Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (30)

29.

След като отведе Дзавала до Фолс Чърч, Чарли Ю се върна в Централата на ФБР. Там той поговори с един агент от Звеното за борба с азиатската престъпност, като търсеше информация, която да предаде на своите работодатели. Като член на една от най-големите престъпни организации, Ю изпитваше извратено удоволствие да се мотае из коридорите на най-влиятелната полицейска сила в света. Той все още се намираше в сградата „Хувър“, когато Кейтлин Лайънс му се обади и го попита дали може да се видят и да пийнат в един бар в Джорджтаун. Ю веднага прие предложението. Кейтлин беше добър източник на вътрешни клюки, а също беше и много привлекателна.

Той слезе с асансьора до подземния паркинг и тръгна към колата си. В този момент Лайънс се показа иззад една бетонна колона.

— Здравей, Чарли — каза тя.

Ю й се усмихна до ушите.

— Да не би да не съм разбрал? — каза той. — Мислех, че ще се срещнем в бара.

— Реших да ти спестя разкарването. Вероятно си уморен, след като изпрати моите приятели Джо и Кърт на сигурна смърт.

Ю запази усмивката на лицето си, което му струваше известно усилие и бръкна с ръка в сакото си.

— Здравей, Чарли. Как си?

Дзавала изскочи зад него.

— Джо! — Каза Ю. — Радвам се да те видя. Каква прекрасна изненада…

— Изненадан си, че все още съм жив?

— Какво!? Не знам за какво говориш, Джо. Предполагам, че сме се изгубили в склада.

Ръката на Ю се движеше под сакото му по начин, който би се сторил нормален за необучено око.

— Хайде да се обзаложим, Чарли — каза Дзавала. — Залагам пет долара, че Лайънс ще пробие дупка в задната част на черепа ти, преди да успееш да извадиш пистолета от кобура.

— Чувствам, че днес ми върви — каза тя. — Направи ги десет.

Катлин хвана пистолета с двете си ръце.

— Бавно свали сакото си и го пусни на пода — каза Дзавала.

Ю изпълни нареждането. Дзавала се приближи, за да му вземе оръжията. Не само това, което висеше под мишницата му, но и другото на колана. Докато го претърсваше, Дзавала откри къс нож с двойно острие, закачен на глезена му.

— Хайде да се повозим, Чарли — каза той.

Дзавала вдигна ръка във въздуха, сякаш спираше такси. Включиха се фарове. Една кола се появи от нищото с рев. Гумите й свиреха по бетона. Колата наби спирачки само на няколко сантиметра от Ю. Дзавала извади една ролка тиксо, завърза китките на Ю зад гърба му, залепи лепенка на очите му, а после направи същото и с устата. После го принуди да седне на задната седалка и двамата с Лайънс се настаниха от двете му страни.

Групата пътува мълчаливо в продължение на половин час. Щом колата спря, накараха Ю да излезе и да се качи по няколко стълби. Сложиха го да седне на един стол и му свалиха лепенките от очите и устата. Той огледа скромно обзаведената стая.

— Къде сме?

— В една секретна квартира на ФБР — отговори Лайънс.

Тя седеше от другата страна на неголяма правоъгълна маса. Дзавала седна до нея и загледа Ю. По окървавеното му лице нямаше и следа от обичайната му ведрост. Срещу Джо седеше мъж с прошарена коса, чиито очи се бяха впили в Ю като сини лазери.

— Името ми е Кърт Остин — каза мъжът. — За кого работиш?

— За Китайското управление за държавна сигурност — отвърна Ю.

Остин въздъхна и погледна Лайънс.

— Чарли — каза тя, — помниш ли когато бяхме на стрелбището и ти показах колко добре стрелям? — Кейт вдигна пистолета от скута си и го насочи към Ю. — Отговори на въпроса на Кърт, иначе ще ти пробия трето око.

Ю преглътна шумно.

— Работя и за триадата „Пирамид“ — добави той.

Остин й направи знак да свали пистолета.

— Какви са ти задълженията? — попита той.

— Не съм напускал бандите — каза Ю. — Аз съм изпълнител от висок ранг. Не взимам решенията. Само следвам заповеди.

— Кой ти заповяда да заведеш Джо в склада на фабриката за курабийки?

— След като се отби в моя кабинет, докладвах за посещението му. Обикновено говоря със следващия по ранг над мен. По-нагоре нямам достъп. По този начин, ако някога ме спипат, ще съм ограничен в това, което мога да изпея. Но този път, разговарях с най-големия шеф.

Остин си спомни за нападението над „Бийб“.

— Ти си в триадата от много време — каза той. — Какво знаеш за един тип с обръсната глава и много лош нрав?

