Пиер Алсиет
Този, за когото мечтаех (22)

IV

Ето ни отново в Париж! Камериерката се беше погрижила да почисти и подреди всичко малко преди нашето пристигане, така че за мене беше останала съвсем малко работа. Нашият дом прие пак стария си вид.

Жил е непрекъснато в движение и не може да остане на едно място нито за миг. Той влиза, излиза, говори, смее се, сякаш наелектризиран от заобикалящата ни шумна атмосфера и от потока светлини.

Аз не се чувствувам така добре, както той, и съм малко замаяна от внезапното завръщане след четири месеца, прекарани далеч от големите градове.

— Явно — шегува се Жил — ти си била създадена да станеш овчарка в родните си планини.

Може би, но не бих станала, защото Жил едва ли би се съгласил да ме последва там… пък и искрено казано, а съм много щастлива тук…

Но стига толкова безделие… Жил излезе и ме предупреди, че ще се върне рано. Време е да стана, за да започна да приготвям вечерята. Отказах се от парижките прислужници. Племенницата на Мелани обеща да ми изпрати една своя роднина, но тя ще дойде едва след десет-петнадесет дни. Дотогава ще се справям сама с домакинската работа и без да се хваля, мога да заявя, че готвенето ми доставя удоволствие. През лятото Мелани ми откри тайната на няколко от най-хубавите си ястия и сега аз ги правя чудесно.

Задават се облаци, които, не зная защо, ми се струват тежки и пълни със заплаха.

Жил се прибра късно с мрачно лице, с разсеян поглед, който виждах за първи път. Моята хубава гозба няма никакъв успех. Вечерята мина бързо и в мълчание.

Когато раздигнах масата, Жил се обърна към мене сякаш упорито преследван от една мисъл:

— Какво става с прислужницата, която щяха да ти изпратят, Флориз? Ще дойде ли?

Погледнах го, без да разбирам:

— Да, само че малко ще закъснее. Сигурно ще пристигна към 1 декември.

След известно колебание, като дъвчеше нервно цигарата си, Жил додаде:

— Слушай, по-добре ще е да пишеш веднага на племенницата на Мелани да не изпраща никаква прислужница. Много по-богати хора от нас се лишават с прислуга. Смятам, че ти си достатъчно разумна, за да се задоволиш засега само с една жена, която ще идва от време на време да ти помага, нали?…

Разбира се. Отдавна Мелани и оскъдният живот вкъщи са ме научили да се справям с всички трудности в домакинството. Но обикновено Жил не е склонен да прави подобни икономии, дори напротив… Тогава защо сега?…

Аз събрах всичката си смелост и попитах:

— Ти… ти може би имаш неприятности? Струва ми се, че днес трябваше да минеш в редакцията на списанието, където сътрудничеше миналата зима, нали? Зле ли те приеха?

Жил отсече:

— Не, не е това… по-късно ще ти кажа. Остави ме сега. Трябва да размисля. Нали… ти ще пишеш на племенницата на Мелани?

Естествено писах още същата вечер. Изпратих няколко реда и на Кристиан, която е в Мароко заедно с чичо Фил. Седнал пред писалището си, със загрижено чело, далеч, много далеч от мене, Жил пуши непрекъснато. Не смея да го разпитвам. Какво става? Господи, колко съм разтревожена!