Пиер Алсиет
Този, за когото мечтаех (28)

X

Защо напоследък у мене се развива тази странна склонност към самоизмъчване? Напълно погълнат от мисълта за това пренасяне, което толкова ме плаши, Жил като че ли никога не е бил толкова щастлив. Ще намеря ли там това, което обичах тук?… Старата мебелировка се намалява все повече и повече. В замяна на това новите покупки се трупат в антрето и в коридора: килими, пердета, нови мебели. Това показва, че промяната ще бъде пълна.

Жил, сякаш обзет от треска, понякога взима и мене, когато отива на покупки:

— Хайде, ела, искам непременно и ти да си дадеш мнението.

Моето мнение? Каква полза? Ние нямаме еднакви вкусове и схващания. Аз не изпитвах ни най-малка нужда от подобно обновление. Обзавеждането в Габизо и сега е такова, каквото е било още по времето на баба ми… Но нима има смисъл да изтъквам тези неща на Жил?… Той се вслушва само в собственото си влечение…

Коледа дойде, а след пет дни и Нова година. Настава време на оживление, на празници. С малко наболяло сърце присъствувах сама на полунощната служба в една скромна черквица… Ако бях отишла в „Сент Йосташ“ или в „Ла Мадлен“, където има музика, може би съпругът ми щеше да ме придружи… Но и времето беше лошо, толкова лошо, че дори се отразяваше на настроението на Жил… Всъщност възможно е Жил да беше мрачен, защото за първи път се бе решил да прегледа сметките си…

След службата той мина край черквата с едно такси, за да ме вземе и ние отидохме у Мишел Фарде, където трябваше да отпразнуваме Коледа. Приемът у Мишел бе много богат и блестящ. На 1 януари лелята на Жил, госпожа Дьо Рувер, също даде своя традиционен прием. И у едната, и у другата имаше много поканени. Жените бяха си сложили всичките най-скъпи бижута. Мишел показваше гордо трите реда перли, току-що подарени от съпруга й. Дениз Лормей прикриваше зле яда си зад хапливата си ирония…

Усмивки по поръчка, измерващи се погледи, неискрени комплименти. Кокетство, ухажвания, опити за флирт. Спомням си още нещо. На другия край на масата, точно срещу мене, седеше една тъмнокоса, мургава жена… Тя непрекъснато се смееше и голото й рамо често докосваше рамото на Жил…

Мисля си за спокойните, набожни Коледи в Габизо.