Ю Несбьо
Червеношийката (117)

Сто седемнадесета глава

Главно полицейско управление, 19 май 2000 г.

Хари тъкмо си нагласи краката върху бюрото, откривайки идеалната поза за седене, и телефонът иззвъня. Не желаеше да си развали удобството, затова само се протегна напред, като напрягаше седалищните си мускули, за да запази равновесието на новия канцеларски стол с измамно добре смазани колелца. Едва достигна слушалката с върха на пръстите си.

— Да, моля.

— Harry? Esaias Burne speaking. How are you?

— Esaias? This is a surprise.^[1]

— Наистина ли? Обаждам се само да ти благодаря, Хари.

— За какво?

— Задето не задвижи никакви механизми.

— Какви механизми?

— Знаеш какво имам предвид, Хари. Че не последваха дипломатически инициативи за помилване и тем подобни.

Хари не отговори. От известно време очакваше това обаждане. Позата вече не му се струваше толкова удобна. В съзнанието му изведнъж изникнаха умоляващите очи на Андреас Хохнер. И заклеващият глас на Констанс Хохнер: Обещавате ли да сторите всичко по силите си, господин Хуле?

— Ало, Хари?

— Тук съм.

— Вчера произнесоха присъдата.

Хари се загледа в снимката на Сьос на стената. Нали това лято бе необичайно топло? Къпеха се дори и в дъжда. Усети как го обзема неописуема тъга.

— Смъртно наказание ли? — чу как собственият му глас зададе въпроса.

— Без право на обжалване.