Ю Несбьо
Червеношийката (75)

Седемдесет и пета глава

Кабинетът на Мьолер, 12 май 2000 г.

— Е? — попита Мьолер, след като Хари и Халвуршен отпиха от кафето и Хари показа с недвусмислена гримаса какво мисли за него.

— Свързването на заглавието във вестника с покушението е погрешна следа; така мисля аз — обади се Хари.

— И защо? — Мьолер се облегна назад в стола.

— Според Вебер убиецът е бил в гората от ранните часове на деня, тоест най-много няколко часа след като е излязъл „Дагбладе“. Но това не е импулсивна постъпка, това е добре планирано покушение. В продължение на няколко дена въпросният извършител е знаел, че ще убие Бранхауг. Предприел е проучване, разбрал е кога се прибира и излиза Бранхауг, кое е най-подходящото място за стрелба, където рискът да бъде забелязан е най-малък, как да стигне дотам и как да се махне оттам, съобразил е стотици такива дребни детайли.

— Значи според теб нападателят си е набавил пушката „Мерклин“ именно с цел да извърши това покушение?

— Може би. А може би не.

— Благодаря, много ни помагаш — вкиснато изсумтя Мьолер.

— Искам само да кажа, че такова е вероятното обяснение. От друга страна, мащабите не се връзват, изглежда малко прекалено да внесеш нелегално най-скъпото оръжие за атентати на света, за да убиеш високопоставен, но все пак относително обикновен бюрократ без телохранител; впрочем без всякаква охрана около дома си. Атентаторът е могъл буквално да позвъни на вратата и да го застреля с пистолет от близко разстояние. Това е малко… като да…

Хари описа кръгчета с ръката си.

— … си изразходваш барута за дреболии — допълни Халвуршен.

— Точно така — съгласи се Хари.

— Хм — Мьолер затвори очи. — И как точно виждаш по-нататъшната си роля в разследването, Хари?

— Като вид либеро — усмихна се Хари. — Аз ще бъда онзи пич от ПСС, който действа соло, но може да поиска съдействие от всички други отдели при необходимост; ще докладвам само на Майрик, но ще имам достъп до всички документи по случая; ще задавам въпроси, но не съм длъжен да отговарям. И така нататък.

— Ами разрешението да убиваш на всичкото отгоре? — попита Мьолер. — И много бърза кола.

— Всъщност идеята не е моя — отвърна Хари. — Майрик току-що говори с началника на полицията.

— С началника на полицията ли?

— Мда. Сигурно през деня ще получиш писмо по електронната поща за подробностите. Случаят „Бранхауг“ отсега нататък се ползва с предимство и госпожа началникът на полицията не иска да остане нито един неизпробван метод. По този начин работят във ФБР: няколко малки групи с частично припокриващи се задачи, за да се избегне едностранчивото мислене, което се появява при по-мащабните случаи. Сигурно си чел за това.

— Не.

— Смисълът е, че макар някои задачи да се дублират и понякога различните групи да извършват еднаква разследваща дейност, недостатъците се компенсират изцяло от предимствата на различните гледни точки и подходи.

— Благодаря — иронично го изгледа Мьолер. — И какво общо има това с теб, защо си тук?

— Понеже, както споменах, имам право да искам съдействие от други…

— … отдели в случай на необходимост. Това вече го чух. Изплюй камъчето, Хари.

Хари кимна към Халвуршен, който се усмихна малко глуповато на Мьолер. Мьолер простена:

— Моля те, Хари! Знаеш колко сме зле с персонала в Отдела за борба с насилието.

— Обещавам ти да ти го върна в добро състояние.

— Казах „не“!

Хари мълчеше. Чакаше и усукваше пръсти, наблюдавайки несполучливата репродукция на „Замъка Сория Мория“ на стената над етажерката с книги.

— Кога ще ми го върнеш? — попита Мьолер.

— Веднага щом приключим със случая.

— Веднага щом… Това са думи на шеф на отдел към старши полицейски инспектор, Хари. А не обратното.

Хари вдигна рамене.

— Извинявай, шефе.