Пиер Алсиет
Този, за когото мечтаех (45)

VI

Бихте ли повярвали, Ники, злополучна Ники, с която започнаха моите тревоги и недоразумения, че мисля често за вас сега, когато ден след ден седя и шия в стария салон на Габизо! Спомням си как презрително ми се усмихнахте, когато изказах възторга си от семейството на съседите ви; спомням си подигравките ви по мой адрес.

Не ви се сърдя. Сигурно вие все още продължавате да се лутате и да търсите силни усещания в живота. Съжалявам ви, ако никога не вкусите радостите, които днес аз познавам…

Моето дете… Видях миналата седмица сина на Полет и на Жан-Луи Пуртау. Полет, която прекарва лятото в Розьоре, придружава понякога свекърва си, когато тя идва на гости в Габизо. Жената на Жан-Луи не ми е по-симпатична от майка му и, разбира се, бих предпочела да не ме обсипват с престорено съчувствие по повод отсъствието на Жил и с кисело-сладникави намеци. Но има задължения, от които човек не може да се изплъзне, и аз съм принудена да оставам в салона по време на тяхното посещение.

Този ден те ни доведоха бебето, пълничко единадесетмесечно момченце, будно и усмихнато. За миг то спря върху мене чистите си, широко отворени очи… И разбрах, че когато човек гледа тези хубави детски очи, може да забрави всичко грозно в живота, всяка човешка измяна.

Още няколко седмици…