Пиер Алсиет
Този, за когото мечтаех (21)

III

Съпругът ми взе това решение днес сутринта, още докато беше в леглото: ние ще преминем границата обратно към Франция още тази вечер.

Протестирах изненадана и недоволна:

— А твоите „Сухи листа от Испания“, Жил? Вчера ти казваше, че ще останем тук още една седмица, за да работиш. В ушите ми още звучат думите ти: „Чудесно е Леквицио, бих искал да останем по-дълго тук…“.

— Възможно е… но вече не съм на същото мнение…

Тези промени в настроението ми са познати. Няма нищо сериозно. Зная, че те се явяват като последствие от безплодни усилия.

Опитвам се да го убедя:

— Вдъхновението ти ще се върне. Ти написа тук доста хубави неща. Страниците, които ми прочете — това описание на сутрешния пазар на площада — бяха чудесни. Просто струваше ми се, че виждам пред себе си търговците, стари, млади, мъже, жени, шумни и красноречиви. Виждам живописните сергии със стока: чудновати риби, хубави плодове, ярко оцветени от слънцето… И дългата редица от магаренца…

— Да, да, зная — прекъсна ме Жил, който в този миг е по-упорит и от симпатичните магаренца.

Но аз не се отчайвам и продължавам:

— Ти говореше също, че ще отидем отново в Онвате, това миниатюрно Толедо, което толкова ти беше харесало, и после да продължим до Сантандер…

Този път Жил приключи въпроса, като отсече:

— Вече е средата на ноември и е време да се приберем в Париж.

Разбрах: красивото увлечение беше отлетяло. Може би „Сухи листа от Испания“ никога нямаше да видят бял свят. Колко пъти Жил нахвърля с възторг планове, написва красиви, пълни с чувство страници и после изоставя всичко… Жалко! Харесваше ми поезията, пропита с тези видения от Испания… и после, признавам, искам да се гордея с дарбата на моя съпруг… искам той да постигне заслужения успех… Не съм престанала да се надявам… Не каза ли Жил на баба, още когато бяхме годеници:

— Аз ще работя упорито… Нали занапред Флориз ще ми помага с усмивката си?

Но откакто сме се венчали, той е дал само няколко дописки във вестниците! Изглежда, че съм много жалка вдъхновителка…

Всички тези неща ме смущават и ядосват. Аз вече вдигам към Жил очи, в които няма никаква нежност. А той, разведрен и весел като ученик пред ваканция, е навел усмихнатото си лице над картата на Франция.

И внезапно си спомням за съветите на братовчедка ми. Тази зима Кристиан дойде един ден у дома и ме намери ядосана и натъжена. Жил в изблик на гняв беше разкъсал листовете, които току-що бе написал, и бе излязъл сам. Тогава тя започна да ме успокоява:

— Не отдавай такова голямо значение на станало. Това не е нищо. Жил е творец, а творците са нервни и се поддават на внезапни хрумвания.

— Подобни капризи не са позволени. В списанието очакваха работата му. Тя трябваше вече да се набира, той я разкъса…

— Сигурно е разбрал, че не е сполучлива… а пък щом му е липсвало вдъхновение, невъзможно е било да напише нещо добро. Мозъкът не е машина. Хайде, престани да се цупиш. Навън е много студено. Съпругът ти ще се прибере скоро, защото гневът му бързо ще бъде охладен. Може би тогава ще се залови отново на работа. Във всеки случай остави го спокоен, така е най-добре. При една натура като неговата нищо не може да се постигне с принуда, вярвай ми.

Аз се разсърдих:

— Лесно е да се проповядва на други!

Но когато Кристиан си отиде и Жил се върна след един час, аз преглътнах всички упреци и трябва да призная, че не съжалявам за това.

Ето на, спомних си и сега тази малка случка и… мълча щастлива, че мога да избягна и този път една караница, която безполезно би изправила Жил и мене един срещу друг. Жалко за „Сухи листа от Испания“… Ще трябва да заминем. Да, жалко… От известно време испанското небе беше тъй синьо и аз очаквах да прекараме чудни дни! Но щастието е навсякъде, щом сме двама и щом се обичаме…

Скоро ще бъдем отново в Париж. Париж със сивите му мъгли, с трескавия живот, светските посещения, които плашат моята душа на дивачка… Но в Париж ни очакват и разходки… Тогава ние двамата, хванати плътно подръка, скитаме край Сена при падането на здрача, когато светлините на града запалват в тъмнеещите води пъстри серпантини.

Париж… Това означава вечери насаме в ресторанти, театър, народни кина, концерти…

Париж… Отново в кокетното и удобно гнездо, където ние двамата се чувствуваме тъй спокойни и щастливи… Ще бъдем заедно, винаги заедно… Аз съм щастлива само когато съм с него… но дали същото се отнася и за него? Често съм си задавала този въпрос…

Бързо да прибирам куфарите. Съпругът ми скоро ще се върне от гаража, където отиде да прегледа колата. Когато дойде, всичко трябва да бъде готово за заминаването.