Иван Божилов, Васил Гюзелев
История на средновековна България VII-XIV век (27) (История на България в три тома. Том І)

§ 4. Далечният български северозапад

Обикновено се приема, че най-неясна остава съдбата на далечния български северозапад, и то земите на юг от Дунав. (Историята на отвъддунавските земи и тяхното овладяване от унгарците остават още по-трудни за разкриване). Наистина тези области са били твърде отдалечени от централните събития на българо-византийската война и почти не са забелязвани от византийските историци и хронисти. След превземането на Видин от Василий ІІ (1003 г.) Йоан Скилица — нашият основен извор — само веднъж обръща поглед към историята на Северозапада: превземането на Сирмиум, последната свободна българска територия, в 1018 г.^[1] Този кратък, но много важен текст е великолепна отправна точка при изучаването на историята на тези земи като част от византийската провинциална администрация.

Тази яснота на проблема, поне в началната му история, не попречи на изследвачите, пренебрегвайки точното наблюдение на Н. Скабаланович^[2], да го усложнят, така че ориентацията в него е почти невъзможна. Сирмиум се определя като самостоятелна тема, като част от единната организация на българските земи или от тема България, отъждествява се с тема Сърбия и т.н.^[3], което показва само едно: всичко трябва да започне от самото начало. Безспорно изворите — в сравнение с темите България и Паристрион — Парадунавон — са недостатъчни и неясни, предлагат откъслечни сведения за отделни части на областта и за различно време. Но пък за разлика от другите две теми много по-добре, с по-голяма пълнота е представен XII век, очевидно поради византийско-унгарските войни. От друга страна, съдбата на тези земи е в пряка връзка с тяхното значение: от крайгранична тема, чието състояние не влияе особено върху вътрешното положение на Византия (център на въстанията е тема България, а изходна точка на печенежките нападения — Паристрион), почти до края на XI в., след това в продължение на едно столетие тя е първата византийска провинция, през която и преминават рицарите от кръстоносните походи, и основен обект на унгарските нападения. Това определя както значимостта на темата, така и нейното обединение с друга провинция, увеличаване на териториалния обхват или промяната на резиденцията на управителя. Защото четири основни града в различно време попадат в центъра на събитията или се сочат от изворите като административно и военно средище на темата: Сирмиум (Срем), Белград, Браничево и Ниш. Тази променлива съдба определя — от началото до края — липсата на едно утвърдено и постоянно наименование. В изворите — предимно византийските историци и малко по-рядко историците на кръстоносните походи — се срещат сведения за Сирмиум^[4], Сирмиум и земите около река Сава, целия Сирмиум и Земун^[5], Франкохорион (Φραγγκοχώριον), т.е. областта между Сава и Дунав^[6], Παρίστρια (Браничево и Белград)^[7], Παρίστριοι πόλεις (до Видин на изток)^[8], Ниш, средище на Дакия^[9], τὸ θέμα τοῦ Νίσου чак до Браничево в Паристрион^[10], дукство Браничево (и Ниш)^[11], дукство Браничево и Белград^[12] или само Белград^[13]. Твърде много имена, които поставят твърде много въпроси. Едно е сигурно: всички те са свързани с историята на една и съща територия, организирана в една византийска тема, съществувала от началото (?) на XI век до последните десетилетия на XII век.

Най-ранното споменаване на византийска военноадминистративна организация в областта е легендата на един печат, който гласи: „Господи, помагай на своя раб Адралест императорски протоспатарий и стратег на Морава Диоген“^[14]. Четенето „Морава“ не буди никакви съмнения, а нейното локализиране и отъждествяване — никакви колебания. Основният проблем е времето, когато собственикът на печата е изпълнявал своите функции в областта на река Морава. Идеята на издателите, че това е станало към 970–971 г.^[15], т.е. в хода на византийско-руската война и завоеванията на Йоан Цимиски, е неприемлива. Тогава? По всяка вероятност печатът трябва да се свърже с първото трайно проникване и още по-трайно установяване на ромейски войски в тази част на българската държава. Това е станало в самото начало на второто хилядолетие с превземането на Видин и околните земи (1003 г.). Тъкмо тогава императорският протоспатарий Адралест Диоген е назначен за първи византийски стратег на областта на долното течение на Морава, между Видин и Браничево.

Промяна в положението на стратегията Морава настъпило в 1018 г. — тогава, когато Константин Диоген, бидейки „τῶν ἐκεῖσε μερῶν ἄρχων“, т.е. „архонт на тамошните земи“^[16], областта на Браничево и Белград (а защо не и на стратегията Морава?), завладял с измама Сирмиум. Ако този текст предизвикваше някакви затруднения с българския управител на областта „Сермон“ (името на града е пренесено върху личността в резултат на късна интерполация)^[17], то неговият край може да бъде приет без колебание: „ὁ Διογένης ἄρχων ἐτάχθη τῆς νεοκτήτου χώρας“, т.е. „Диоген бил назначен за архонт на новозавоюваната земя“^[18]. Коя е била „новозавоюваната земя“, няма никакво съмнение. Но сякаш за да се отстрани всякаква двусмислица, Йоан Скилица съобщава, че за дук на България (1026 г.) бил назначен Константин Диоген, дотогава архонт на Сирмиум („… ὁ βασιλεὺς Κωνσταντῖνος τὸν Διογένην ἄρχοντα Συρμίου τυγχάνοντα καὶ δοῦκα τῆς Βουλγαρίας ἐποίησεν“)^[19]. Средището на новата тема се намирало в Сирмиум — Срем, а териториалният й обхват остава неясен. Но логиката, която произтича от действията на Василий II при административната уредба на покорените български земи (създаването на другите две теми), както и по-късните свидетелства позволяват да се приеме, че новата тема е включвала Белград и Браничево, може би до Видин (… τὸ Σύρμιον καὶ τὰ περὶ τὸν Σάβιαν ποταμὸν χωρία καὶ αἱ Παρίστριοι πόλεις αἱ μέχρι Βυδίνης…)^[20], а на юг до Ниш. Наистина, цитираното известие на Никифор Вриений се отнася към събития, които се датират в 1072 г., но без колебание то би могло да бъде използвано, когато се разглежда създаването на темата.

