Пиер Алсиет
Този, за когото мечтаех (20)

II

Как не ме беше срам снощи да позволя на такива несправедливи мисли да изпълнят главата ми!

Жил? Моят Жил? Но той ме обича лудо! Не изпълнява ли дори и най-малките ми желания? Ето, доказателство е този копринен шал, изпъстрен с приказни цветя и птици. Този чуден шал от хиляда и една нощ, заради който той се е забавил снощи, докато аз го обвинявах, че е забравил нашата годишнина.

Естествено го смъмрих:

— Това е прекалено хубаво и трябва да струва луди пари?

Но Жил отвърна, като ме целуваше:

— Какво от това, щом ти харесва?

Харесва ми, разбира се. Отдавна исках да имам такъв шал, но все пак успявах да устоя на изкусителните предложения на моя неразумен съпруг. Сега съм го разстлала на леглото, за да видя как изглежда на утринна светлина. Жил работи долу в салона на хотела, който в този сезон е почти пуст. Времето е мъгливо. Морето прилича на сиво огледало. Гледам шала, чиито топли цветове сякаш пръскат слънчеви лъчи из стаята. Една смешна мисъл ми мина през ума и аз се усмихвам. Какво ли би казала госпожа Пуртау за тази покупка? Жил, който я намира неприятна, не положи никакво усилие, за да я плени. От друга страна, тя продължава да осъжда моята женитба, защото лошото й мнение за писателите е все тъй непоколебимо. И това лято ме обсипа изобилно с упреци и съвети. О, не пред Жил, разбира се, но когато той работеше и аз бях сама в салона. Например:

— Изглежда, че вие живеете доста нашироко, Флориз — подхвърли тя. — Госпожа Д’Андийе ми каза, че сте имали много хубавичък апартамент в Париж…

— Колко бих искала да го видя — въздъхна мама.

Аз отвърнах бързо:

— Ще го видиш скоро. С Жил решихме да ви подарим — на тебе и на баба — за Коледа едно пътуване до Париж.

— О, я виж ти! — сви устни госпожа Пуртау.

И миг по-късно тя додаде:

— Моите поздравления. Не допусках, че в настоящите времена литературата осигурява такива широки възможности: богат живот, автомобил… който постоянно е в движение!… А и самата Флориз е станала голяма кокетка…

— Аз държа да се харесвам на мъжа си. Впрочем той най-много държи да съм добре облечена.

— Някога жените държаха преди всичко да се запази доброто равновесие на семейния бюджет. Не зная какво може да печели твоят съпруг, но позволи ми да ти кажа: струва ми се, че той е склонен към разточителство и ти може би ще направиш добре да се опиташ да го възпреш от прекалени увлечения. Защото тръгне ли веднъж по нанадолнище, човек трудно се спира!

Виждам как госпожа Пуртау би се навела над шала с райски птици, как презрително би го погледната през лорнета си. Излишен разкош! Безразсъдна постъпка!… Да, вярно е, но както казва Кристиан, ако винаги трябваше да слушаме разума!…

Поглеждам от прозореца. Слава богу! Излязъл е лек ветрец, който е разнесъл облаците и мъглата. Отново имаме хубаво време. Въпреки всичко не обичам да живея в града. Колко силна, голяма и неуязвима ми се струваше нашата любов, докато бяхме в Габизо! Предпочитам пред Сен Себастиан малките спокойни градчета. Жил ми обеща, щом се покаже слънцето, да ме отведе в Леквицио, моята слабост…

Ще изживея празнични часове!