Иван Божилов, Васил Гюзелев
История на средновековна България VII-XIV век (26) (История на България в три тома. Том І)

§ 3. Паристрион — Парадунавон

Преди повече от сто години руският учен Н. Скабаланович разви пространно своето схващане, според което от покорените български земи Василий II създал три теми: България, Паристрион и Сирмиум — Срем^[1]. Това схващане бе в основата на всички последвали изследвания и понякога ожесточени спорове върху административната уредба на покорена България (1018 г.). Когато разглеждаме историята на темата Паристрион — Парадунавон, включваща, най-общо казано, българските земи между Стара планина и Дунав, се изправяме пред един основен проблем: времето, когато се създава темата, проблем, роден някога от оскъдността на изворите и от пристрастието на изследователите му^[2]. В. Н. Златарски, изхождайки от единствено възможната теза според него — административното единство на българските земи след 1018 г., — прие годината 1059 като отправна точка в историята на темата Паристрион^[3]. Това схващане бе подложено на сурова критика от Н. Бънеску^[4]; критика, чиято справедливост в основния пункт (създаването на Паристрион в 1059 г.) не може да се отрече. Но румънският учен, ръководен от подобни чувства, отиде в друга крайност, отнесе възникването на темата към 971 г.^[5] Тази идея бе подхваната и защитена и след Втората световна война. Безпристрастният анализ на писмените извори, изненадващата поява на някои нови текстове (Taktikon Scorialensis), както и на единични находки на византийски печати позволиха да се докаже несъстоятелността и на двете крайни твърдения^[6]. А допълнителните открития, сред които първо място се пада на печатите, открити в Преслав, не само обновиха картината, но и доставиха изключително важен материал за липсващото звено от историята на севернобългарските земи след покоряването им от ромеите^[7].

В административната история на северните и североизточните български земи могат да бъдат разграничени два периода: 971–1018 и след 1018 г. Първите петдесетина години не само че не протекли равномерно — през последното десетилетие на хилядолетието те били освободени и приобщени към Самуилова България — но и били съпътствани от немалко реорганизации или по-дребни промени в структурата на управлението^[8].

Военните действия на Йоан Цимиски през 971 г. и покоряването на източнобългарските земи постепенно от юг към север, т.е. земите на юг от Стара планина, сетне българската столица Велики Преслав и околностите и накрая Дръстър и отвъддунавските територии, получавали съответната византийска военноадминистративна организация. Наистина тя само е маркирана от византийски и арабски автори^[9]. Ескориалската тактика и печатите позволяват тя да бъде възстановена с подробности. От българските земи в Тракия и областта на север от Балкана, включително столнината Велики Преслав, била образувана тема, наречена Тракия и Йоанопол, управлявана от стратег. За кратко време нейни управители били византийските военачалници Теофан, Никифор Ксифий, Ставракий и Леон Саракинопул^[10]. Останалите български земи отсам Дунава формирали друга тема с център Дръстър. Неин първи стратег бил Леон Саракинопул^[11]. Онази част от отвъддунавска България, която обхващала областите на север-североизток от Долни Дунав, била поделена между катепаната Месопотамия и стратегията Западна Месопотамия^[12].

