Пиер Алсиет
Този, за когото мечтаех (15)

XIV

Сведенията пристигнаха. Сега разбрах, че посредниците са били отец Матийо и нотариусът ни, господин Льоду. Те дойдоха заедно тази сутрин.

Изглежда, че първият се е интересувал предимно от въпросите, засягащи морала, а вторият от материалното положение. Не зная какви са били техните съвети, защото не присъствувах на разговора. Зная само, че сведенията им съвпадат почти точно с тези на Кристиан.

Жил никога не е имал дългове, нито пък е бил замесван в грозни истории… Разбрах, че е имал някои любовни приключения… но какво от това! Той произхожда от старо, чисто френско семейство, дало на Франция добри офицери, адвокати и дипломати. Баща му се е споминал преди две години и Жил е наследил известно богатство.

— Е, виждате ли — възкликнах аз гордо, когато преди малко баба ме осведомяваше за всичко, — надявам се, че вече сте доволни. Жил има достатъчно средства и за себе си, и за мене, и може да си позволи да бъде писател-любител.

Но баба ми не е от тези, които могат лесно да се убедят.

— Остави ме да говоря, аз не съм казала още всичко. Изглежда, както предполагах, парите лесно се изплъзват през пръстите на господин Шевриер. Той не си отказва никакви удоволствия в Париж и обича често да пътува, така че в началото наследството му е било голямо, но сега е значително по-скромно и ако господин Шевриер иска да има семейство, една постоянна работа ще му е необходима.

Този път не можах да сдържа яда си:

— Как! Аз нямам никаква зестра, а вие не сте доволни, когато получавам предложение за женитба от един млад мъж от добро семейство, възпитан, хубав, който има достатъчно средства и за двама ни! Наистина, бабо, ти си прекалено взискателна. Сигурна съм, че ако те слушам, ще остана стара мома. Но толкова по-зле — няма да те слушам.

Мама побърза да се намеси.

— Прибери се в стаята си, Флориз. Ти си прекалено нервна, за да спориш разумно. Знаеш много добре, че баба ти и аз не желаем нищо друго, освен твоето щастие. Но размисли, моля те…

Да размисля… За известно време спирам да пиша. Къщата е мълчалива през време на следобедната почивка. Аз съм сама. Кристиан, която едва понесе вчерашния дъждовен ден, замина нанякъде с автомобила си… Къде? Може би при Сервал…

Да размисля… Гледам от прозореца гнездото на лястовичките. То е празно. Малките ги няма. Те са на урок по летене. Преди няколко дни получиха кръщението си във въздуха, а вече стават все по-дръзки и по-дръзки…

Ах, ето ги… И четирите са накацали на клоните на близката череша. С настръхнала перушина, с прекалено големи глави, те гледат завистливо баща си и майка си, които летят около тях така свободно и се издигат и спущат като стрели. Малките зацвърчават, крилцата им почват да трепкат и изведнъж и четирите литват едно след друго. Безгранична радост царува около мене. Истинско опиянение във въздуха…

И аз ли ще бъда неблагодарница? Чувствувам, че всички възражения ще бъдат напразни и един ден, може би скоро, и аз също ще пожелая да напусна гнездото на моето детство, за да литна — свободно в живота.