През втората половина на XI в. темата Сирмиум два пъти губи своята самостоятелност и е обединена с тема България. И двата пъти причината за създаването на това голямо (поне за Балканския полуостров или Византийския запад) военноадминистративно обединение е ясна: опасност за империята, идваща отвън. За първи път това станало в 1065 г., когато огромно множество узи нахлули на юг от Дунав. Тогава магистър Никифор Вотаниат, архонт τῶν Παριστρίων πόλεων, обединил усилията си с Василий Апокап, дук на Паристрион, за да възпре нашествениците. Хронистите са нарекли временното обединение (може би само за една военна кампания) „Παριστρίων πόλεων“, едно име, което не е рядкост за темата Сирмиум, пренебрегвайки понятието България, тъй като събитията, които описват, поне в самото начало, са по-близо до първата тема^[21]. След неуспеха на двамата военачалници вероятно двете теми отново са били разединени и заживяват самостоятелно. Второто обединение имало значително по-сериозен характер. През 1096 г. първата вълна от рицари, участници в Първия кръстоносен поход, навлязла в територията на Византия, следвайки така наречения диагонален път. Представителят на византийската администрация, с когото рицарите контактували и воювали, бил Никита Карики, дук на България. Кръстоносните историци го наричат „duce Nichita nomine, principe Bulgarorum et praeside civitatis Belegravae“. Очевидно Никита Карики продължавал да бъде дук на България, но резидирал в Белград (а може би и в Ниш)^[22]. Вероятно обединението на двете теми — Сирмиум (вече с център, макар и временен, в Белград — Ниш) и България, вероятно продължило около две години, докато всички кръстоносци преминали през Балканския полуостров и се отправили към светите места.

Тенденцията за оттегляне на средището на темата на юг, проявила се в края на XI в., макар и предизвикана от извънредни обстоятелства, станала очевидна в началните години на XII в. През 1114 г. според Ана Комнина — а тя е била добре осведомена — съществувала „τὸ θέμα τοῦ Νίσου μέχρι καὶ τῆς παρίστρας Βουρανιτζόβης“, т.е. „тема Ниш до намиращия се край Истър Браничево“^[23]. Това известие е много важно за историята на темата. Наистина византийската принцеса я ограничава до Браничево, т.е. извън нейния обхват остават Белград и Сирмиум. Дали това е случаен пропуск, или пък старата тема Сирмиум е продължила да съществува? Може би под името Франкохорион, използвано от Никита Хониат, когато описва събития, станали към 1128–1129 г.^[24]? По-вероятно е, че единството на темата се е запазило. Защо? За известно време Сирмиум изчезва от изворите и се появява едва във връзка със събития от 1164/65 г., а пък Франкохорион (земите между Сава и Дунав) по-скоро е географско понятие, отколкото административен термин^[25]. Не е без значение и фактът, че наред с Браничево част от τὰ Παρίστρια е и Белград. Очевидно византийско-унгарските войни (а преди тях и кръстоносният поход) са предизвикали преместването на резиденцията на управителя на темата от крайграничния Сирмиум, подложен постоянно на опасност, в намиращия се във вътрешността Ниш. Вероятно малко преди 1114 г. или малко след това управител на темата е бил Никифор Ликаон (или Лалакон), протоспатарий и стратег на Ниш^[26]. Тридесетина години по-късно, в 1147 г., Ниш е посочен като μητρόπολις τὴν Δακικήν…^[27] По това време управител на темата е бил Михаил Врана^[28]. Наистина не на място е споменаването на Дакия (дали Йоан Кинам визира някогашната провинция Dacia Ripensis, или пък става дума за обикновено архаизиране?), но няма съмнение, че това е същата тема, тъй като само пет години по-късно, в 1152 г., същият автор говори за дукство Ниш и Браничево, чийто дук бил Андроник Комнин^[29]. Сякаш за да разсее съмненията върху обхвата на темата, Никита Хониат отнася към същата година (1152/53 г.) съществуването на дукство Браничево и Белград^[30], и го отбелязва отново десет години по-късно в 1162 г., поставяйки знак на равенство с термина Παρίστρια^[31]. Очевидно двете двойки имена — Ниш-Браничево и Браничево-Белград са обозначавали една и съща територия (в 1152 г. дук на Ниш-Браничево-Белград според Никита Хониат е Андроник Комнин). Използването на едната или другата двойка имена вероятно е било и предпочитание (Кинам е участник в събитията, а Хониат е негов по-млад съвременник) на историците. Дали Ниш е запазил функциите си на резиденция на управителя, но събитията са наложили още едно средище на темата (подобна тенденция се забелязва още в 1096 г., с поделяне на функциите между Белград и Ниш) — Браничево или Белград?