Пиер Алсиет
Този, за когото мечтаех (9)

VIII

Дните се нижат бързо един след друг. Полето изгуби пролетната си прелест. Цветният сняг изпада от дърветата. Пъстрите цветя по поляните прецъфтяха и лятото вече изопна зелените си килими. Селяните, забавени в работата си от продължителните дъждове, плъзнаха по нивите.

В гнездото, свито близо до моя прозорец, се подготвя голямо събитие. Отгатвам го по търпението, с което женската лястовичка седи вътре и не се помръдва от мястото си. Около нея подскача съпругът й и чурулика нежно.

През хубавите дни ние продължаваме да се разхождаме с колата, но вече не сме имали никаква случайна среща… Но дори да имаме, какво от това? Аз го казах вече на Кристиан… Сега комплиментите на Шевриер няма да ме смутят!