Иван Божилов, Васил Гюзелев
История на средновековна България VII-XIV век (63) (История на България в три тома. Том І)

Хронологическа таблица

324 г. — Император Константин Велики преименува Византион в „Нов Рим“ и го обявява за нова столица на Късноримската империя.

330 г. — „Новият Рим“ (Византион) е преименуван на Константинопол („Град на Константин“) на името на същия император.

334 г. — Най-ранно споменаване на българите в писмен извор.

378 г. — Готите разбиват край Адрианопол император Валент, който загива в сражението.

383 г. — В Константинопол умира готският епископ Вулфила, създал азбука на готите и превел Библията от гръцки език на готски. По-голямата част от живота си той прекарал в Никополис ад Иструм (дн. с. Никюп, Великотърновско).

395 г. — Разделяне на Късноримската империя на Източна със столица Константинопол и Западна със столица Рим.

453 г. — Умира Атила, вождът на Хунския племенен съюз, в който влизали и българите.

476 г. — Западната Римска империя рухва под ударите на варварите.

480 г. — Българите биват привлечени за съюзници на Източноримската империя (Византия).

488 г. — Българите участват като съюзници на Византия в битки срещу остготите.

499–538 г. — Периодични набези на българите в пределите на Балканския полуостров.

528 г. — Покръстване на българския племенен вожд Грот в Константинопол.

540 г. — Голямо нашествие на българите под предводителството на хан Заберган на Балканския полуостров.

545–565 г. — Ежегодни нахлувания на славяните на Балканите.

581–585 г. — Начало на масовата славянска колонизация на Балканския полуостров.

586 г. — Първа славянска обсада на Солун.

602 г. — Поход на византийския пълководец Петър срещу дакийските славяни. Трайно заселване на славяните във вътрешността на Балканския полуостров.

604 г. — Втора славянска обсада на Солун.

615 г. — Трета славянска обсада на Солун.

617–618 г. — Четвърта славянска обсада на Солун.

626 г. — Обсада на Константинопол от авари, българи, перси и славяни.

632–665 г. — Управление на хан Кубрат, създател на Старата (Велика или Голяма) България в земите на Приазовието и Прикаспието. Начало на българската държавност.

635 г. — Пратеничество на хан Кубрат до император Ираклий и сключване на първия договор между България и Византия.

641 г. — Хан Кубрат участва във византийската междуособица на страната на Ираклиевата съпруга Мартина и нейните синове.

645–647 г. — Първата голяма аварска обсада на Константинопол.

665–668 г. — Заселване на българите-уногондури под предводителството на хан Аспарух в Онгъла.

668 г. — Заселване на част от българите начело с Алцеко в Италия.

674–679 г. — Първата голяма арабска обсада на Константинопол.

680 г. — Победата на българите в битката при Онгъла и трайното им заселване в земите на юг от Дунава.

681 г. — Договор на Българското ханство на Долния Дунав с Византийската империя.

668–700 г. — Управление на хан Аспарух, първият владетел на Българското ханство на Долния Дунав.

680–685 г. — Заселване на панонските българи начело с Кубер в Македония и опитът им да завладеят Солун с хитрост.

701–721 г. — Хан Тервел.

705 г. — Поход на хан Тервел към Константинопол и възстановяване на Юстиниан II Носоотрязяния на византийския трон. Изсичане на монументалния релеф на Мадарския конник.

708 г. — Разбиване на византийците в битката край Анхиало (дн. гр. Поморие).

716 г. — Договор между хан Тервел и император Теодосий III Адрамитец.

717–718 г. — Разгром на арабите край Константинопол от войските на хан Тервел.

721–738 г. — Хан Кормесий.

738–753 г. — Хан Севар.

753–756 г. — Хан Кормисош. Прекратяване на управлението на династическия род Дуло, заменен от представител на рода Вокил.

756–775 г. — Походи на византийския император Константин V Копроним срещу Българското ханство.

768–777 г. — Хан Телериг.

777–796 г. — Хан Кардам.

789 г. — Българите разбиват византийската войска в Струмската област.

796–814 г. — Хан Крум.

809 г. — Хан Крум превзема Сердика (дн. гр. София).

811 г., 26 юли — Българите разгромяват войската на император Никифор I Геник във Върбишкия проход.

812 г. — Българите превземат възловата черноморска крепост Месемврия (дн. гр. Несебър).

813 г. — Хан Крум пред стените на Константинопол. Зараждане на идеята за превземането на византийската столица.

814 г., 13 април — Внезапна смърт на хан Крум.

814–831 г. — Хан Омуртаг.

815 г. — Сключване в Константинопол на 30-годишен мирен договор с Византия, част от условията на който са съхранени в Сюлейманкьойския надпис.

