Пиер Алсиет
Този, за когото мечтаех (4)

III

Колко дълги ми се видяха последните дни! Все пак не съм скучала нито миг, защото мама и аз развихме голяма дейност, за да придадем на къщата летния й изглед. От една седмица вече се знае: чичо Фил и Кристиан ще бъдат тук на двадесет и трети — утре!

Мелани беше възмутена, че нарушаваме обичайния ред и изпреварваме строго определената дата — 15 май. Тя вървеше по петите ни и мърмореше възмутено.

Но сега вече всичко е наред. Стаите миришат на восък и на цветя; капаците на прозорците са отворени, белите пердета трептят.

Боже мой, колко бавно върви часовникът! Ще дойде ли най-после утрешният ден?…