Книги
История на средновековна България VII-XIV век
Произведения
История на България в три тома
Биография
По-долу е показана статията за Иван_Божилов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Иван Божилов | |
| български историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 15 октомври 2016 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История, византология |
| Работил в | Институт по история при БАН |
Иван Ангелов Божилов е доктор на науките по история, професор медиевист.
Биография
Роден е на 29 юли 1940 г. в Дупница. През 1965 г. завършва история в Софийския държавен университет. Редовен аспирант по средновековна българска история в Института по история при БАН (1968–1970 г.) През май 1971 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Към историята на „Отвъддунавска България“ (VII – началото на XI век). От 1954 до 1972 г. е член на ДКМС, от 1966 до 1967 г. е секретар на Комсомолското дружество при Архивно управление. От 1972 до 1983 г. е агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност.[1] През 1973-1974 г. специализира византология в Париж при професорите Пол Льомерл и Андре Гийу. Специализира в Центъра за византоложки проучвания в Бари (1978-1980), посещава и се запознава с фонда на националните библиотеки в Париж, Мадрид, Атина и другаде.
Историк-специалист (1971), научен сътрудник (1972), старши научен сътрудник II ст. (1982) и старши научен сътрудник I ст. (1988) в института по история при БАН. Ръководител на секция „Средновековна история на България“ в института от 1982, научен секретар на БАН от 1992, председател на националния комитет на историците в България от 1995, председател на научната комисия по история при ВАК.
Участва в няколко научни конференции и симпозиуми, в България и в чужбина.
Защитава през ноември 1986 г. докторска дисертация „Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и проспография.“.
Главен редактор на изданията „Бизантино-Булгарика“, „Гръцки извори за българската история“ и „Латински извори за българската история“.
Автор на над 140 научни публикации, сред които 8 авторски книги и още 4 в съавторство.
От 1995 г. води курсове по:
- История и култура на средновековна България;
- История и култура на средновековието;
- Византийска история и култура;
- Западното средновековие като цивилизационна система;
- Европейският север и Средиземноморието през средновековието;
- Византийска литература;
- Изток – запад в европейската култура;
- Европеистика.
Библиография
- Битолският надпис на цар Иван Владислав и някои въпроси от средновековната история. Истор.Преглед, 1971 г с 84-100
- Към Хронологията на българо-маджарската война при цар Симеон (894-896), Военно -исторически сборник, 1971, 6, 6. 20-33
- Именникът на българските ханове, Славяни 1971, кн. 3 с. 26-27
- Чл.-кор. В.Бешевлиев на 70 години, Истор. Преглед, 1971, кн. 1 с. 161-162
- Шестнадесета национала археологическа конференция, Ист. преглед 1971, кн. 4, с. 153 -155 (в съавторство)
- Анонимът на Хазе. България и Византия на Долни Дунав в края на X век. София: БАН, 1979, 219 с.
- Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековна България. София: Отечествен фронт, 1983, 224 с.
- (редактор) Стара българска литература. Том 3: Исторически съчинения. София: Български писател, 1983, 442 с.
- Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография. София: БАН, 1985, 502 с.
- Хрониката на Константин Манаси. София: Св. Климент Охридски, 1992, 246 с.
- Седем етюда по Средновековна история. София: Анубис, 1995, 336 с.
- Българите във Византийската империя. София: Академично издателство проф. Марин Дринов, 1995, 372 с.
- Културата на средновековна България. Велико Търново: Абагар, 1996, 200 с.
- Византийският свят. София: Анубис, 2008, 703 с.
Бележки
- ↑ Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
Външни препратки
- „Харесвам България, но не понасям държавата и българите“, интервю на Милена Димова, в. „Сега“, 8 октомври 2011
|
