Серия
История на България в три тома (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 16 гласа)
Сканиране
Спасимир (2011 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2013 г.)
Сканиране на бележките
elemagan (2013 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2015)

Издание:

проф. д.и.н. Иван Ангелов Божилов, чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Тодоров Гюзелев. История на България в три тома. Том І. История на Средновековна България VII-XIV век

Българска, първо издание

Редактор: ст.н.с. II ст. Илия Илиев

Художник: Петър Петрунов

Художествен редактор: Михаил Руев

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректори: Татяна Джунова, Веселина Пешева

Формат: 70×100/16

Печатни коли: 44

Печатница „Полиграфия“ — Пловдив

ИК „Анубис“, 1999 г.

ISBN: 954-426-204-0


Изследвания

Ангелов, Образуване на българската народност: Д. Ангелов, Образуване на българската народност. София, 1971.

Андреев, България: Й. Андреев. България през втората четвърт на XIV век. Велико Търново, 1993.

Артамонов, История хазар: М. И. Артамонов, История хазар. Ленинград, 1962.

Бешевлиев, Първобългарите: В. Бешевлиев. Първобългарите — бит и култура. София, 1981.

Билярски, Институциите: И. Билярски, Институциите на средновековна България. Второ българско царство (XII-XIV в.). София, 1998.

Божилов, Анонимът на Хазе: И. Божилов, Анонимът на Хазе. България и Византия на Долния Дунав в края на X век. София, 1979.

Божилов, Цар Симеон Велики (893–927): И. Божилов, Цар Симеон Велики (893–927): Златният век на средновековна България. София, 1983.

Божилов, Асеневци: И. Божилов, Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. София, 1985 (Второ фототипно издание: София, 1994).

Божилов, Българите: И. Божилов, Българите във Византийската империя. София, 1985.

Божилов, Седем етюда: И. Божилов, Седем етюда по средновековна история. София, 1995.

Божилов, Културата: И. Божилов, Културата на средновековна България. София, 1996.

Божилов, Бълг.-мадж. война: И. Божилов, Към хронологията на българо-маджарската война при цар Симеон (894–896). ВИСб, 1971, 6, 20–33.

Божилов, Битолският надпис: И. Божилов, Битолският надпис на цар Иван Владислав и някои въпроси от средновековната българска история. — ИПр. 1971, 1, 84, 100.

Божилов, България и печенезите: И. Божилов, България и печенезите (896–1078). — ИПр. 1973, 2, 37–62.

Божилов, Бележки, I: И. Божилов, Бележки върху византийската администрация в средновековна България (971–1000). — В Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Хр. Христов. София, 1988, 18–27.

Божилов, Бележки, II: И. Божилов, Бележки върху българската история през XIII век. — В: Българското средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70 годишнината на проф. И. Дуйчев. София, 2980, 78–81.

Божилов, Раждането на средновековна България: И. Божилов, Раждането на средновековна България (Нова интерпретация). — В: Божилов, Седем етюда, №1, 11–72.

Божилов, От „Варварската държава до царството“: И. Божилов, От „Варварската държава до царството“. България от средата на IX век до първите десетилетия на X век — В: Божилов. Седем етюда, N II, 73–129.

Божилов, Преславската цивилизация: И. Божилов, Преславската цивилизация — В: Преслав 4. Сборник, София, 1993, 33–47.

Божилов, Димитров. Protobulgarica: И. Божилов, Димитров. Protobulgarica (Заметки по истории протоболгар до середины IX в.). Byz. Bulg., 9 (1995), 7–61.

Божков, Йоан Скилица: А. Божков, Миниатюрите от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица. София, 1972.

Бурмов, Въпроси из историята на прабългарите: Ал. Бурмов, Въпроси из историята на прабългарите, — ГСУ, ИФФ, XLIV (1948), 1–36.

Бурмов, Шишмановци I: Ал. Бурмов, История на България през времето на Шишмановци (1323–1330). Михаил III Шишман (1323–1330). — В: А. Бурмов. Избрани произведения. Τ. I, 1968, 222–278.

Бурмов, Избрани произведения, I: А. Бурмов, Избрани произведения, I, София. 1968.

Български средновековни градове и крепости, I: Български средновековни градове и крепости, I. Градове и крепости по Дунав и Черно Море, съст. А. Кузев и В. Гюзелев. Варна, 1981.

Ваклинов, Формиране на старобългарската култура: Ст. Ваклинов, Формиране на старобългарската култура (VI-ΧΙ век). София, 1977.

