не морски пехотинци.

— Като начало ни кажете къде са охранителите и какво правят — рече Остин.

— Трима спят в офицерските каюти в десния корпус — каза Медев, — а другите играят карти в каюткомпанията, или пък са в столовата. Те обичат да са близо до фитнеса и сауната, до които моите хора нямат достъп.

— Мисля, че е време да прекратим пребиваването им в „Клуб Мед“ — каза Остин. — Първо да се погрижим за поспаланковците.

Пелпс се престори, че охранява Дзавала и Остин, в случай че се натъкнат на някой разхождащ се охранител. Минаха през контролната зала, в която Медев, който вървеше начело на групата, прошепна на руски на хората си, че ще е най-добре да се скрият. Те предадоха думите му на останалите. После капитанът взе няколко ролки тиксо от работилницата и продължиха през лабиринта от херметизирани пространства, докато не стигнаха до първата от самостоятелните офицерски каюти.

Тримата охранители, които не бяха на смяна, се събудиха и видяха насоченото към лицата им дуло на револвера на Остин. Дзавала ги върза, залепи устите им с тиксо и ги сложи да легнат в койките.

Бойната дружина се насочи към столовата. Медев влезе пръв и се усмихна на двамата охранители, които седяха на една маса и пиеха чай, докато гледаха филм с Джаки Чан. Те хвърлиха бърз поглед към капитана и после се върнаха към филма.

Медев поговори на руски с готвача, който приготвяше нещо на пара. Той кимна разбиращо и се измъкна от столовата. Тогава Остин и Дзавала нахлуха вътре с насочени оръжия. Накараха изненаданите охранители да легнат по корем на пода, а после ги вързаха с тиксо, за да не мърдат и да не говорят.

Медев отново застана начело и тримата с Остин и Дзавала продължиха да се придвижват из подводницата, докато не стигнаха до каюткомпанията. Капитанът провря глава през вратата и попита с усмивка дали някой няма нужда от нещо. Един охранител вдигна глава от картите и отговори с ръмжене, което не се нуждаеше от превод. Продължавайки да се усмихва, капитанът затвори вратата.

— Четири места, но само трима играчи — прошепна Медев на Остин и Дзавала. — Половината водка в бутилката липсва.

На Остин не му хареса идеята, че един охранител се разхожда из подводницата, но искаше да се възползва от предимството, което имаха. Той кимна на Дзавала и двамата влязоха в каюткомпанията с насочени оръжия. Леко подпийналите охранители не успяха да реагират навреме. Няколко минути по-късно, те лежаха по очи, завързани с тиксо. После започна ловът на липсващия мъж.

Откриха го няколко минути по-късно. Или по-точно той откри тях. Докато мъжете влизаха в помещението, в което се намираше сауната, вратата са отвори и охранителят излезе облечен в бански костюм. Този път Остин и Дзавала реагираха бавно. Мъжът беше млад и бърз, пресегна се към близкото шкафче, измъкна кобур, в който имаше пистолет и изчезна през люка. Остин го последва, но се спъна в някакви тръби и падна. Успя да стане за секунда, но охранителят вече беше изчезнал в лабиринта от коридори.

Остин щеше да изгуби своята жертва, ако не бяха няколко души от екипажа, които му посочиха накъде е тръгнал беглецът. С Дзавала зад гърба си, той продължи да тича, докато не стигна до една затворена врата. Двамата започнаха да обмислят следващия си ход, когато Медев ги настигна.

— Какво има от другата страна на вратата? — попита Остин.

Пуфтейки, едрият капитан отговори:

— Ракетните силози бяха заменени от трюмове. Един товарен асансьор води до люк на палубата. Висяща пътека от асансьора минава над помещенията и отвежда до друг асансьор от противоположната страна на трюма, където има празни контейнери. Никога няма да го откриете там. Просто заключете вратата.

— Може ли да създаде неприятности, ако го оставим там? — попита Остин.

— Ами, да — отговори капитанът. — Има електрически и други кабели, които минават през корпуса. Той може да обездвижи подводницата.

— Тогава мисля, че трябва да обездвижим него — заяви Остин.

Той помоли капитана да нареди на хората си да пазят охранителите, които заловиха, а после взе един фенер от стената, изключи светлините в помещението и отвори бавно вратата. Влезе в следващия отсек, включи фенера и насочи лъча към отворената асансьорна шахта. Въжетата трополяха в шахтата. Внезапно кабината бавно спря на върха.

Остин се приближи и натисна копчето „надолу“. Двамата с Дзавала застанаха от двете страни на вратата, с извадени оръжия, но когато кабината се върна, видяха, че е празна. Дзавала взе един пожарогасител от стената и го постави между вратите, за да не може асансьорът да потегли.

След кратко съвещаване, Джо се качи по стълбите до пътеката, за да подгони охранителя към Остин, който щеше да му отреже пътя от другата страна на трюма. Кърт беше прекарал много часове в стрелбището, стреляйки и с двете ръце и беше убеден, че може да произведе сравнително точен изстрел и с лявата ръка, ако се наложи.

Огромният трюм, в който някога са се намирали силозите и двайсет ядрени ракети, заемаше почти една трета от дължината на подводницата. След като силозите бяха отстранени, на горната палуба бяха инсталирани огромни врати, както и стени, които да разделят един товар от друг в отделни помещения.

Остин влезе в първия отсек и откри откъде се включва осветлението. Мощни лампи, превърнаха нощта в ден. Той мина през коридора между металните контейнери, докато не стигна до една стена. После влезе през отвора в следващото помещение и продължи търсенето.

Докато Остин се провираше от помещение в помещение, Дзавала мина по пътеката. Кърт беше преминал през трюма без проблем, и накрая стигна до последния отсек. Но в бързината беше допуснал небрежност.

Остин предположи, че охранителят все още е пред него, заклещен в щипците на тяхната маневра. Но жертвата беше разгадала намеренията им и беше открила едно скрито пространство между контейнерите. Мъжът изчака Остин да го подмине и после тихичко се прокрадна зад него.

Движейки се безшумно с босите си крака, охранителят вдигна пистолета с две ръце и внимателно се прицели между лопатките на Остин.

— Кърт!

Викът дойде от Дзавала, който надничаше над перилото на пътеката. Остин погледна нагоре и видя сочещия пръст на своя приятел. Без да поглежда назад, той залегна зад един голям метален контейнер, а куршумът рикошира от ъгъла. После прозвуча нов изстрел, този път отгоре. След секунда, Дзавала извика:

— Можеш да се покажеш, Кърт, мисля, че го улучих.

Остин надникна зад ъгъла на контейнера и махна на Дзавала. Охранителят лежеше мъртъв на пода. Дори и от този труден ъгъл, Дзавала го беше уцелил в гърдите.

Остин си спомни какво беше казал Пелпс за фетиша на китайците към числата. Той поклати глава.

Когато на небето изтеглят твоето число, умираш.