Ю мигна изненадано.

— Звучи ми като Чанг — каза той, — този, с когото разговарях. Той ръководи световната мрежа от банди като например „Призрачните дяволи“. Познавате ли го?

Остин не отговори на въпроса.

— Кои са другите лидери? — попита той.

— Хайде, Чарли — каза Кейтлин Лайънс нетърпеливо, след като Ю се поколеба да отговори, — ние знаем, че Уен Ло е лицето на „Пирамид“.

— Може би — каза Ю. — Да, предполагам.

— Разкажи ми за Пелпс — настоя Остин. — Той ръководеше бандата в склада.

— „Призрачните дяволи“ са местна вашингтонска банда. Срещат се във фабриката за курабийки. Там пристигаха и по-важните заповеди от шефа. Никога не се знае дали ще е мъж, или жена. Но холограмата е много впечатляваща, нали?

Ю се огледа, видя безизразните погледи на хората около себе си и усмивката му се скри.

— Добре — каза той и се завъртя неспокойно на стола, — Пелпс е наемник. Не знам много за него, той идва и си отива. Изпълнява важни задачи за Триадата.

— Не е ли необичайно чужденец да бъде толкова високо в йерархията? — попита Остин.

— Висшето ръководство не се доверява напълно на хора, които не са китайци. Дори един на друг си нямат доверие, ето защо използват холограми. Чрез тази технология могат да се появят във всяка точка на света и да издават заповеди, без да се налага да присъстват физически.

— Защо шефовете ти поискаха да отвлекат Джо и мен?

— Не ви харесват. Казах на Пелпс, че си играем с огъня, като отвличаме хора от голяма държавна агенция като НАМПД. Той отвърна, че няма значение, заповедите идвали отгоре. Надяваха се, че и двамата ще се появите по едно и също време, но Джо послужи за примамка.

— Защо бяхте толкова сигурни, че ще успея да го открия?

— Пелпс щеше да ти се обади, да каже, че е федерален агент и да ти даде координатите. Явно не си получил съобщението.

— Не, не съм.

Тогава Остин изстреля един съвсем страничен въпрос.

— Какво знаеш за Боунфиш Кий?

Ю го погледна с празен поглед, който не можеше да бъде симулиран.

Остин знаеше, че Ю знае повече отколкото казва и се намира много по-високо в йерархията на Триадата, отколкото признава, но престана с въпросите си.

— Засега приключих.

— Може ли да си вървя? — попита Ю.

— След като си поговорим още малко — каза Лайънс, — ще те върнем в града. Но това не е краят.

— Съгласен съм — каза Ю, — да говорим.

— Добре — отвърна тя. — Ти ще шпионираш Триадата. Ако заподозрем, че ни мотаеш, ще използваме нашите хора в Хонконг, за да пуснем информация, че си предател.

— Това не би било много здравословно — каза Ю. — Ще го направя.

Те продължиха да го разпитват още известно време, докато не решиха, че вече няма какво да научат. Отново му залепиха очите и устата и го откараха обратно в сградата „Хувър“. Там махнаха лепенките и го оставиха на тротоара. После се върнаха в НАМПД.

— Главата ми се върти — каза Кейтлин Лайънс. — Какво се случи?

— Триадата „Пирамид“ е създала вирус на инфлуенца, с който искат да свалят китайското правителство — каза Остин. — Отвлекли са лабораторията, която е разработвала ваксина срещу вируса и щом Триадата успее да постигне политическите си цели, „Пирамид“ ще започне да продава ваксината по целия свят и ще спечели милиарди.

— Стотици хиляди хора може да умрат, преди това да се случи — каза Кейт.

— Мислиш ли, че на някой от „Пирамид“ му пука? — попита Кърт.

— Не и от това, което видях. Откъде ще започнем?

— Помоли отдела за азиатска престъпност да открие „Призрачните дяволи“. Докато се занимаваш с това, аз и Джо ще опитаме да намерим лабораторията.

— Какво да правя с Чарли Ю?

— Използвай го, а после се отърви от него.

— Планът ми харесва — усмихна се дяволито тя.

Лайънс ги остави пред сградата на НАМПД. Остин и Дзавала се разделиха, за да си опаковат багажа и се разбраха да се срещнат на летището.

Кърт погледна телефона си, докато караше към вкъщи. Беше го оставил в колата, когато влезе във фабриката за курабийки. Изслуша гласовото съобщение от Пелпс, в което той му заявява, че е агент на ФБР. Поне едно нещо, което Ю им каза, се оказа вярно.

Остин затвори телефона и натисна педала на газта.

Времето, както винаги, се беше превърнало в негов враг.