Ю Несбьо
Червеношийката (48)

Четиридесет и осма глава

Кафене „Рюкте“ в Гренсен, 7 март 2000 г.

Евен Юл посрещна Хари на стълбите пред къщата.

Бюре стоеше до него и си дърпаше каишката.

— Много сте бърз — констатира Юл.

— Седнах в колата веднага щом затворих слушалка — обясни Хари. — И Бюре ли ще дойде с нас?

— Само го изведох на въздух, докато ви чаках. Влез вътре, Бюре. Кучето вдигна умолително поглед към Юл.

— Веднага!

Бюре отстъпи назад и се стрелна в антрето. Дори Хари подскочи при внезапния вик.

— Да тръгваме — предложи Юл.

При потеглянето Хари зърна за секунда лице зад кухненското перде.

— Станаха по-ясни — подхвърли Хари.

— Така ли?

— Дните, искам да кажа. Удължиха се.

Юл кимна мълчаливо.

— Замислих се за нещо — сподели Хари. — За семейството на Синдре Фауке, как са умрели.

— Нали ви разказах. Той ги е убил.

— Да, но как?

Евен Юл изгледа продължително Хари, преди да му отговори:

— Били са застреляни. В главата.

— И четиримата ли?

— Да.

В Гренсен веднага намериха място за паркиране и оттам тръгнаха към мястото, което Юл настоя да покаже на Хари в разговора по телефона.

— Значи това е „Рюкте“ — посочи Хари при влизането в слабо осветеното, почти празно кафене; около захабените маси „Респатекс“ седяха не повече от пет-шест човека. Хапи и Юри си поръчаха кафе и се настаниха до прозореца. Двама възрастни мъже от вътрешността на заведението спряха да си говорят и погледнаха крадешком към тях.

— Напомня ми за кафенето, където ходя понякога. — Хари кимна към двамата старци.

— Все още вярващи — уточни Юл. — Стари нацисти и фронтоваци, които продължават да мислят, че имат право. Седят тук и дават израз на горчивината, натрупана срещу голямата измяна, правителството на Нюгоршвол^[1] и принципното състояние на нещата. Поне онези от тях, които все още дишат. Както виждам, редиците им оредяват.

— И са още политически ангажирани?

— О, да, те са все така разгневени. Заради помощите за развиващите се страни, заради орязания бюджет на Министерството на отбраната, жените-свещеници, хомосексуалните двойки, новите ни сънародници. Всички неща, които вие първо искахте да засегнете, възмущават тези момчета. В сърцата си продължават да са фашисти.

— И мислите, че може Урия да се подвизава тук?

— Ако Урия замисля някакъв акт на отмъщение срещу обществото, то сигурно ще намери съмишленици тук. Има и други места за срещи на фронтоваци, разбира се. Например тук, в Осло, се организират ежегодни другарски сбирки: от цялата страна пристигат войници и други, сражавали се на Източния фронт. Но другарските сбирки много се различават по характер от тази дупка. Те представляват само социални мероприятия, където хората споменават загиналите; има забрана да се говори за политика. Не, ако търсех фронтовак с планове за отмъщение, щях да започна оттук.

— А вашата съпруга присъствала ли е на някоя от тези, как ги нарекохте, другарски сбирки?

Юл погледна учудено Хари. После бавно поклати глава.

— Просто ми хрумна — обясни Хари. — Помислих си, че би могла да ми разкаже нещо интересно.

— Няма какво — рязко отвърна Юл.

— Добре. Има ли някаква връзка между онези, които нарекохте все още вярващи, и неонацистите?

— Защо ме питате?

— Подхвърлиха ми, че Урия е използвал посредник, за да се сдобие с пушката „Мерклин“. Човек, който се подвизава в заинтересовани от оръжия среди.

Юл поклати глава.

— Повечето фронтоваци ще възроптаят, ако ви чуят да ги наричате съмишленици на неонацистите, макар че неонацистите по принцип изпитват огромно уважение към фронтоваците. За тях фронтоваците олицетворяват най-голямата им мечта: да защитаваш страната и расата си с оръжие в ръка.

— Значи, ако фронтовак иска да си набави оръжие, ще разчита на помощта на неонацистите?

— Вероятно ще срещне благосклонност, да. Но трябва да знае с кого да говори. Не може кой да е да му намери такова качествено оръжие за атентати, каквото търсите вие. Показателно е например, че наскоро при полицейска акция в гаража на неонацист служителите на реда откриха стар, ръждясал датсун^[2], пълен с ръчно изработени чукове, дървени копия и няколко тъпи брадви. По-голямата част от хората в тези среди се намират буквално в каменната ера.

— И къде да търся човек в тези среди, свързан с международни търговци на оръжие?

— Проблемът не е, че тези хора са много. Наистина според „Свободна дума“, националсоциалистическият вестник, в Норвегия има около петнадесет хиляди националсоциалисти и националдемократи, но обадиш ли се на „Монитур“, доброволческата организация, която държи фашистките групи под око, оттам ще кажат, че има най-много петдесет души, занимаващи се активно с фашизъм. Не, проблемът е друг: хората с парите, онези, които всъщност дърпат конците, са невидими. Те не ходят с кубинки и татуирани по гърдите им свастики, така да се каже. Сигурно имат висок статус в обществото и го използват, за да служат на Делото, но за да го правят, внимават да не се набиват на очи.

Изведнъж зад тях се чу мрачен глас:

— Как се осмеляваш да идваш тук, Евен Юл?