Ю Несбьо
Червеношийката (54)

Петдесет и четвърта глава

Домът на Елен, 13 март 2000 г.

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Този месец март е най-студеният, откакто се помня. Термометърът показва минус осемнадесет, а прозорците в този блок са от началото на двадесети век. Всеобщото схващане, че човек не замръзва, когато е пиян, е много погрешно. Али, съседът ми, почука сутринта на вратата ми. Оказва се, че вчера съм паднал доста лошо по стълбите, като съм се прибирал, и той ми е помогнал да си легна.

Трябва да съм отишъл на работа по обед, понеже в столовата гъмжеше от хора, когато си взех сутрешното кафе. Стори ми се, че ме зяпат, но нищо чудно просто да си въобразявам. Страшно ми липсваш, Елен.

Проверих досието на гаджето ти, Ким. Намерих кратка присъда за притежание на хашиш. От КРИПОС все още мислят, че е бил той. Никога не съм се срещал с него, и, Бог ми е свидетел, не съм голям познавач на човешката душа, но от разказите ти за него не ми се струва такъв човек, не си ли съгласна? Обадих се в Техническия отдел — в шапката не били намерили и един-единствен косъм, само нещо, наподобяващо следи от кожа. Ще ги изпратят за ДНК-експертиза; очакват резултатите да са готови до четири седмици. Знаеш ли колко косми губи всеки ден зрелият човек? Проверих. Около сто и петдесет. А в шапката няма нито един. После слязох при Мьолер и го помолих да състави списък на всички осъдени за нанасяне на тежка телесна повреда през последните четири години и в момента са с гладко избръснати глави.

Ракел дойде в кабинета ми с книга. „Нашите птички“. Странна книга. Дали Хелге обича просо? Сигурно ти е много добре.