Ю Несбьо
Червеношийката (65)

Шестдесет и пета глава

Ресторант „Скрьодер“, 2 май 2000 г.

Старецът четеше вестник „Афтенпостен“. Тъкмо разглеждаше залозите за конните надбягвания и забеляза сервитьорката, застанала до масата му.

— Здравейте — поздрави тя и сложи пред него половинлитровата чаша. Както винаги, той не отговори, само я изгледа, докато тя броеше дребните му пари. Възрастта й не можеше да се определи, но той предположи, че е между тридесет и пет и четиридесетгодишна. Съдейки по вида й, животът й е толкова труден, колкото и на клиентите, които обслужваше. Но имаше хубава усмивка. Явно умее да понася несгодите. Тя изчезна и той отпи от бирата си, обхождайки с поглед заведението.

Погледна часовника. После стана, отиде до телефонния автомат във вътрешността на ресторанта, пъхна три крони, набра номера и зачака. След три позвънявания някой вдигна слушалката и той чу гласа й:

— Да, моля.

— Сигне ли е?

— Да.

Усещаше страха в гласа й — тя знаеше кой се обажда. Правеше го за седми път, затова вероятно бе разбрала схемата му и очакваше той да позвъни днес.

— Даниел се обажда.

— Кой сте вие? Какво искате? — Дишането й се учести.

— Казах, че се обажда Даниел. Искам само да чуя как повтаряш онова, което каза онзи път. Помниш ли го?

— Моля ви да престанете. Даниел е мъртъв.

— Вярна и в смъртта, Сигне. Не до смъртта, а и в нея.

— Ще съобщя в полицията.

Той затвори. После си взе шапката и палтото и бавно излезе на слънце. На възвишението Санкт Ханс първите пъпки вече се разпукваха. Сега беше както преди.