Васильев, Византия и арабы: А. А. Васильев, Византия и арабы, I. СПб. 1902.

Велков, Градът в Тракия и Дакия: В. Велков, Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV-VI в.) Проучвания и материали. София, 1959.

Гагова, Тракия: Гагова, Тракия през българското средновековие (Историческа география). София, 1995.

Генниг и Халиков, Ранние болгары на Волге: В. Ф. Генниг и А. А. Халиков, Ранние болгары на Волге (Больше — Тарханский могильник). Москва, 1964.

Гадло, Этническая история Северного Кавказа: А. В. Гадло, Этническая история Северного Кавказа. IV-X вв. Ленинград, 1979.

Гумилев, Древние тюрки: Л. Н. Гумилев, Древние тюрки. Москва, 1967.

Гюзелев, Българската държава и Никея: В. Гюзелев, Българската държава и Никея в борба срещу Латинската Цариградска империя (1204–1261). — ИНИМ, ІІ, (1978), 7–35.

Гюзелев, Княз Борис Първи: В. Гюзелев, Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век, София, 1969.

Гюзелев, Средновековна България в светлината на нови извори: В. Гюзелев, Средновековна България в светлината на нови извори. София, 1982.

Гюзелев, Училища: В. Гюзелев, Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV век. София, 1985.

Гюзелев, Функциите и ролята на кавхана: В. Гюзелев, Функциите и ролята на кавхана в живота на Първата българска държава (VII-XI в.) — ГСУ, ФИФ, LX (1996). 133–159.

Гюзелев, Ичиргу-боилите: В. Гюзелев, Ичиргу-боилите на Първата българска държава ГСУ, ФИФ, 65 (1971), 125–179.

Гюзелев, Участието на българите: В. Гюзелев, Участието на българите в отблъскването на арабската обсада на Цариград през 717–718 г. ИПр, 39/3 (1973), 28–42.

Гюзелев, Българските земи в чуждоземните географски представи: В. Гюзелев, Българските земи в чуждоземните географски представи през XIII-началото на XV в. — ВИСб, LІІІ, 2 (1984), 15–26.

Гюзелев, Столици, резиденции и дворцова култура: В. Гюзелев, Столици, резиденции и дворцова култура в средновековна България (От номадския стан към царския двор). — X (1994), 39–66.

Гюзелев, Очерци: В. Гюзелев, Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на XII — началото на XV век). София, 1995.

Гюзелев, Политическа история: В. Гюзелев, Политическа история на Добружанското княжество (средата на XIV-началото на XV век.). В: В. Гюзелев. Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на XII-началото на XV век). София, 1995, 49–87, 95–100.

Гюзелев, Покръстването на българския народ: В. Гюзелев, Покръстването на българския народ според някои малко познати извори и исторически съчинения от IX-XV в. — Родина, 1996, N2, 5–26.

Данчева-Василева, България и Латинската империя: А. Данчева-Василева, България и Латинската империя (1204–1261). София, 1985.

Димитров, Българо-унгарски отношения: Хр. Димитров. Българо-унгарски отношения през Средновековието. София, 1998.

Добрев, Кирило-Методиевите ученици: Ив. Добрев, Кирило-Методиевите ученици през първите години след пристигането им в България (886–893). — В: Изследвания по Кирило-Методиевистика, София. 1985, 129–160.

Дуйчев, Проучвания: И. Дуйчев, Проучвания върху българското средновековие. — Сб БАН, ΧΙ/1. София, 1972.

Дуйчев, Българско средновековие: И. Дуйчев, Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културна история на средновековна България. София, 1972.

Дуйчев, От Черномен до Косово поле: И. Дуйчев, От Черномен до Косово поле. В: Дуйчев, Българско средновековие, 546–597.

Златарски, История, І/1, 2, II, III: В. Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, І/1, 2, ІІ, III. София, 1918, 1927, 1934, 1949 (Второ фототипно издание: София, 1994).

Златарски, Известията за българите: В. Н. Златарски, Известията за българите в хрониката на Симеона Метафраста и Логотета. Сб НУНК, XXIV (1908), 1–161.

Иречек, История на българите: К. Иречек, История на българите. С поправки и добавки от самия автор. София, 1978.

История на България, Т. 2, 3: История на България, Т. 2, Първа българска държава. София, 1981, Т. 3, Втора българска държава. София, 1982.

Историjа, 1: Историjа српског народа. Т. 1, Од наj старjих времена до Маричке битке (1371). Београд, 1981.

