Пиер Алсиет
Този, за когото мечтаех (7)

VI

Тази година двойка лястовички строят гнездото си под моя балкон. Те не са никак страхливи и не се плашат, когато стоя на прозореца и ги наблюдавам. И тази сутрин, докато следях унесена тяхната работа, чух отдолу да ме вика мама:

— Флориз…

— Какво има?

— Готова ли си?

— Какво? Време ли е вече?

— Да, наближава десет часът. Кристиан изкара колата. Сложи си новата рокля. От черква ще отидем направо в Розьоре.

Десет часът! На черква, в Розьоре! Трябва бързо да подредя косите си и да облека роклята на цветчета. Днес в Розьоре има прием. Госпожа Пуртау приема третата неделя от всеки месец и тогава в нейните салони се изнизва цветът на обществото на Беарн. Тя прошепна на ухото на мама, че ще дойде и възможната годеница на Жан-Луи.

Кристиан, която е закачлива като сврака, ме уверява, че ще ни се удаде случай да се посмеем. Аз не обичам подобни светски събирания и хиляди пъти бих предпочела една малка закуска в някоя сладкарница на По… Кристиан ми даде есетата на Жил Шевриер. Прочетох ги… Дали ще видя автора им?… Дали той би могъл да ме обикне?…