Пиер Алсиет
Този, за когото мечтаех (16)

XV

Трябваше ли пак да се намеси госпожа Пуртау! Не ми е известно как е надушила цялата работа, но тя винаги подушва това, което аз не искам да знае. Преди малко с точни и ясни изрази тя показа на мама всички опасности, които ме заплашват при една женитба с Жил.

Трябва да призная, че Кристиан и аз подслушвахме под прозореца. Госпожа Пуртау се стараеше да убеди мама, че любовта няма никакво значение, когато човек бъде изправен пред трудностите на живота. Що за писател е Жил Шевриер, когато почти никой не бе чувал името му? Без никакви странични доходи, той скоро щеше да пръсне малкия си капитал. Известно е как хората на изкуството умеят да ядат пари. Ако Флориз държи непременно да се омъжи, след време ще се намери някоя друга партия, може би не толкова блестяща, но по-разумна!…

Аз скърцах със зъби.

— О — каза Кристиан, докато ме отвеждаше настрани, — не се тревожи толкова. Всичко ще се нареди и сега, и за в бъдеще. Ако човек винаги слуша разума, животът ще бъде много скучен… Какво, от време на време всички имаме моменти на лудост!…

Любов… разум…

Впрочем мама не беше ли отстъпила пред малкия крилат бог на любовта, омъжвайки се за един млад и беден офицер, който бе мой баща?

А и ти, бабо, колкото и да си строга, разумно ли е било от твоя страна да оставиш да ти завъртят главата хубавите очи на граф Дьо Габизо, за когото се е говорило, че е много богат, но е двойно по-разточителен?

Разумът е скучен господин, а любовта е усмихната млада жена, която сее цветя и по най-стръмните пътища. Ти често си ми казвала, мамо, че си била много щастлива на младини. Едничка смъртта, пред която всички сме безсилни, е дошла да сложи край на вашето просто и безоблачно щастие.

За тебе, бабо, неприятностите са били многобройни. Ти си гледала как малко по малко вашето богатство се топи и отстъпва мястото си на оскъдицата.

И все пак и едната, и другата, оплакали ли сте се някога, съжалявали ли сте?…

Да, каквото и да казва госпожа Пуртау, аз още се надявам, че ще спечеля…