Йончев, Некоторые вопросы: Л. Йончев, Некоторые вопросы политической истории Болгарии и eë отношения с Сербией в XIV веке (1330–1332). Etudes historiques, IX (1979). 27–37.

КМЕ, 1, 2: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1, София, 1985; Т. 2, София, 1995.

Литаврин. Болгария (= България): Г. Г. Литаврин. Болгария и Византия в XI-XII вв. Москва, 1960 (български превод: Г. Литаврин. България-Византия, XI-XII в. София, 1987).

Мутафчиев, История, 1, 2: П. Мутафчиев, История на българския народ. Т. 1–2. София, 1943 (Последно допълнено издание: П. Мутафчиев, В. Мутафчиева, История на българския народ. От наченките на човешкия живот до Българското възраждане. София, 1995).

Мутафчиев, Книга за българите: П. Мутафчиев, Книга за българите. София, 1987.

Ников, Татаро-български отношения: П. Ников, Татаро-български отношения през средните векове с оглед към царуването на Смилеца — ГСУ, ИФФ, XV-XVI (1919–1920), 3–124.

Ников, История на Видинското княжество: П. Ников, История на Видинското княжество до 1232 г. — ГСУ, ИФФ, XVII (1922), 3–124.

Ников, Бълг.-унг. отношения: П. Ников, Българо-унгарските отношения от 1257 до 1277 година. — СбБАН, XI, 1920.

Ников, Сев.-зап. бълг. земи: П. Ников, Съдбата на северозападните български земи през средните векове. БИБ, III /1930/, 1 86–153.

Острогорски, Историjа Византиjе: Г. Острогорски, Историjа Византиjе. Београд, 1969 (СД Г. Острогорског, 6).

Острогорски, СД: Г. Острогорски, Сабрана дела Георгjа Острогорског, 4. Београд, 1970.

Радић, Jован V Палеолог: Р. Радић, Jован V Палеолога (1332–1391). Београд, 1993.

Рашев, Старобългарски укрепления на Долни Дунав: Р. Рашев, Старобългарски укрепления на Долни Дунав (XVII-XI в.). Варна, 1982.

Снегаров, Охридската архиепископия: И. Снегаров, Охридската архиепископия. Т. 1, От основаването й до завладяването на Балканския полуостров от турците. София, 1924 (Второ фототипно издание: София, 1995).

Среднеболгарский перевод хроники Константина Манассия: Среднеболгарский перевод хроники Константина Манассия в славянских литературах, Введение Д. С. Лихачева, исследования И. С. Дуйчева и М. А. Салминой, подготовка текста М. А. Салминой, словарь — О. В. Творгова. София, 1988.

Сырку, К истории, І, 1: П. Сырку, К истории исправления книг в Болгарии в XIV веке. Т. 1, Время и жизнь патриарха Ефтимия Терновского. СПб, 1995.

Ћирковић. Срби: С. Ћирковић. Срби у средњем веку. Београд, 1995.

Федоров и Федоров, Ранние тюрки на Северном Кавказе: Я. А. Федоров и Г. С. Федоров, Ранние тюрки на Северном Кавказе (Историко-этнографические очерки). Москва, 1976.

Ферjанчић, Деспоти: Б. Ферjанчић, Деспоти у Византиjе и jужнословенским земљама. Београд, 1960.

Ферjанчић, Сер: Б. Ферjанчић, Византиjски и српски Сер у XIV столећу. Београд, 1995.

Чичуров, Экскурс Феофана о протоболгарах: И. С. Чичуров, Экскурс Феофана о протоболгарах. — В: Древнейшие государства на територии СССР. Материалы и исследования 1975 год. Москва, 1976.

Шишманов, Критичен преглед по въпроса за произхода на прабългарите: Ив. Шишманов, Критичен преглед по въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологията на името „българин“. — СбНУНК, XVI-XVII (1900), 529–647.

Angold. A Byzantine Government in Exile: Angold. A Byzantine Government in Exile. Government and Society under the Lascarides of Nicea. London, 1975.

Asdracha, La région des Rhodopes: C. Asdracha, La région des Rhodopes aux XIIIe et XIVe siècles. Etudes de géographie historique. Athènes, 1976.

Balard, La Romanie génoise, I-II: Balard, La Romanie génoise, (XIIe — début du XVe siècle). Rome-Genova, 1978.

Bǎnescu, Les duchés byzantins: N. Bǎnescu. Les duchés byzantins de Paristrion (Paradounavon) et de Bulgarie. Bucarest, 1946.

