Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (26)

25.

Дзавала паркира корвета си пред търговския център „Идън“ във Фолс Чърч, Вирджиния, както го беше инструктирал Чарли Ю. Китайският агент чакаше Дзавала близо до часовниковата кула в един черен „Форд Краун Виктория“ с правителствени номера. Той свали стъклото на прозореца.

— Къде е приятелят ти, Остин?

— Забави се — отвърна Дзавала. — По-късно ще се присъедини към нас. А може и да го почакаме.

Ю се намръщи, вдигна показалец, за да покаже на Джо, че трябва да изчака и вдигна прозореца. Дзавала видя как устните му се движат и предположи, че говори по безжична „Блутут“ слушалка. След малко прозорецът отново се свали.

— Момчетата, които подготвят засадата, казаха да отидем сега. После можеш да се обадиш на Остин и да му кажеш къде си. Качвай се!

На Дзавала не му хареса идеята да остави безценния си корвет на обществен паркинг, но вдигна гюрука, заключи вратите и седна на седалката до шофьора. Ю напусна паркинга, мина покрай „Седемте ъгъла“, насочи се към булевард „Уилсън“ и след няколко километра забави, за да поеме по една странична отбивка. Не след дълго, двамата стигнаха до индустриален парк с внушителни сгради от метал и бетон. С изключение на кехлибарените охранителни светлини над вратите пред рампите за разтоварване, комплексът беше тъмен и привидно изоставен.

Дзавала очакваше Ю да отбие и да паркира, за да отидат пеша до мястото за следене. Ю намали скоростта и изведнъж, без да спира, завъртя волана рязко надясно и ускори през отворена врата с надпис: „Успех — Фабрика за курабийки с късметче“.

Ю продължи да натиска педала на газта, заобиколи сградата с рязък завой и насочи колата към входа на някакъв паркинг. Докато автомобилът летеше към големия черен квадрат, Дзавала се подготви за удар, но фаровете осветиха почти напълно отворена врата. Ю най-накрая натисна спирачките, задницата на колата поднесе и се заби в стена от картонени кашони.

Решетката на машината се удари със силен, хрущящ звук. Кашоните се отвориха, разпръсквайки по капака десетки курабийки с късметчета в прозрачни пликчета.

Въздушните възглавници експлодираха и омекотиха удара.

Дзавала си пое дъх, а после се пресегна и разкопча колана си. След като отмести въздушната възглавница, той видя, че Ю вече не е на шофьорската седалка. Излизането на Дзавала от колата не беше много грациозно и той падна на едно коляно. Джо трудно палеше, но докато се изправи, вече искаше да откъсне главата на Ю.

Лампите над главата му се включиха. Чарли Ю не се виждаше никъде, но Дзавала не беше сам.

Беше заобиколен от няколко азиатци, облечени в черни анцузи. Те носеха автоматични оръжия, които сочеха към гърдите му. Най-близкият до Дзавала мъж го бутна в корема с дулото на оръжието си.

— Тръгвай! — заповяда той.