Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Медуза (22)

21.

Джо Дзавала седна зад волана на своя „Шевролет Корвет“ модел 1961-а и полетя по междущатската магистрала 95 към Куантико, Вирджиния, с безопасните шестнайсет километра над ограничението. Покривът на кабриолета беше свален, мощният осемцилиндров двигател под капака мъркаше като тигър, компактдискът на Ана Габриел свиреше, вятърът развяваше тъмнокафявата му коса, НАМПД му плащаше заплатата и той отиваше да се срещне с една красива жена. Животът беше прекрасен.

На около шейсет километра югозападно от Вашингтон, той слезе от магистралата, пое по един сенчест път и продължи през район, в който се виждаха военна техника и сгради. Накрая стигна до контролен пункт, пазен от въоръжена охрана. Джо показа служебната си карта от НАМПД, а охраната провери името му в списъка с посетители. Пуснаха го и Джо продължи навътре, следвайки табелите, водещи към главната сграда на Академията на ФБР.

Оградено от сто петдесет и пет хектара гори, училището било построено през седемдесетте години на двайсети век в база на морската пехота по време на управлението на Джон Едгар Хувър. Комплексът, приличащ на университетско градче, се състоеше от двайсет и една сгради, боядисани в успокояващ меден цвят и свързани с мрежа от покрити със стъкло коридори.

Дзавала влезе през главния вход на основната сграда, мина покрай един бълбукащ фонтан и прекрачи прага на огромно преддверие. Застана пред рецепцията и каза, че има среща с агент Кейтлин Лайънс. Той получи пропуск за посетители, който закачи на врата си. Една млада жена беше изпратена да го придружи през лабиринта от сгради и коридори. Джо чу суматоха, която звучеше като престрелка и разбра, че се намира близо до стрелбището. Жената го подкани да влезе и му посочи редица с кабинки.

— Номер десет — каза тя. — Ще ви чакам отвън. Тук е доста шумно. Не бързайте.

Дзавала й благодари и взе чифт предпазни наушници от служителя. После отиде до кабинката и застана зад жената, която стреляше по нарисуван силует на мъж. Тя държеше пистолета с двете си ръце и бавно и методично пронизваше целта. Уцелваше я на места, които щяха да доведат до смърт, ако куршумите минавах през човешка плът вместо през хартия.

Дзавала нямаше никакво желание да стряска опитен агент на ФБР, докато държи пистолет в ръка. Той изчака търпеливо зад нея, докато тя не се обърна и не го видя. Жената го покани да влезе в кабината, после замени празния пълнител с пълен, подаде му пистолета и посочи мишената.

Оръжието „Валтер“, модел „ППК“, беше от любимите на Дзавала и дръжката пасна удобно в ръката му. Той го вдигна до нивото на очите, вдигна предпазителя и даде шест бързи изстрела. Всяко натискане на спусъка доведе до появяването на нова дупка в центъра на мишената, точно над сърцето. Той свали предпазителя и върна оръжието на жената. Тя натисна едно копче, което приближи мишената до кабината. После вкара пръст в една от дупките, които бяха пробили куршумите на Дзавала и каза нещо, което той не можа да чуе. Джо свали предпазни наушници и тя повтори.

— Фукльо!

Жената прибра пистолета в кобура на кръста си и посочи часовника си. Двамата тръгнаха към вратата, като първо оставиха наушниците. Придружителката чакаше в коридора, но Кейтлин каза, че ще изпрати Дзавала до преддверието, щом срещата им приключи.

— Да се поразходим — предложи тя.

Поеха по една сенчеста алея, която беше коренната противоположност на миришещото на барут и проглушавано от изстрели стрелбище.

Кейтлин Лайънс беше привлекателна жена на около трийсет и пет и ако не беше облечена в черен комбинезон с къси ръкави, и не носеше оръжие на кръста си, можеше да мине за член на музикалната група „Celtic Woman“. Кожата й бе светлорозова, а веждите над забележителните й синьо-зелени очи бяха високи и извити. Тъмнорусата й коса беше скрита под черна бейзболна шапка с надпис „ФБР“.

