Пиер Алсиет
Този, за когото мечтаех (14)

XIII

Аз си бях правила сметките без баба, която, въпреки зашитата на мама, веднага ми се скара:

— Годеница, годеница!… Младите момичета сами ли решават бъдещето си? Може би днес това е на мода в известни среди, но аз съм от старото време и предпочитам да остана от него. Кристиан може утре да телеграфира на баща си, че ще се жени и той може веднага да й отговори „Амин“ без всякакви възражения. Но Флориз трябва да знае, че има работа с мен, тя е моя внучка. Прочее смятам, че при подобен случай трябва да се размисли. Несъмнено господин Шевриер има приличен вид, изглежда възпитан, умен и е дори любезен и привлекателен… Нещо повече, той проявява красиво безкористие, като избира Флориз между толкова други. Но… аз не зная нищо за семейството му, за живота, който води, за материалното му състояние… Предполагам, че ако се ожените, вие няма да живеете в Габизо. Нашето уединение едва ли ще е по вкуса на господин Шевриер. Той изглежда светски човек, който цени разкоша и обича промените. За днешните времена са необходими много пари, за да се задоволят подобни вкусове. Какво е всъщност неговото богатство? Той писателствува по-скоро като любител, следователно не може да печели много пари. Не, не, първо трябва да се осведомя… и после ще видим.

Сега мама слуша и виждам, че мълчаливо одобрява. Нервите ми бяха толкова изопнати, едва се въздържах да не заплача. Кристиан стоеше намусена и ядосана.

Два-три дни изминаха. Баба е поискала сведения от Париж, но не зная посредством кого. Във всеки случай отговорът ще пристигне скоро. Той не ме плаши. Само че вече нямам търпение да чакам…