Пиер Алсиет
Този, за когото мечтаех (42)

III

Една сутрин вместо отдавна очакваното писмо от Жил получих няколко реда от Кристиан. Чичо Фил отиваше да се лекува във Виши, а братовчедка ми съобщаваше, че би прекарала с удоволствие известно време при нас, стига да не ни безпокои…

И ето сега тя пак е тук и животът сякаш започва отново… Бих могла, бих искала да го повярвам… Кристиан е настанена в стаята, която заемаше и преди две години… Автомобилът е на старото си място и от време на време неговият клаксон проехтява из цялата градина.

— Днес следобед смятам да се поразходя. Ще дойдеш ли, Флориз? — обърна се към мене Кристиан.

Отначало отказах заради състоянието си, но мама се намеси:

— Флориз, защо не отидеш с братовчедка си?… Нищо няма да ти стане… Докторът каза, че трябва да се развличаш…

Отстъпих… и оттогава, вече две седмици, аз редовно придружавам Кристиан в разходките й… Ние минаваме през много познати села и градчета, чиито къщи и градини сякаш ни поздравяват… Животът продължава. Всичко е същото, само аз съм се променила… Къде са някогашното ми безгрижие, илюзии, настроение?…

Бих искала да живея само заради малкото същество, което се създава тъй тайнствено в мене. Бедно дете, ще го обичам и за двама ни…

Защо напоследък съм завладяна от желанието да видя отново местата, където се зароди нашето краткотрайно щастие? Тъжно поклонение…

Бяхме в По, в сладкарницата, където го видях за първи път; в парка Бомон, където получих първата си любовна целувка; в долината Барету; в Лурд, където Жил и аз бяхме вечерта след венчавката ни.

Един ден дори накарах Кристиан да минем край вилата, в която преди две години летуваха Сервал. Тя изпълни желанието ми и така аз можах да зърна само за миг градината, в която Жил за първи път ми изповяда своята любов.

Често в желанието си да ме разтуши Кристиан ми казва:

— Ти не си даваш миг спокойствие и сама се измъчваш. Повтарям ти, това е лудост.

Чичо Фил е поискал сведения. Службата, която Фабиен дьо Мазан е предложил на Жил, е лишена от всякакво бъдеще. Работата не е особено сериозна. Климатът е лош, самотата пълна и от материална гледна точка — нищо сигурно.

Братовчедка ми каза веднага:

— Повярвай ми, Жил скоро ще се разочарова… ако вече не се е разочаровал… Толкова по-зле за него, защото сам пожела да отиде, и толкова по-добре за тебе, защото след този жалък опит той ще се върне при тебе укротен и вразумен…

— Не искам да страда, да бъде нещастен.

— Чудна си! А ти щастлива ли си?…

— Ами ако климатът, щом е толкова лош, порази здравето му!…

— О, Жил е здрав като камък… и после, той ще вземе всички предпазни мерки… Още нещо, татко твърди, че предприятието на Мазан скоро ще фалира. Тогава, ако съпругът ти иска да остане в колониите, татко ще му предложи много по-добра работа в Ханой или Сайгон, а ти ще можеш да отидеш там дори и с детето си. Виждаш ли сега, че няма защо да се отчайваш толкова?… Много съпрузи са се разделяли за няколко месеца, а после са се събирали с още повече любов…

И Кристиан подкрепи думите си с няколко примера. Не мога да й се сърдя, че говори така. Кристиан говори като дете, тя сама признава, че още не е обичала… Затова аз не разисквам с нея причините, които ни разделиха. Би било безполезно…

Предполагам, че тя вижда във внезапното заминаване на Жил само една нова прищявка, която скоро ще му омръзне. Аз не се и опитвам да я разубеждавам. Стеснявам се да разкривам мислите и страховете си. Дори и на мама не съм се доверила напълно…

Колко лесно си представят те, че бих отишли при Жил!… Не, никога не бих се решила да му се натрапя.