— Добре стреля, Джо. Мислил ли си да работиш за ФБР?

— Веднага щом си направят флот — отвърна Дзавала.

Кейтлин се засмя.

— Много смело от твоя страна да се приближиш до мен, докато държа пистолет в ръка.

— Имах ли причина да се притеснявам?

— Знаеш какво казват за отритнатите жени…

Дзавала потрепна. Привлекателният му външен вид и галантни маниери го бяха направили популярен сред жените във Вашингтон. Той беше излизал с Кейтлин, но техният разцъфващ романс беше прекъснат от една мисия на Специалния екип. Двамата не се бяха виждали оттогава.

— Отритната е грозна дума, Кейт. Имах намерение да се свържа с теб след края на последната си мисия.

— А какво ще кажеш за изоставена? Зарязана? Пренебрегната? Забравена? — Тя забеляза тревогата, която се изписа на лицето му. — Спокойно, Джо — каза тя с усмивка, — не съм ти ядосана за това, че ме остави и отиде на поредната мисия на НАМПД. Аз съм ченге, вероятно щях да направя същото. А и без това не търсех сериозна връзка. Във ФБР не е много по-различно, отколкото в НАМПД. Освен това, ако имам нужда от теб, просто трябва да включа телевизора и да видя прелестната ти латино персона. Гледах спускането с батисферата. Беше много вълнуващо.

— Най-вълнуващо беше това, което не си видяла.

Кейтлин го изгледа с любопитство и посочи към една пейка край алеята. Седнаха и Дзавала й разказа за нападението над батисферата, преживяванията на Остин и връзката на случилото се с търговската компания „Пирамид“. Когато приключи с разказа си, тя хвана ръката му и я стисна.

— Ти си простак и мерзавец, Джо, но щях да се почувствам ужасно, ако ти се беше случило нещо. — Тя го целуна по бузата. — Сега как мога да ти помогна за разкриването на това океанско престъпление? Както сам каза, аз съм сухоземен плъх.

— Но също така ти си експерт по азиатски престъпления, а аз не.

Дзавала описа триъгълния символ, който Остин бе открил върху острието на робота и връзката между подводния апарат, който беше нападнал батисферата и риболовната компания, собственост на „Пирамид Трейдинг“.

Кейтлин подсвирна тихичко.

— „Пирамид“! Най-лошите сред лошите! Ти и Кърт имате късмет, че сте още живи.

— Какво знаеш за „Пирамид“?

— Нека ти обясня нещо — каза Кейтлин. — Моята задача е да държа азиатските престъпници колкото се може по-далеч от бреговете на САЩ и да разплитам престъпления, които вече са се случили. Засега губим битката. Азиатски криминални групировки действат на територията на страната още от началото на двайсети век, като се започне с Китайските тонгове.

— Терминът „човекът със секирата“ не произлиза ли от тях? — попита Дзавала.

— Мъжете със секирите са били китайски бандити, които се биели помежду си по време на войните на тонговете. Тези групировки са се зародили като социални клубове, но са се превърнали в банди. Те все още действат, но вече са част от международна мрежа, която е контролирана от криминални организации, познати като Триади. Ето защо триъгълникът, който описа, е толкова интересен.

— Какво имаш предвид?

— Терминът „Триада“ е измислен от британците, които видели, че китайският символ за тайно общество е триъгълник.

Дзавала присви очи.

— Права си — каза той, — това наистина е интересно.

— Триъгълникът символизира единството на небето, земята и човека — обясни Кейтлин. — „Пирамид“ го използва като търговски знак за своите законни операции. Но компанията продължава да се занимава с изнудвания, убийства, проституция, наркотици, лихварства и пране на пари.

— Всичко, което е добре изпитано и печелившо.