Βάρζος, Κομνηνοί, A — В: Κ. Βάρζος, Ἡ γενεαλογία τῶν Κομνηνῶν, A — В. Θεσσαλονίκη, 1984.

Biliarski, The Despots: I. Biliarski, The Despots in Medieval Bulgaria — Byz. Bulg., IX (1995), 121–162.

Beševliev, Die protobulgarische Periode: V. Beševliev, die protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte. Amsterdam, 1980.

Bosch, Andronikos III: U. V Bosch, Kaiser Andronikos III. Palailogos. Amsterdam, 1965.

Božilov, La „Chronique de Morée“: I. Božilov, La „Chronique de Morée“ et l’histoire de Bulgarie au début du XIIIe siècle (1204–1207). — Bulg. Hist. Review, 1977, 2, 37–57.

Božilov, A propos: I. Božilov, A propos des rapports bulgaro-byzantins sous le tzar Syméon (893–912). — Byz. Bulg., VI, (1980), 73–81.

Božilov, L’idéologie politique: I. Božilov, L’idéologie politique du tsar Syméon: Pax Symeonica. — Byz. Bulg., VIII (1986), 73–88.

Browning. Byzantium and Bulgaria: R. Browning. Byzantium and Bulgaria. A comparative study across the early medieval frontier. London, 1975.

Cheynet, Pouvoir et contestations: J.-Cl. Cheynet, Pouvoir et contestations à Byzance (963–1210). Paris, 1990.

Diaconou, Les Petchénègues: P. Diaconou, Les Petchénègues au Bas-Danube. Bucarest, 1970.

Dujčev, Medioevo, I-IV: Dujčev, Medioevo byzantino-slavo. I-III. Roma, 1965, 1968, 1971; IV/1, 2. Sofia, 1996.

Dujčev, Slavia Orthodoxa: I. Dujčev, Slavia Orthodoxa. Collected Studies in the History of the Slavic Middle ages. London, 1970.

Failler, Georges Pachymère: A. Failler, Chronologie et composition dans l’Histoire de Georges Pachymère, II, REB, 39 (1981), 145–249.

Fine, Balkans, 1-2: J. V. A. Fine, Jr. The Early Medieval Balkans. A critical Survey from the Late Twelfth Century; The Late Mediaval Balkans. A critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor. The University of Michigan Press, 1983, 1987.

Gjuzelev, Forschungen: V. Gjuzelev, Forschungen zur Geschichte Bulgariens in Mittelalter. Wien, 1986.

Gjuzelev, Medieval Bulgaria: V. Gjuzelev, Medieval Bulgaria-Byzantine Empire-Black Sea-Venice-Genoa. Villach, 1988.

Gjuzelev, Bulgarien: V. Gjuzelev, Bulgarien zwischen Orient und Okzident. Die Grundlagen seiner geistlichen Kultur vor 13 bis zum 15. Jahrhundert. Wien-Köln-Weimar, 1993.

Koder, Der Lebensraum der Byzantiner: J. Koder, Der Lebensraum der Byzantiner. Historisch — geographischer Abriß ihres mittelalterlichen Staates in ostlischen Mittelmerraum. Graz-Wien-Köln, 1984.

Kravari, Macédonie occidentale: V. Kravari, Villes et villages de Macédonie occidentale. Paris, 1989.

Laiou, Constantinople and the Latins: A. Laiou, Constantinople and the Latins. The Foreign Policy of Andronicus II 1282–1328. Cambridge, Massachusetts, 1972.

Lemerle, Aydin: P. Lemerle, L’emirat d’Aydin, Byzance et l’Occident. Recherches sur la geste d’Umur Pacha. Paris, 1957.

Lemerle, Cinq études: P. Lemerle, Cinq études sur le XIe siècle byzantin. Paris, 1977.

Lilie, Byzanz unter Eirene und Konstantin: R.-J. Lilie, Byzanz unter Eirene und Konstantin. Mit einem Kapitel über Leon IV (775–780). Von Iise Rochon. Frankfurt am Main 1996.

Longnon. Les compagnons de Villehardouin: J. Longnon. Les compagnons de Villehardouin. Recherches sur les croisés de la quatrième croisade. Genève, 1978.

Mavromatis, La fondation de l’Empire serbe: I. Mavromatis, La fondation de l’Empire serbe. Le kralj Milutin. Thessalonica, 1978.

