Ю Несбьо
Червеношийката (66)

Шестдесет и шеста глава

Ресторант „Динър“, 5 май 2000 г.

Смехът на Ракел се смесваше с постоянния шум от гласове, прибори и сновящи насам-натам келнери в претъпкания ресторант.

— … и аз почти се изплаших, като видях, че на телефонния ми секретар има ново съобщение — обясняваше Хари. — Нали знаеш, онова малко мигащо око. А после прозвуча заповедническият ти глас и изпълни стаята.

Той нарочно удебели гласа си:

— Обажда се Ракел. „Динър“, петък, осем часа. Не забравяй: хубав костюм и портфейл. Взе акъла на Хелге, наложи се да й давам на два пъти просо, та да се успокои.

— Не съм казала такова нещо! — запротестира тя, като едва си поемаше дъх от смях.

— Или нещо подобно.

— Не! А и вината е твоя. Какво послание си записал на телефонния си секретар?

Тя също се опита да удебели гласа си:

— Хуле. Слушам ви. Та това е толкова… толкова…

— Типично за Хари?

— Именно!

Вечерята бе перфектна, вечерта — също и сега идва моментът да я опропастя, помисли си Хари.

— Майрик ме командирова в Швеция на разузнавателна мисия — той заопипва чашата с минерална вода. — За шест месеца. Тръгвам през почивните дни.

— О.

Той се озадачи, защото не забеляза никаква реакция по лицето й.

— Днес се обадих на Сьос и на баща ми и им съобщих за командировката — продължи той. — Баща ми се оказа необичайно разговорлив. Дори ми пожела късмет.

— Хубаво — усмихна се бързо тя и изведнъж се престори на заета с менюто с десертите. — На Олег ще му бъде мъчно за теб — добави тихо тя.

Погледна я, но не успя да улови погледа й.

— Ами на теб? — попита той.

По лицето й се изписа горчива усмивка.

— Предлагат „Бананов сплит по сечуански“ — съобщи тя.

— Поръчай два.

— И на мен ще ми липсваш — отвърна тя и се загледа в следващата страница от менюто.

— Колко?

Тя повдигна рамене.

Той повтори въпроса. И видя как тя си пое дълбоко въздух, понечи да заговори, но въздъхна и започна отначало. Накрая все пак обясни:

— Съжалявам, Хари, но точно сега в живота ми има място само за един-единствен мъж. Малък мъж на шест години.

Сякаш го обля студен душ.

— Стига де — възрази Хари. — Не може да съм се заблудил чак толкова.

Тя вдигна очи от менюто с въпросителен поглед.

— Ти и аз — Хари се наведе напред. — Тук, тази вечер. Та ние флиртуваме. И се чувстваме чудесно заедно. Но искаме повече от това. Ти искаш повече от това.

— Може би.

— Не може би. Съвсем сигурно. Искаш всичко.

— Как така?

— Как така ли? Ти ще ми кажеш как така, Ракел. Заминавам за някаква дупка в Южна Швеция след броени дни. Не съм разглезен мъж, но само искам да знам дали има при кого да се върна през есента.

Погледите им се срещнаха и този път той не изпусна нейния. Гледа я продължително. Накрая тя остави менюто.

— Съжалявам. Не искам да съм такава. Знам колко странно звучи, но… другият вариант е неприемлив.

— Какъв друг вариант?

— Да направя това, което ми се иска. Да те заведа у дома, да те разсъблека и да се любя с теб цяла нощ.

Тя прошепна последните думи тихо и бързо. Сякаш дълго е отлагала това признание, но щом веднъж е решила да го направи, трябваше да го изрече точно така. Разголено и директно.

— А защо не още една нощ? — попита Хари. — Защо не още много нощи? Утре, вдругиден, следващата седмица и…

— Престани! — Над носа й се появи бръчка на раздразнение. — Разбери, Хари. Невъзможно е.

— Така е — Хари извади цигара и я запали. Не се отдръпна, когато ръката й го погали по бузата, по устните.

Предпазливата ласка премина като ток по нервите му и остави след себе си безмълвна болка.

— Не е заради теб, Хари. Известно време си мислех, че мога да опитам веднъж. Премислих всички аргументи. Двама зрели души. Няма други замесени. Неангажиращо и просто. И мъж, който ме привлича повече от всеки друг след… след бащата на Олег. Затова знам, че няма да бъде само веднъж. А това… не е приемливо.

Тя млъкна.

— Защото бащата на Олег е алкохолик ли? — попита Хари.

— Защо ми задаваш този въпрос?

— Не знам. Това би обяснило защо не искаш да се замесваш с мен. Не е задължително да си живяла с друг пияница, за да разбереш, че съм лоша партия, но…

Сложи ръка върху неговата.

— Ти не си лоша партия, Хари. Не е това.

— А какво е?

— Днес е за последно. Затова е. Няма да се виждаме повече.

Тя го изгледа продължително. И сега той забеляза, че сълзите в ъгълчетата на очите й не са от смях.

— А продължението на историята? — попита той и се опита да се усмихне. — И то ли е като всичко останало в ПСС, на принципа „нужно е да разберем“?

Тя кимна.

Келнерът се приближи към масата им, забеляза колко неподходящ е моментът и изчезна.

Тя отвори уста, понечи да каже нещо, Хари видя, че тя ще се разплаче всеки момент, но с усилие прехапа долната си устна. После остави салфетката върху масата, отмести стола назад, стана и си тръгна, без да пророни и дума. Хари остана загледан в салфетката. Сигурно я е стискала дълго в ръката си, понеже бе смачкана на топка. Той наблюдаваше как бавно се разтваря като бяло хартиено цвете.