Само пет години по-късно в тази административна организация на българските земи била извършена промяна. Причината била войната, която започнали комитопулите, а целта — по-добро военно командване и отбрана на тези области. Наистина те били далече от посоката на първите военни походи на Самуил, но рано или късно щели да бъдат въвлечени във войната. Промените засегнали темите Тракия и Йоанопол и Дръстър. От първата тема били отнети земите на юг от Стара планина и придадени към една от двете близки по разположение теми — Тракия или Македония. Остатъкът от тази тема, т.е. старопланинските склонове и Велики Преслав били обединени с Дръстър. Така новата военноадминистративна единица получила наименованието Йоанопол (Велики Преслав) и Доростол^[13]. За неин пръв стратег бил назначен дотогавашният управител на старата тема Тракия и Йоанопол протоспатарият Леон Саракинопул. Откритите 19 печата на този ромейски военачалник с легенда „Леон императорски протоспатарий и стратег на Йоанопол и Доростол Саракинопул“^[14] подсказват, че той останал на този пост сравнително дълго време (може би до 990 г., когато тези земи били освободени от българите?). Наименованието на двата големи български града, които образуват наименованието на темата, затрудняват до известна степен установяването на резиденцията на стратега. Поставянето на Йоанопол (Велики Преслав) на първо място сякаш говори в полза на бившия български престолен град (а и логиката го подкрепя). Но откриването на печатите в Преслав накланя везните в полза на Доростол (Дръстър — Силистра). Би могло да се допусне, че към това време била създадена стратегията Преславица (Малък Преслав), която обхващала крайния север-североизток на Добруджа с пръв стратег протоспатарий Леон Пигонит^[15]. Отвъддунавските земи по всяка вероятност са запазили администрацията, която била установена в 971 г.^[16]

В 1000 г. ромеите завладели отново източнобългарските земи и те повторно, вече за много по-дълъг период от време били включени във византийската военноадминистративна провинциална система. Поради военновременния характер на обстановката Василий ІІ повторил действията на своя предходник Йоан Цимиски, като създал едно сравнително голямо териториално обединение, което включвало на юг българските земи в Тракия до отвъддунавските територии (катепаната Месопотамия и стратегията Западна Месопотамия) на север. За пръв дук на Тракия и Месопотамия, както била наречена новата административна област, бил назначен антипатът Дамян Добромир, без съмнение от български произход^[17]. Следващите промени в организационната структура на темата били в една посока: намаляване на нейния обхват. Първо отпаднали земите на север от Дунава, т.е. катепаната Месопотамия и стратегията Западна Месопотамия, които били овладени от печенезите (или оставени под техен контрол). Така се появила темата Доростол и Тракия, чийто дук бил Давид^[18]. Трудно е да се посочи точната дата, когато била създадена новата тема, но при всички случаи това е станало преди 1016–1017 г., тъй като тогава в Дръстър се появява стратег на име Цицикий^[19], който едва ли е управлявал земите на юг от Стара планина. На границата между двата периода в административната история на северните-североизточните български земи познаваме още един стратег на Δρίστρας (Дръстър), Теодор^[20], чието присъствие на Дунава трудно може да се датира. То може да се постави както наскоро около 1018 г., така и двадесетина години по-късно, но преди 1043 г.

В. Н. Златарски бе прав, когато твърдеше, че първите двадесетина години (след 1018 г.) от историята на севернобългарските земи или Паристрион са неясни (и това му даваше основание, неправилно, както видяхме, да отнесе нейното начало към 1059 г.). Но само дотук. Защото картината се променила от началото на четиридесетте години. През 1043 г. руски флот достигнал до Босфора, но там бил унищожен от Теодорокан. Останалите живи руси се оттеглили, но край Варна били окончателно довършени от веста Катакалон Кекавмен, ἄρχων ὤν τῶν παρὰ τὸν Ἴστρον πόλεων καὶ χωρίων, т.е. „управител на градовете и селата покрай Дунава“^[21]. Тази формулировка, както и контекстът в разказа на Йоан Скилица, не оставят съмнение, че в случая става дума за вече съществуваща военноадминистративна единица или тема. Пет години по-късно, по време на голямото печенежко нахлуване на юг от Дунава, управител на темата е някой си Михаил, син на Анастасий. При първото му споменаване Скилица го назовава „τῷ τῆς χώρας ἀρχούντι“, но малко по-късно е значително по-ясен: „Μιχαὴλ τὸν ἄρχοντα τῶν Παριστρίων πόλεων“, т.е. „Михаил, архонт на градовете по Истъра“^[22]. Скилица не осведомява докога Михаил останал на своя пост (той се появява в Константинопол през 1057 г., свързан с узурпацията на Исаак Комнин), но благодарение на друг византийски историк, Михаил Аталиат, откриваме начело на темата бъдещия император Роман Диоген: „των περί τον Ιστρον αρχών πόλεων“, т.е. „управляващ градовете по Истър“^[23]. Тогава той воювал срещу печенезите (1053 г.), но за съжаление не се знае кога е бил назначен на този пост и докога е останал на него (хронологията, предложена от Н. Бънеску, 1050–1054 г., е само едно предположение)^[24].