822–823 г. — Участие на хан Омуртаг в ликвидирането на бунта на Тома Славянина, който направил опит за узурпация на византийския трон.

824 г. — Първо българско пратеничество до франкския император Людовик Благочестиви.

826–830 г. — Война срещу Франкската империя и завладяване на Долна Панония.

831–836 г. — Хан Маламир.

836 г. — Български поход в Тракия и превземане на Филипопол (дн. гр. Пловдив).

836–852 г. — Хан Персиан.

837–842 г. — Включване на Родопската област, Западна Тракия и Македония в пределите на Българското ханство.

852–889 г. — Хан Борис І-Михаил.

853 г. — Война на България срещу Немското кралство.

855 г. — Изнамиране на славянската писменост и начало на славянската книжовност.

855–856 г. — Българо-византийска война.

863 г. — Великоморавска мисия на светите братя Константин-Кирил и Методий, създатели на славянската писменост и книжнина.

865–866 г. — Покръстване на българите. Бунт на българските боили срещу християнството и византийското духовенство.

866 г. — Българска мисия в Рим и папско пратеничество в България.

869 г., 14 февруари — В Рим умира и е погребан св. Константин-Кирил Философ.

870 г., 4 март — Решение на VIII Вселенски събор за включване на България в диоцеза на Константинополската патриаршия. Учредяване на Българската архиепископия.

879 г. — Обявяване на автокефалността на Българската архиепископия по време на Фотиевия събор в Константинопол.

885 г., 6 април — Във Велехрад (Великоморавия) умира и е погребан св. Методий.

886 г. — Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум, Ангеларий и презвитер Константин (по-сетне епископ Преславски) пристигат в България. Начало на превръщането на България в духовен вожд на славянския свят.

889–893 г. — Княз Владимир-Расате. Опит за езическа реакция и неговото осуетяване от замонашилия се преди това хан Борис І-Михаил.

893–927 г. — Цар Симеон.

894–896 г. — Първа война с Византия.

896–899 г. — Втора война с Византия.

901–902 г. — Нападение на българите в западните части на Балканския полуостров (околностите на Драч).

904 г. — Нападение на българите в областта на Солун.

907 г., 2 май — Умира княз Борис І-Михаил.

910 г., 23 декември — Умира св. Наум.

913 г. — Война с Византия и обсада на Константинопол. Симеон е провъзгласен за цар на българите.

916 г., 27 юли — Умира св. Климент.

917 г., 20 август — Цар Симеон разбива ромеите при Ахелой.

921 г. — Победа на българите при Пиги.

922 г. — Ново нападение на българите срещу Константинопол.

923 г. — Опит на цар Симеон за съюз с арабите от Египет и Багдад.

924 г., 9 септември — Среща на цар Симеон с император Роман I Лакапин край Константинопол.

926 г. — Несполучлива военна кампания срещу Хърватско.

927 г., 27 май — Умира цар Симеон.

927–969 г. — Цар Петър I.

927 г. — Сключване на 30-годишен мир с Византия.

930 г. — Бунт на първородния син на Симеон, Михаил.

946 г., 18 август — Умира св. Иван Рилски.

967 г. — Поход на император Никифор II Фока срещу България.

968 г. — Първи поход на киевския княз Светослав срещу България.

969 г., 30 януари — Умира цар Петър I.

969 г. — Втори поход на княз Светослав в България.

970–971 г. — Цар Борис II.

971 г. — Покоряване на Източна България от император Йоан I Цимиски.

976 г. — Давид, Мойсей, Аарон и Самуил, синове на комит Никола, възобновяват военните действия срещу Византия.

986 г., 17 август — Самуил разбива войските на Василий II в Ихтиманския проход.

986–987 г. — Провъзгласяване на Самуил за цар на българите.

990–991 г. — Освобождаване на Източна България.

995–996 г. — Походи на Самуил към Солун и Халкидическия полуостров.

996/997 г. — Поход на Самуил в Пелопонес и поражение на българите край р. Сперхей.

998 г. — Поход на Самуил срещу сърбите и пленяване на княз Иван Владимир.

1000 г. — Повторно покоряване на Източна България от Византия.

1003 г. — Василий II превзема Видин, а Самуил напада Адрианопол (Одрин).

1014 г., 29 юли — Поражение на цар Самуил край с. Ключ.

1014 г., 6 октомври — Умира цар Самуил.

1014–1015 г. — Цар Гаврил Радомир.

1015–1018 г. — Иван Владислав, последен владетел на Първото българско царство.

1018 г. — Василий II покорява България.

1018–1186 г. — Византийско господство над българските земи.

1019 г. — Опит на Елемаг и Гавра за възстановяване на българската държава.

1040–1041 г. — Петър Делян е провъзгласен за цар и води успешна война за възстановяване на Българското царство.

