Ю Несбьо
Червеношийката (68)

Шестдесет и осма глава

Жилището на Синдре Фауке, 8 май 2000 г.

Мирисът на току-що сварено кафе се разнасяне чак в коридора, където Хари съблече якето си и го закачи на отрупана закачалка.

— Благодаря, че ме приехте толкова бързо, Фауке.

— Няма защо — избоботи Фауке от кухнята. — Аз съм стар човек и мога само да се радвам, като помагам… Ако мога да бъда полезен.

Наля кафе в две големи чаши и седна до кухненската маса. Хари погали с пръсти грапавата повърхност на тъмната тежка дъбова маса.

— От Прованс е — обясни без подкана Фауке. — Съпругата ми харесваше френски мебели в селски стил.

— Прекрасна маса. Жена ви е имала добър вкус.

Фауке се усмихна.

— Вие женен ли сте, Хуле? И никога не сте били? Не бива да чакате дълго, знаете ли. Човек става особняк, като живее сам.

Той се засмя.

— Знам за какво говоря. Бях прехвърлил трийсетте, когато се оженихме с нея. Беше късно за онези години. През май 1955-а.

Посочи снимка, окачена на стената над кухненската маса.

— Това наистина ли е съпругата ви? — изненада се Хари. — Взех я за Ракел.

— О, да, разбира се — кимна Фауке, след като първо изгледа Хари объркано. — Забравям, че вие с Ракел се познавате от НСС.

Влязоха във всекидневната, където купищата листове, видимо увеличили се от последния път, сега заемаха всички столове с изключение на стола зад бюрото, Фауке направи място за себе си и госта до претрупаната салонна масичка за кафе.

— Открихте ли нещо за имената, които ви дадох?

Хари разказа накратко за развитието по случая.

— Междувременно възникнаха нови обстоятелства — добави той. — Убиха полицайка.

— Прочетох нещо подобно във вестника.

— За момента случаят вероятно е изяснен, чакаме само резултата от ДНК-анализа. Вярвате ли, че има случайни неща, Фауке?

— Не особено.

— Нито пък аз. Затова започвам да си задавам въпроси, когато едни и същи лица се появяват в случаи, на пръв поглед без видима връзка помежду си. Вечерта, когато полицай Елен Йелтен е убита, ми е оставила на телефонния ми секретар съобщение: Сега го пипнахме.

— Юхан Борген^[1] ли?

— Какво? А, това ли. Не мисля. Тя ми помагаше в издирването на лицето, свързало се с продавача на пушката „Мерклин“ от Йоханесбург Не е задължително, разбира се, да има връзка между този човек и убиеца, но не съм далеч от тази мисъл. Особено като се има предвид, че тя явно се е опитвала спешно да се свърже с мен. Няколко седмици не успях да разреша този случай и онази вечер тя многократно се е опитала да говори с мен. Звучеше страшно превъзбудена. Не изключвам вероятността да се е чувствала застрашена.

Хари сложи пръст на масичката.

— Един от хората от вашия списък, Халгрим Дале, е убит през есента. В прохода към вътрешния двор, където го откриха, са намерени и следи от повръщано. Полицаите отхвърлиха евентуална директна връзка с убийството, защото кръвната група на повърналия не съвпадна с тази на жертвата, а представата за хладнокръвен и професионален убиец не се връзва с човек, който повръща на местопрестъплението. Но от КРИПОС, разбира се, не изключиха напълно вероятността това да е повръщаното на убиеца и изпратиха проба от секрета за ДНК-анализ. По-рано днес един мой колега сравни резултата от пробите с ДНК-пробите от шапката, която открихме до трупа на полицайката. Съвпадат.

Хари млъкна и погледна събеседника си.

— Ясно — кимна Фауке. — Предполагате, че извършителят е един и същ.

— Не, не мисля така. Само предполагам някаква връзка между убийствата. Неслучайно Свере Улсен се е намирал наблизо и двата пъти.

— Защо не може да е убил и двамата?

— Може, разбира се, и да го е направил, но има съществена разлика между неговите предишни прояви на насилие и убийството на Халгрим Дале. Виждали ли сте някога какви рани оставя бухалка върху човек? Мекото дърво причинява костни фрактури и пукане на вътрешни органи като черен дроб и бъбреци. Но кожата често е непокътната и жертвата най-често умира от вътрешни кръвоизливи. При убийството на Халгрим Дале е прерязана сънната артерия. При този начин на убийство кръвта бликва като от фонтан. Разбирате ли?

— Да, но не разбирам накъде биете.

— Майката на Свере Улсен каза на един от полицаите ни, че той не можел да гледа кръв.

Чашата на Фауке спря на път към устата му. Той отново я остави.

— Да, но…

— Знам какво си мислите — въпреки това може да го е извършил, а точно непоносимостта към кръв би обяснила защо е повърнал. Но възражението ми е, че убиецът не е използвал нож за първи път. Според доклада на патолога това е перфектен хирургически разрез и може да бъде извършен само от човек, който си разбира от работата.

Фауке кимна бавно.

— Схващам какво имате предвид.

— Изглеждате замислен — отбеляза Хари.

— Предполагам, знам защо сте дошли. Чудите се дали е възможно извършителят на това престъпление да е бил някой от фронтоваците от Зенхайм.

— Да. Възможно ли е?

— Да, определено — Фауке обгърна чашата за кафе с две ръце, а погледът му се зарея. — Онзи, когото не сте открили. Гюдбран Юхансен. Нали ви разказах защо го наричахме Червеношийката.

— Ще ми разкажете ли повече за него?

— Да. Но в такъв случай първо ще сваря още кафе.