— Поддържат и мрежа от банди в почти всички градове. Имената на всички започват с „Призрачен“: „Призрачните дяволи“, „Призрачните сенки“, „Призрачните дракони“. Те вършат мръсната работа — сплашвания, грабежи, убийства. Готови са да действат веднага след получаване на заповед „отгоре“.

— Ами правната страна?

— Престъпната дейност е основата, но групировката се е превърнала в нетрадиционна организация с чуждо участие и легални бизнеси: производство, недвижими имоти, филми, фармацевтика. И както ти си открил, търговски риболов. Някои от подразделенията им са имали проблеми с властите заради произведени от тях опасни продукти.

— Управлението на „Пирамид“ има ли човешко лице?

— Да, всъщност цели три. Твърди се, че компанията се управлява от тризнаци.

— Това е много странно.

— Не и ако се вземе предвид докъде се простира империята им.

„Пирамид“ е нещо като самостоятелна държава. Има огромна съкровищница, армия от готови на всичко бандити и дипломатически корпус, който общува с китайското правителство, а то по принцип подкрепя Триадите. Компанията разполага с банди във всеки по-голям град, включително и в САЩ. Това е най-голямата престъпна организация в Китай, а вероятно и в света.

— Как се бориш с такова нещо? — попита Дзавала.

— Трудно. Азиатските престъпни групи са хитри, богати и гъвкави. Усъвършенстването на транспортните средства и комуникациите им позволи да разпространят дейността си по целия свят. Ние можем да създаваме главоболия на уличните им банди и да захапваме периферията на тяхната финансова империя, но досега не са допускали сериозен пробив.

— Какво се промени?

— Изправени са пред единствения си враг, който може да им нанесе вреда: китайското правителство. То се опитва да извади „Пирамид“ от играта.

— Чакай малко, нали каза, че правителството подкрепя Триадите?

— Това беше отдавна. В Китай границите между това кое е законно и кое не, са много размити. На това разчитат Триадите. Досега правителството не беше предприемало нищо, защото въпросните престъпни организации правят пари, поддържат реда и обичат страната си.

— На какво се дължи тази внезапна промяна?

— Китайските военни от години въртят бизнес с Триадите. „Пирамид“ е особено близка с армията, от която получава политическа подкрепа, за да защитава престъпните си интереси, но правителството се притеснява, че тези близки взаимоотношения са дали на „Пирамид“ прекалено много власт. Те вкараха хиляди корумпирани длъжностни лица от Националното народно събрание в затвора, но атаката се засили след скандалите около безопасността. Китай живее от износа и всичко, което го застрашава, заплашва стабилността на страната и нейните управляващи.

— Разкажи ми за тризнаците — каза Дзавала.

— Няма много за разказване. Триадите се обръщат към своите хора с номера според техния ранг, вместо с имена. Но обикновено имат човек, който служи за лице на организацията. Представителят на „Пирамид“ е един изключително богат човек, на име Уен Ло. Никой не е виждал другите двама тризнаци. Триадите обикновено са децентрализирани, но „Пирамид“ напоследък започна да затвърждава позициите си, което определено тревожи правителството. — Тя млъкна за момент. — Сега е мой ред, Джо. Защо една китайска Триада ще иска да саботира батисферата?

— Кърт смята, че са вдигнали мерника на доктор Кейн заради един таен изследователски проект, в който участва. Мислиш ли, че е възможно?

— С тази банда всичко е възможно. Какво искаш да направя?

— Надявах се да провериш тук-там и да видиш какво ще успееш да откриеш.

Кейтлин вдигна наперено нос.

— Не искам да звуча надуто, но ти какво ще ми предложиш в замяна?

— Разходка с моя „Вет“ и романтична вечеря в един отдалечен стар мотел във Вирджиния.

— Вече съм го правила, senor. Слушай, Джо, ако „Пирамид“ е замесена в каквото и да било, то със сигурност е част от нещо много голямо. Компанията определено не прави нищо, което не носи големи печалби.

— Възможно ли е акциите на правителството да имат нещо общо с това, за което говорихме?

