Пиер Алсиет
Този, за когото мечтаех (27)

IX

Баба и мама отказаха да ни посетят за Коледа. „Отлагаме временно“ — ме уверява мама в писмото си и аз бих искала да е така.

Поправен изцяло, романът на Ники е даден у издателя, за да бъде прочетен. Ще намери ли Ники нов предлог, за да се сближи отново с Жил?… Тази превзета личност твърди, че е извънредно заета и от няколко дни ние я виждаме много рядко. Естествено това далеч не ми е неприятно. И без това ние самите живеем сред такава бъркотия. Сега ще сменяме квартирата си — това е последната прищявка на Жил.

Миналата седмица двамата се разхождахме през един сив ден край Сена. Внезапно съпругът ми предложи.

— Кажи, Флориз, би ли искала да сменим апартамента?…

— Да сменим апар…

— Колко си хубава под малката си смешна шапчица с това изражение на подплашена сърна! Кажи, не би ли искала да живеем в някоя тиха улица в сянката на някоя базилика?

След като вървяхме известно време, Жил сви по няколко тихи улички и се спря пред една нова къща.

— „Апартамент под наем“… Искаш ли да видим?…

Стиснал ръката ми, Жил ме поведе навътре. Първоначалната ми изненада беше отминала и тръгнах след него. Времето беше топло. Въздухът имаше дъх на пролет. Разходката бе изпълнила сърцето ми с радост… а и Жил ме гледаше с тази усмивка, която ме кара да не мога нищо да му откажа.

Впрочем не взех предложението му за сериозно… Смятах, че е шега… Знаех, че съпругът ми обича да скита така безцелно… да задоволява внезапните си хрумвания, от които по-после не оставаше дори следа, сякаш вятърът ги помиташе…

Този ден обаче, след като разгледахме апартамента, Жил заяви:

— Тези три стаи са чудесни и съвсем не са смешно малки. Антрето е просторно. Банята и кухнята са с плочки. Всичко е много изящно! При това наемът не е много голям, даже е по-малък от нашия. Тук ти ще имаш много повече удобства. И каква тишина, какво спокойствие! Тъкмо както ти обичаш! Вътрешната стая ще бъде идеална за кабинет…

Аз започнах да се смея:

— Охо, ти вече се настани.

— Почти… Уверявам те, Флориз, трябва да напуснем старата си квартира и да наемем тази.

Дявол да го вземе, противно на предвиждането ми, тази прищявка започваше да става сериозна!

А пък аз вече се чувствувах тъй привързана към нашата стара къща и нямах никакво желание да променям жилището си…

Погледнах Жил. Каква беше причината за това ново хрумване?… Спомних си при завръщането ни в Париж с каква радост се бе озовал в шумната и оживена атмосфера на нашия квартал. А сега изведнъж такъв обрат…

И пак един познат зъл глас ми нашепва: „Ники живее наблизо…“.

— Защо изведнъж искаш да се преместим? Досега се чувствуваше много добре в ергенския си апартамент.

— Защото за по-малка цена можем да имаме нещо по-хубаво…

— Но самото пренасяне ще ни струва много пари.

— Не толкова много, колкото мислиш!

— А настаняването в новия апартамент? Аз те познавам. Всичко в новия ни дом трябва да бъде съвършено. Много неща, които за тук са добри, там ще трябва да бъдат изхвърлени, защото постройката е съвсем модерна.

— Дори и да е така, ще дадем пари, които после ще спестим от наема… пък може и от прислугата. Нали онзи ден казваше, че може да намалиш часовете, през които жената ти помага? Аз се противопоставих, не исках да се преуморяваш, но този апартамент е снабден с толкова удобства, че домакинската работа ще бъде почти удоволствие. И понеже в случая приятното върви ръка за ръка с икономичното… какво можеш да възразиш, малка Минерво?…

Продължихме разходката си. Едва при здрача небето се разведри. Минаваха много малко автомобили. Минувачите също бяха редки. Сивкаво-розова мъгла обгръщаше града и в нея от време на време блясваха запалващите се светлини… Имаше нещо много чаровно в този час и в заобикалящата ни обстановка. Забравих близкото съседство на Ники и си помислих, че би било приятно да се живее в този квартал.

— Тук въздухът е съвсем друг — подхвана Жил, който отгатваше моите думи. — Толкова чист, тъй леко се вдишва! И какво спокойствие! В този квартал човек може да излиза, без да го застрашава опасност да бъде блъснат още при първите крачки от някой автомобил! Сега виждам, че площадът, на който живеем, е ужасно шумен и вече започвам да го намразвам. И после, виждаш ли, аз престанах да работя. Невъзможно ми е. Идеите най-често ми идват, когато се разхождам, а в нашия квартал в ушите ми непрекъснато звучат автомобилните клаксони и на всяка крачка мога да бъда премазан… А тук… ще видиш… ще направя чудеса!

Още същата вечер, може би подтикнат от доброто настроение след разходката, Жил се залови за работа и написа на един дъх една статия, която отдавна се мъчеше да започне и не успяваше, за мое най-голямо отчаяние. Два дни по-късно ние наехме новия апартамент.

Приятелите ни изпаднаха във възторг.

— Промяната, подновяването придават повече сладост на живота — подхвърли Ники, която винаги поддържа по-необикновени идеи.

— Да, преместването е чудесно нещо — присъедини се Сейньос, който също обича парадоксите. — Едни от старите вещи се изпращат на поправка, други се изхвърлят… Книгите се подреждат. Ще видите, ще приключите с много ненужни вехтории!…

Може би добрият Сейньос има право, защото действително Жил ликвидира с много неща… но за съжаление — не само с вехтории. След мъчителни преговори и увещания един непознат с птича физиономия отнесе едно долапче, две кресла, наистина малко поовехтели, свещниците от камината и още някои други мебели.

— Невъзможно е да запазим всичко това — обясни ми Жил. — Твърде много неща имаше. Сега стаите не се отрупват с мебели, а с парите, които ще вземем, ще си покрием разноските по пренасянето.

Но аз не се залъгвам: ние губим, като се пренасяме с такава бързина, наема за един месец. Продажбата на мебелите няма да покрие тази загуба и всички нови разноски. Съпругът ми смята да нареди новия ни дом с най-голям вкус. Разноските следват едни след други…

Не искам да придавам прекалена важност на тези въпроси, към които преди бях тъй безразлична. При това трябва да призная, че не мога да остана безчувствена пред усмихнатата свежа обстановка на новия ни дом, чиито стени са покрити с весели, цветисти тапети. Старая се, колкото мога, да споделям радостното оживление на Жил, който сега прилича на дете, което е получило любима играчка…

И все пак, спомням си, преди известно време Жил ми каза, че част от акциите му са се обезценили, че капиталът ни е намалял значително. Когато настаняването бъде привършено, в какво състояние ще бъдат финансите ни, които и без това са доста разклатени?

Ако поне можех да повярвам в обещанията за работа, с които съпругът ми постоянно ме приспива!…

Преместваме се… и вече гнездото, което обичах, в което бях прекарала толкова щастливи часове, се разваля. Защо нямам свободния и силен характер на Ники?… Преместваме се… и струва ми се, че ще погреба малко от моето безоблачно щастие…