1066 г. — Въстание на българи и власи в Тесалия.

1072 г. — Нов опит на българите, ръководени от Георги Войтех, да възобновят своята държава.

1074 г. — Бунт на Нестор в Дръстър (дн. Силистра).

1186 г. — Асен и Теодор-Петър започват война за възстановяване на Българското царство и държавнополитическо обединение на всички някогашни български земи.

1186–1188 г. — Походи на император Исаак II Ангел срещу България.

1190 г. — Разгром на Исаак II Ангел в Тревненския проход.

1195 г. — Иван I Асен разбива ромеите при Сяр.

1196 г. — Иван I Асен е убит от Иванко.

1197 г. — Цар Петър също е убит от заговорници.

1197–1207 г. — Цар Калоян.

1198–1202 г. — Война на цар Калоян срещу Византия.

1200–1207 г. — Кореспонденция между цар Калоян и папа Инокентий III.

1202–1203 г. — Мир между България и Византия.

1204 г., ноември — Уния с Римската църква.

1205 г., 14 април — Цар Калоян разгромява император Бодуен (Балдуин) край Адрианопол (Одрин).

1207 г., 4 септември — Българи убиват край Мосинопол солунския крал Бонифаций.

1207 г., октомври — Цар Калоян е убит край стените на обсадения от войските му Солун.

1207–1218 г. — Цар Борил.

1208 г., 31 юли — Борил търпи поражение от латинския император Анри (Хенрих) край Пловдив.

1211 г., 11 февруари — Събор срещу богомилите в Търново.

1218–1241 г. — Цар Иван II Асен.

1230 г., 9 март — Цар Иван II Асен разгромява епирския владетел Теодор Комнин край Клокотница.

1235 г. — Възстановяване на Българската патриаршия.

1241 г., юни — Умира цар Иван II Асен.

1241–1246 г. — Цар Калиман І.

1242–1243 г. — Първо нахлуване на татарите в България.

1246–1256 г. — Цар Михаил II Асен.

1246 г. — Император Йоан III Дука Ватаци завладява част от българските земи в Тракия и Македония.

1253 г. — Договор между България и Дубровник.

1254–1256 г. — Несполучлива война на България срещу Никейската империя.

1256 г. — Калиман II убива цар Михаил II Асен и се провъзгласява за български владетел.

1256–1257 г. — Гражданска война между претендентите за престола — Мицо и Константин Тих.

1257–1277 г. — Цар Константин Тих Асен.

1259–1260 г. — Война с Унгария.

1262–1263 г. — Неуспешна война срещу Византия.

1277 г. — Начало на движението на Ивайло и убийството на цар Константин Тих.

1279–1280 г. — Иван III Асен — цар в Търново.

1280–1292 г. — Цар Георги I Тертер.

1292–1298 г. — Цар Смилец.

1298–1300 г. — Малолетният Иван IV (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог).

1300–1322 г. — Цар Теодор Светослав.

1304 г. — Победа на българите над ромеите при р. Скафида.

1307 г. — Сключване на траен мир с Византия.

1322–1323 г. — Цар Георги II Тертер.

1323–1330 г. — Цар Михаил III Шишман Асен.

1324 г. — Възшествие на Орхан I на турския престол.

1330 г., 28 юли — Поражение на българските войски от сръбските край Велбъжд (дн. Кюстендил). Смъртта на цар Михаил III Шишман Асен.

1330–1331 г. — Цар Иван Стефан.

1331–1371 г. — Цар Иван Александър.

1331 г., 18 юли — Победа на Иван Александър над Андроник III Палеолог край Русокастро.

1341–1347 г. — Намеса на българите в гражданската война във Византия.

1343–1345 г. — Момчил — самостоятелен владетел в Родопите.

1352 г. — Стъпване на турците на Балканския полуостров.

1359–1389 г. — Султан Мурад I.

1365–1369 г. — Унгарско господство над Видин.

1366 г. — Поход на граф Амедей VI Савойски по българското Черноморие.

1371 г., 17 февруари — Умира цар Иван Александър.

1371-1393/95 г. — Цар Иван Шишман.

1371 г., 26 септември — Битката при Черномен. Българският цар — васал на султан Мурад.

1385 г. — Турците превземат София.

1388 г. — Поход на Али паша срещу България.

1389 г. — Битката при Косово поле.

1389–1402 г. — Баязид I Светкавицата.

1393 г., 17 юли — Турците превземат Търново.

1395 г., 29 октомври — Цар Иван Шишман — екзекутиран от турците.

1396 г., 25 септември — Поражение на кръстоносната войска на крал Сигизмунд при Никопол.

1396 г. — Завладяване на Видин и пленяване на цар Иван Срацимир.