— Предполагам. „Пирамид“ реагира като ранена змия след началото на чистката. Убиха ченгета, съдии и висши чиновници като предупреждение към правителството да не ги закача. Но не виждам връзката с доктор Кейн.

— Аз също. Можеш ли да помогнеш?

— Ще те свържа с Чарли Ю. Той е агент от Китайското управление за сигурност, изпратен тук да работи с ФБР. Той е специалист по бандите. „Пирамид“ направи грешката да подцени теб и Кърт. Но ще те посъветвам нещо…

— Винаги се вслушвам в съветите на професионалистите, Кейт.

Кейтлин сложи ръка на кобура си. Това беше инстинктивно движение сякаш се почувства застрашена.

— Това е добре, Джо, защото, доколкото познавам „Пирамид“, ти и Кърт вече сте техни мишени. И втория път няма да пропуснат.

 

 

На хиляди километри от Вирджиния, полковник Минг също говореше за „Пирамид Трейдинг“. Стройният сдържан мъж с гъста прошарена коса стоеше пред една полуразрушена сграда в бедняшки квартал на Шанхай. Някой се беше опитал да я изгори, но огнеборците бяха успели да попречат на пожара да се разпространи и го бяха угасили навреме.

Пушекът все още лютеше на очите на полковника, въпреки че седеше на няколкостотин метра от сградата. Той не искаше пепелта, летяща във въздуха, да изцапа изгладената му до съвършенство военна униформа. Дори и да искаше да се приближи, нямаше да успее заради десетките камиони за обеззаразяване и кордона от въоръжени полицаи.

Той се обърна към един представител на Министерството на здравеопазването, който го беше повикал.

— Не съм сигурен защо ме помолихте да дойда тук — каза Минг. — Изглежда, че ситуацията вече е овладяна. Не виждам нужда армията да контролира хората.

— Това не е обикновена сграда и пожарът не е случаен — отговори служителят, чието име беше Фонг. — Вътре са били правени някакви медицински опити.

— Доста необичайно място за подобна дейност. Сигурен ли сте?

Фонг кимна.

— Открихме множество хора, заключени в килии — каза той. — Били са оставени да изгорят, но за щастие, въпреки че бяха в тежко състояние, можеха да говорят. Казаха, че са били отвлечени и много други са били извеждани от килиите, без никой да ги види повече. Предполагаме, че са ги премествали в лаборатории и съдейки по оборудването, което открихме, са правили експерименти с тях.

— Какви експерименти, Фонг?

— Не знаем със сигурност, но открихме следи от вирусен щам, който притеснява нашето министерство. Той е същият, който предизвика епидемия в едно селище на север. Човекът, пренесъл заразата, беше от Шанхай.

— Интересно съвпадение — отбеляза Минг.

— Нещо повече, човекът е бил нает като охранител от „Пирамид Трейдинг“, чиято централа е тук, в града. Колкото и да не ви се вярва, тази сграда е притежание на „Пирамид“.

— Мисля, че знам накъде биеш с това, Фонг. Обществена тайна е, че армията поддържа верига публични домове в партньорство с „Пирамид“. Но не виждам връзката — каза той и махна с ръка.

— Разбирам, полковник, но вероятно ще искате да преразгледате партньорството си, когато ви кажа какво друго открихме в сградата: останките на десетки други човешки същества.

Намираха се в един крематориум. Мисля, че са били използвани в експериментите.

Реакцията на Минг беше нещо средно между страх и погнуса. Страх от това името му да бъде свързано с „Пирамид“ и погнуса от експериментите.

Той се загледа в сградата, опитвайки се напразно да си представи ужасите зад четирите й стени.

— Много ви благодаря — каза той. — Ще проверя случая и ще взема необходимите мерки.

— Надявам се — отвърна Фонг. — Това не е добре за Китай. Отговорните трябва да си понесат последствията, но това трябва да стане без много шум.

— Напълно съм съгласен с вас, че трябва да запазим всичко в тайна — каза полковник Минг. — И мисля, че знам откъде да започна.