Ю Несбьо
Червеношийката (67)

Шестдесет и седма глава

Апартаментът на Халвуршен, 6 май 2000 г.

Полицай Халвуршен се събуди от звъненето на телефона; светещите цифри на дигиталния будилник показваха 01.20.

— Обажда се Хуле. Спиш ли?

— А, не — отвърна Халвуршен, без да има представа защо лъже.

— Чудя се за някои неща относно Свере Улсен.

По запъхтяното дишане и шума от уличното движение Халвуршен разбра, че Хари е навън и върви.

— Знам какво те интересува — изпревари го Халвуршен. — Свере Улсен е купил чифт кубинки от представителния магазин „Топ Сикрет“ в центъра. Разпознаха го по снимката и дори успяха да определят датата на покупката. И от КРИПОС са били там, за да проверят алибито му във връзка с убийството на Халгрим Дале преди Коледа. Но аз ти пратих всичко това по факса по-рано днес.

— Знам, сега идвам оттам.

— Сега ли? Нали щеше да ходиш на вечеря?

— Е, да. Приключихме рано.

— И си отишъл на работа? — недоверчиво попита Халвуршен.

— Да, отидох. Този твой факс ме накара да се замисля. Чудя се дали можеш да провериш още няколко неща. Ще ми трябват за утре.

Халвуршен изстена. Първо, Мьолер му съобщи с нетърпящ възражение тон, че Хари Хуле няма работа повече по случая „Елен Йелтен“. Второ, днес бе събота, а утре почивен ден.

— Да не затвори, Халвуршен?

— Тук съм.

— Представям си какво ти е казал Мьолер. Майната му. Сега имаш шанса да научиш малко повече за процеса на издирване.

— Проблемът, Хари, е, че…

— Млъквай и слушай внимателно, Халвуршен.

Халвуршен изруга наум. И наостри уши.