Μαυρομάτη, Οἱ Πρῶτοι Παλαιολόγοι: Ἀ. Μαυρομάτη, Οἱ Πρῶτοι Παλαιολόγοι. Προβλήματα πολιτικῆς πρακτικῆς καὶ ἰδεολογίας. Ἀθῆναι, 1983.

Moravcsik, Byzantinoturcica, I-II: Gy. Moravcsik, Byzantinoturcica, I-II. Berlin, 19582.

Nicol, Kantakouzenos: D. M. Nicol, The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100–1460. Dumbarton Oaks. Washington, D. C. 1968.

Nicol, Byzantium 1261-1453: D. M. Nicol, The Last Centuries of Byzantium 1261–1453. London, 1972.

Obolensky, Commonwealth: D. Obolensky, The Byzantine Commonwealth: Eastern Europe, 500–1453. London, 1971.

Oikonmidès, Evolution: N. Oikonmidès, L’évolution de l’organisation administrative de l’Empire byzantin au XIe siècle (1025–1118), TM, 6 (1976), 125–152.

Pohl, Die Awaren: W. Pohl, Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567–822 n. Chr. München, 1988.

Polemis, The Doukai: D. Polemis, The Doukai. A Contribution to Byzantine Prosopography. London, 1968.

Prinzing, Die Bedeutung: G. Prinzing. Die Bedeutung Bulgariens und Serbiens in den Jahren 1204–1219 im Zusammenhang mit der Enstehung und Entwicklung der byzaninischen Teilstaaten nach der Einnahme Konstantinopels infolge des 4. Kreuzzuges. München, 1972.

PLP: Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, I-XII. Wien, 1976–1994.

Rochow, Byzanz im 8. Jahrhundert: I. Rochow, Byzanz im 8. Jahrhundert in der Sicht des Theophanes. Quellen kritischer — Kommentar zu den Jahren, 715–813. Berlin, 1991.

Queller, The Fourth Crusade: D. E. Queller, The Fourth Crusade. The Conquest of Constantinople, 1201–1204. Leicester University Press, 1978.

Schlumberger, Epopée, I-II: G. Schlumberger, L’Epopée byzantine à la fin du dixième siècle. Les jeunes années de Basile II le Tueur des Bulgares (969–989); II, Basile II le Tueur des Bulgares. Paris, 1896, 1900.

Schreiner, Studia Byzantino-Bulgarica: P. Schreiner, Studia Byzantino-Bulgarica. Wien, 1986.

Schreiner, Byzanz: P. Schreiner, Byzanz. München, 19942.

Schwarcz, Die Goten in Pannonien und auf dem Balkan: A. Schwarcz, Die Goten in Pannonien und auf dem Balkan nach dem Tode des Hunnenreiches bis zum Italienzug Theoderichs des Grossen — MIÖG, 100, (1992), 50–83.

Setton, The Papacy, I: Κ. M. Setton, The Papacy and the Levant (1204–1571). Vol. I. The Thirteenth and Fourteenth Centuries. Philadelphia, 1976.

Soulis, Dušan: G. Soulis, The Serbs and Byzantium during the Reign of Tsar Dušan (1331–1355) and his successors. Dumbarton Oaks, Washington, D. C., 1984.

Soustal, Thrakien: P. Soustal, Thrakien (Thrake, Rodope und Haimimontos). Wien, 1991 (Tabula imperii Byzantini, 6).

Spuler, Die Goldene Horde: B. Spuler, Die Goldene Horde. Die Mongolen in Russland (1223–1502). Wiesbaden, 19652.

Treadgold, The Bulgars’: W. T. Treadgold. The Bulgars’ Treaty with the Byzantines in 816. — Rivista di studi bizantini e slavi, IV (1984), p. 213–220.

Treadgold, The Byzantine Revival: W. T. Treadgold. The Byzantine Revival, 780–842. Stanford, 1988.

Turdeanu, La littérature bulgare: E. Turdeanu. La littérature bulgare du XIV siècle et sa diffusion dans les pays roumains. Paris, 1947.

Vasilev, Byzance et les Arabes: A. A. Vasilev, Byzance et les Arabes. Tome II, 1re partie. La dynastie Macédoine (867–959). Edition française préparée par M. Canard. Bruxelles, 1968.

Wasilewski, Bizancium i Slowiane w IX wiecu: T. Wasilewski, Bizancium i Slowiane w IX wiecu. Studia zdziejow istosunkov politycznich i kulturalnyh. Warszawa, 1982.