Следващият управител на темата е магистър Василий Апокап. Неговата личност и кариера дълго време бяха обект на спорове, които в крайна сметка се оказаха ненужни. Първото и най-важно известие за него е в лемата или хронологическата бележка към Cod. Coislin. gr. 283, който съдържа завещанието на Евстатий Воила. Датата на тази бележка е 4 април 1059 г. и в нея наред с много други личности е споменат Βασιλείου μαγίστρου τοῦ Παραδουνάβι^[25], който може да има само едно тълкуване: магистър Василий, [управител] на Парадунавис^[26]. Магистър Василий е идентичен с магистър Василий Апокап, който заедно с управителя на тема България Никифор Вотаниат се опитал да възпре голямото нашествие на узите (1065 г.)^[27]. Следващият управител на Парадунавието е вест Симеон, който е познат благодарение на един оловен печат, чиято легенда гласи: „Κύριε βοήθει Συμεὼν βέστῃ καὶ κατεπάνῳ τοῦ Παραδουνάβου“, т.е. „Господи, помагай на Симеон вест и катепан на Парадунавон“^[28]. Датировката на печата не е лесна, но все пак терминът Παραδουνάβου насочва към края на 50-те-60-те години на XI в. и вестът Симеон би могъл да бъде разглеждан като наследник на Василий Апокап. Поредният управител на темата също е познат от печат, и то публикуван наскоро: „Господи, помогни на твоя раб Константин, патриций и катепан на Дръстър (Δρίστρας)…“ От фамилното име на Константин се чете само окончанието — πολίτη(ς), което позволява различни възможности за възстановяване, всичките еднакво несигурни^[29]. По-важен е въпросът с името на темата. На печата се чете само –ιστ–, което издателите възстановяват като [Δρ]ίστ(ρας), но в същото време отбелязват, че тези букви могат да бъдат възстановени и като [Παρ]ιστ/ρίου, но това не променяло съществено тълкуването^[30]. До голяма степен това е така, но все пак не е без значение името на темата както за датирането на печата, така и за историята на самата тема.

По-нататъшната съдба на темата Паристрион е свързана с една интересна личност. Тази личност е българинът Нестор, който направил кариера в Константинопол при императорите Константин X Дука (1059–1067 г.), Роман IV Диоген (1068–1071 г.) и особено в началните години от властването на Михаил VII Дука (1072–1078 г.); οἰκεῖος δοῦλος и ἄνθρωπος на василевса^[31], към края на 1072 или началото на 1073 г., бил назначен за сатрап и катепан на Дръстър (Михаил Аталиат)^[32] или дук на Паристрион (Йоан Зонара)^[33]. Той бил изпратен в Дръстър, за да се справи с бунтовническите настроения сред населението на крайдунавските градове. Но новият катепан дук бързо възприел идеите на местното българско население, съюзил се с печенезите и с голяма войска се отправил към Тракия и се разположил на лагер край Константинопол. Нестор не сполучил да осъществи първоначалните си намерения и бил принуден да се завърне в земите на север от Балкана, след което следите му се губят^[34].

