Ю Несбьо
Червеношийката (89)

Осемдесет и девета глава

Из центъра на града, 16 май 2000 г.

Бярне Мьолер, Халвуршен и Хари крачеха един до друг. Намираха се в квартала Малкия Карачи. Миризмите, дрехите и хората около тях напомняха толкова малко за Норвегия, колкото дюнерите, които дъвчеха, напомняха за традиционните норвежки наденички. Срещу тях по тротоара се приближи момченце с танцова стъпка, издокарано празнично по пакистански, но с лентичка за Седемнадесети май на пожълтялата яка на сакото. Имаше странно чипо носле и държеше в ръка норвежкото знаме. Хари прочете във вестника, че родители-мюсюлмани организират тържество на децата за Седемнадесети май днес, за да могат утре да се съсредоточат върху празника след края на Рамадана.

— Ура!

Момченцето им се усмихна приветливо и профуча край тях.

— Евен Юл не е кой да е — разсъждаваше Мьолер. — Може би е най-добрият ни военен историк. Ако това е вярно, вестниците ще гръмнат. Да не говорим, ако сгрешим. Ако ти сгрешиш, Хари.

— Моля те само за разрешение да го привикаме на разпит в присъствието на психолог. И за заповед за обиск в къщата му.

— А аз те моля само за минимално техническо доказателство или свидетел. — Мьолер размаха ръце. — Юл е известна личност, а и никой не го е виждал близо до местопрестъпленията. Нито веднъж. Как например ще обясниш телефонното обаждане до съпругата на Бранхауг осъществено от твоето редовно заведение?

— Показах на сервитьорката в „Скрьодер“ снимката на Евен Юл — обади се Халвуршен.

— Мая — поясни Хари.

— Не се сети да го е виждала — продължи Халвуршен.

— Ами точно това казвам — изстена Мьолер и избърса соса от устата си.

— Да, обаче показах снимката и на няколко клиенти в заведението — Халвуршен бързо погледна Хари. — Един старец, загърнат в палто, не само го беше виждал, но и попита защо не го приберем.

— В палто ли — изсумтя Хари. — Това е Мохикана. Конрад Оснес, военен моряк. Бива си го, но се страхувам, че вече не е благонадежден свидетел. И все пак. Юл каза, че бил в кафенето на отсрещния тротоар. Там няма телефонен автомат. Ако е искал да се обади някъде, най-естественото нещо е да отиде в „Скрьодер“.

Мьолер направи физиономия и погледна недоверчиво дюнера си. Беше се съгласил да опита дюнера-бюрек след доста увещания, включително след реклама от Хари: това било специалитет, дошъл от Турция, Босна и Пакистан.

— Наистина ли вярваш на тези глупости с раздвояването на личността, Хари?

— И на мен ми се струва толкова невероятно, колкото и на теб, шефе, но според Ауне е възможно. И има желание да ни помогне.

— Очакваш Ауне да хипнотизира Юл и да извика този Даниел Гюдесон, който той носи вътре в себе си, и да му измъкне самопризнание?

— Не е сигурно, че Евен Юл дори знае какво е сторил Даниел Гюдесон, затова е крайно необходимо да говорим с него — настоя Хари. — За щастие хората с МЛР са много податливи на хипноза, понеже непрекъснато правят със себе си точно това — автохипнотизират се. Така твърди Ауне.

— Страхотно — Мьолер погледна отегчено нагоре. — И за какво ти е заповед за обиск?

— Както сам спомена, нямаме нито технически доказателства, нито свидетели, а знаем, че не можем да пробутаме такива психологически истории в съда.

— Но ако намерим пушката „Мерклин“, значи отиваме в съда; друго не ни трябва.

— Хм — Мьолер се спря на тротоара. — Мотив.

Хари погледна Мьолер въпросително.

— Опитът ми показва, че дори и обърканите хора обикновено се ръководят от някакъв мотив в лудостта си. А не виждам какъв мотив има Юл.

— Юл няма, шефе — съгласи се Хари. — Даниел Гюдесон има. Сигне Юл е преминала малко или много на вражеската страна и може би това е послужило на Гюдесон като мотив за отмъщение. Написаното върху огледалото — Господ е моят съдник — може да означава, че схваща убийствата като кръстоносен поход на един-единствен рицар, че има оправдание, макар другите да го осъждат.

— А другите убийства? Бернт Бранхауг и — ако си прав, че убиецът е един и същ — Халгрим Дале?

— Нямам представа какви са били мотивите му. Но Бранхауг е застрелян с пушката „Мерклин“, а Дале е познавал Даниел Гюдесон. А според доклада от аутопсията Дале е бил заколен с прецизност, типична за хирург. Ето. Юл е започнал да учи медицина и е мечтаел да стане хирург. Не е изключено Дале да е трябвало да умре, защото е разобличил Юл, че се е представял за Даниел Гюдесон.

Халвуршен се изкашля.

— Какво има? — раздразнено попита Хари. Познаваше Халвуршен достатъчно добре, за да знае, че ще последва възражение. И най-вероятно добре обосновано.

— От думите ти за МЛР излиза, че той е бил Евен Юл, когато е убил Халгрим Дале. Даниел Гюдесон не е бил хирург.

Хари преглътна последната хапка от дюнера, избърса се със салфетката и се огледа за кофа за смет.

— Е — каза той. — Можеше да кажа, че предпочитам да изчакаме, преди да предприемем каквото и да било, докато открием отговорите на всички въпроси. И съм наясно, че прокурорът има основания да сметне уликите за недостатъчни. Но нито ние, нито той не бива да пренебрегваме факта, че има опасност нашият заподозрян да убие пак. Страхуваш се от медиен скандал, ако вземем Евен Юл на прицел, шефе, но я си представи скандала, ако той отнеме живота на още хора. И тогава ще стане ясно, че сме го подозирали, без да го спрем…

— Добре де, разбрах, знам всичко това — махна Мьолер. — Значи допускащ, че пак ще убие някого?

— Много неща не са ми ясни — призна Хари. — Но съм сто процента сигурен в едно: все още не е приключил с плана си.

— И защо си толкова сигурен?

Хари се потупа по корема и се усмихна накриво.

— Ей тука вътре някой ми докладва по морзовата азбука, шефе. Има причина нашият човек да си е поръчал най-скъпото и най-доброто оръжие за покушения на света. Даниел Гюдесон е станал легенда благодарение на факта, че е бил фантастичен стрелец. И сега това нещо ми съобщава по морзовата азбука за намеренията му да приключи кръстоносния си поход по подобаващ начин. Ще бъде като черешката на тортата, нещо, което ще увековечи легендата за Даниел Гюдесон.

Лятната топлина изчезна за малко, когато последният зимен полъх мина над Малкия Карачи и вдигна във въздуха прах и отпадъци. Мьолер затвори очи, загърна се в палтото си и потрепери. Берген, помисли си той. Берген.

— Ще видя какво мога да направя — обеща той. — Бъдете в готовност.