Метаданни
Данни
- Серия
- Случаите на инспектор Хари Хуле (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rødstrupe, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от норвежки
- Ева Кънева, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 59 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- noo (2015 г.)
- Разпознаване и корекция
- filthy (2015 г.)
Издание:
Ю Несбьо. Червеношийката
Норвежка, първо издание
Превод: Ева Кънева
Оформление на корицата: Борис Драголов
ИК „Емас“, София, 2009
ISBN: 978-954-357-190-1
История
- — Добавяне
Петдесет и шеста глава
Домът на Елен, 15 март 2000 г.
— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.
— Днес се поразходих до кафене „Рюкте“. Напомня малко на „Скрьодер“. Поне не те гледат два пъти, като поръчаш сутрешна бира. Седнах до един старец и след няколко опита успях да започна нещо като разговор. Попитах го какво има против Евен Юл. Изгледа ме продължително, очевидно не ме помнеше от последната ни среща. Но след като го почерпих бира, ми разказа историята. Старецът бил фронтовак, вече знаех това, и познавал жената на Юл, Сигне, от времето, когато е работила като медицинска сестра на Източния фронт. Записала се доброволка, понеже била сгодена за норвежки войник от полк „Норвегия“. После, когато през 1945-а я изправили на съд за национално предателство, Юл й хвърлил око. Осъдили я на две години, но бащата на Юл, с висок пост в Работническата партия, се погрижил да я пуснат след няколко месеца. Попитах стареца защо това го възмущава толкова много, а той само промърмори, че Юл не бил такъв светец, за какъвто се представял. Използва точно тази дума — „светец“. Юл бил същият като другите историци — пишел митовете за Норвегия по време на войната така, както искали да ги представят победителите. Мъжът не помнеше името на първия й годеник, само се сети, че е бил един вид герой за останалите от полка.
После отидох на работа. Там ме видя Кюрт Майрик. Не каза нищо. Обадих се на Бярне Мьолер — списъкът, за който го бях помолил, съдържал тридесет и четири имена. Дали пък мъжете без коса са по-склонни към упражняване на насилие? Във всички случаи Мьолер е наредил на един полицай да разговаря с тях по телефона, за да провери алибито им, та да намалим броя им. От предварителния доклад виждам, че Том Валер те е закарал вкъщи и когато си слязла от колата му в 22.15, си била спокойна. По неговите думи сте разговаряли за всекидневни неща. И все пак, когато според „Теленур“ си позвънила на телефонния ми секретар в 22.16, тоест, веднага щом си се прибрала, звучиш страшно превъзбудена от нещо, което си открила. Това ми се струва странно. Бярне Мьолер не споделя мнението ми. Навярно си въобразявам.
Трябва скоро да ми дадеш някакъв знак, Елен.