Отново оловен печат, с много кратка легенда, представя поредния управител на темата: Μιχαὴλ βεστάρχῃ καὶ κατεπάνῳ Παραδουνάβου, т.е. „Михаил, вестарх и катепан на Парадунавон“^[35]. Недатиран от издателите, печатът без колебание може да бъде отнесен във втората половина на XI в., а с още по-голяма точност — към 70-те години на столетието, и неговият собственик вестархът Михаил да бъде разглеждан като приемник на Нестор. Колко години Михаил останал в Дръстър, може само да се гадае. Десетилетие по-късно управител на темата е представител на известната фамилия Катакалон — Димитър Катакалон. Известни са няколко негови печати, но тяхната легенда е една и съща: „Господи, помагай на Димитър, антипат, патриций и катепан на Парадунавон Катакалон“^[36]. И в този случай печатът ни разкрива кариерата на неговия собственик, но не и датата. С известни колебания дейността на Димитър Катакалон в българските земи може да бъде отнесена към края на 80-те и началото на 90-те години. Леон Никерит е личност, добре известна в първите години от властването на Алексий I Комнин, и вероятно към 1091–1092 г. е бил δοῦξ τοῦ Παραδουνάβου^[37]. Той е последният познат управител на темата. След унищожаването на печенежката опасност (битката при Левунион — 29 април 1091 г.)^[38] темата Паристрион — Парадунавон престанала да играе важна роля в съдбата на балканските провинции на Империята и тя рядко попадала в изворите.

Най-сетне, за да бъде завършен списъкът на управителите на Паристрион — Парадунавон, трябва да бъде разгледан още един случай, поставян отново от византийски оловен печат. Неговата легенда гласи: „Κύριε, βοήθει τῷ σῷ δούλῳ Βασιλείῳ ἐκ προσώπου τοῦ Παραδουνάβου“, т.е. „Господи, помагай на своя раб Василий ἐκ προσώπου на Парадунавон“^[39]. Терминът ἐκ προσώπου има твърде широко съдържание (означава буквално „от лицето на“, „от името на“)^[40] и това затруднява неговото тълкуване; той е бил назначаван от императора и е представял стратега (действал е от негово име) за определено време или в определена област; но не са изключения и случаите, когато той е управлявал една тема, когато в нея не е имало управител, стратег, дук или катепан. Нашият случай е точно такъв: τοῦ Παραδουνάβου не оставя възможност за друго тълкуване. Кога Василий — очевидно млад и „нов“ човек, тъй като е нямал дворцова титла — е ръководил Парадунавон в отсъствието на титулярен управител на темата? Наименованието на темата насочва към времето след 1059–1065 г. (първото споменаване), може би към 70-те-80-те години, т.е. между вестарха Михаил и антипата Димитър Катакалон?

Наименованията на темата, образувана от северните-североизточните български земи са разнообразни, тъй като те зависят както от различния й териториален обхват, така и от времето, когато те се появяват. В самото начало те са Тракия и Йоанопол и Доростол — Дристра; сетне Йоанопол и Доростол (между 971 и 990 г.). В началото на хилядолетието се появява името Тракия и Месопотамия. Отпадането на отвъддунавските области (Месопотамия) довело до варианта Доростол и Тракия. За да се стигне само до Доростол — Дристра — Дистра, когато земите на юг от Стара планина били присъединени към тема Тракия. През четиридесетте години на XI в. се появява понятието τῶν περὶ τὸν Ἴστρον πόλεων καὶ χωρίων, което в самото начало вероятно е имало географски смисъл (ἐν τῇ Παριστρίῳ πεδιάδι, ἐν τοῖς Παριστρῖοις πεδίοις, τὰ Παρίστρια)^[41], но постепенно е придобило технически, административен смисъл и съкратена форма: τῶν Παριστρίων πόλεων. В края на петдесетте години за пръв път в административната терминология името Ἴστρος е заменено с Δούναβις (нещо, което не е характерно за писмените извори)^[42] и така темата започва да се нарича Παραδούναβον.

Четири са термините, с които се назовава управителят на темата Паристрион — Парадунавон. Най-ранният, в пълно съответствие с византийската административна практика, е стратег. Това е периодът между 971 и 1018 г. (с едно изключение около 1000 г.: δούξ на Тракия и Месопотамия)^[43]. Дали тази практика продължава и след 1018 г. (Теодор, стратег на Дистрас), е трудно да се каже. Четиридесетте години на XI в. донасят ново наименование — архонт. Очевидно това не е случайност (както при „архонта“ на България Никифор Протевон), тъй като то е употребено при трима души (Константин Кекавмен, Михаил и Роман Диоген)^[44], и тримата архонти τῶν περὶ τὸν Ἴστρον πόλεων καὶ χωρίων. Наистина известията и за тримата се дължат на писмените извори, а не на печати, но тази повторяемост все пак говори за известна практика и формираща се традиция. Петима са управителите на Паристрион — Парадунавон, които са титулувани катепан (както в историческите съчинения, така и на печатите). Точно се датира управлението само на един от тях — Нестор (1072–1073 г.). Четвъртото понятие е дук. За разлика от останалите то е използвано в различно време, без последователност: дук на Тракия и Месопотамия (началото на XI в. в съответствие с тогавашната практика в провинциалната администрация на империята), Василий Апокап, дук на Парадунавон (1059 г.) и Леон Никерит, дук на Парадунавон (1091–1092 г.).

Вътрешната организация на темата е слабо позната. Причината е ясна: липса на извори. Само византийските печати позволяват, макар и в ограничена степен, да се възстанови част от военноадминистративната структура. Два печата предлагат информация за военните подразделения на темата, които съвпадат с местоположението на гражданската администрация. Първият печат е на Адриан, императорски спатарокандидат и турмарх на Преслав (Περσλάβας)^[45]. Малко необичайното изписване на селищното име поражда известно колебание, но все пак издателите приемат, че става въпрос за бившата българска столица Велики Преслав^[46]. Турмата е била основното подразделение на темата, като обикновено е имала три турми. Като военно подразделение тя е наброявала около 1000 души. Ако се приеме предложената дата X век, по-точно последната четвърт, Велики Преслав е бил център на турма между 971 и 990/91 г., т.е. по време на съществуването на стратегиите Тракия и Йоанопол и особено Йоанопол и Доростол, т.е. когато резиденцията на стратега е била в Доростол. Друг печат свидетелства за още една турма, вече през XI в. Това е печатът на Йоан турмарх τοῦ Παραδουνάβου^[47]. Тази турма е съществувала, поне според този печат, след 1059 г. По-сложна е нейната локализация. Едва ли в цялата тема Парадунавон, във времето на ожесточените печенежки нападения, е имало само една турма и темата е разполагала с хиляда души войници. Дали тази турма е била разположена в Дръстър, но е носела името на самата тема, а не на града?

През XI в. бившият български престолен град е бил едно от важните подразделения на темата, като там е пребивавал стратег, подчинен на катепана или дука, чиято резиденция се е намирала в Дръстър (976-990/91 г. и след 1000 г.). Името на града е изписвано по различен начин — Περσθλάβας — Περσκλάβας — Μεγάλησ Πρεσθλάβας, а стратезите, които познаваме, са: Йоан, Константин Карантинос, Аеций (всичките в първите десетилетия след 1000 г.) и Андроник Дука (средата на XI в.)^[48]. Друг важен административен център на темата е бил град Малък Преслав (изписван по-често Πρεσθλαβίτζας), който се отъждествява напоследък с румънското дунавско селище Прислава — Nufarul^[49]. Стратегията вероятно е била създадена още в края на X в. и е продължила своето съществуване през XI в.^[50] Познати са следните стратези: Леон Пигонит (времето между 971 и 990/91 г.?), Аеций, Йоан Маленис, Μελίας, Ὁμαλίς (?), Малесий. Местоположението на Малък Преслав е правело от него важен търговски център, за което свидетелстват не само писмените извори, но и откритите печати на служители в местната митница, т.нар. комеркиарии^[51].