Виктор Суворов
Денят „М“ (99)

3

Но далеч ли ще стигнеш, ако яхнеш само жените и техния ентусиазъм? Не е ли време другарят Сталин да впрегне и юношите?

Време е.

В съветските музеи ще ви покажат снимки от военното време: кльощаво момченце управлява огромен струг. Изработва оръдейни снаряди. Преизпълнява нормата. А за да стига с ръцете лостовете, грижовно са му подложили два снарядни сандъка. Ах, какъв ентусиазъм! Ах, какъв патриотизъм!

Но в музея няма да ви разкажат, че хлапетата са били натикани във военните заводи със стотици хиляди и с милиони принудително ПРЕДИ Хитлеровото нападение.

Нека вземем вестник „Правда“ от 3 октомври 1940 година и на първа страница ще прочетем смайващото съобщение, че се въвежда такса за обучението в горните класове на обикновените училища и във висшите учебни заведения. Мотивировката е: „като се взема под внимание порасналото равнище на благосъстоянието на трудещите се“. Цените са соленички. Те ти работническо-селска власт!

Смисълът на въвеждането на такси за обучението в училищата става ясен, ако човек прочете на същата страница указа „За държавните трудови резерви на СССР“.

В съответствие с указа в СССР се създава Главно управление на „трудовите резерви“. То контролира първоначално 1551 „учебни заведения“ и е подчинено пряко на главата на правителството, тоест на Молотов, а от май 1941-ва — лично на Сталин.

Предвижда се увеличаване на броя на „учебните заведения“. Записването в „учебните заведения“ е принудително като мобилизирането в армията. Възрастта — от 14 години. Обучението — „съчетано с изпълняване на производствени норми“. Бягството от „трудовите резерви“ влече след себе си излежавало на сериозна присъда в романтични за юношеството краища. Дисциплината в „трудовите резерви“ е казармено-затворническа. Срокът на обучение — до две години. Производствените норми — почти като за възрастните. Вярно, докато трае обучението, държавата осигурява учениците с „безплатна храна и обмундировка“. Това е представено като грижа на партията и правителството за подрастващото поколение. Аз чак се просълзих. А след това се сетих, че и в затворите нашата родна държава осигурява безплатна храна и обмундировка. Грижовен бил другарят Сталин.

Кремълските историци са пропити с носталгия по онези славни времена:

„Особено значение имаше мобилизационната форма на привличането на младежите и девойките към обучението в «трудовите резерви» за разлика от принципа на доброволното постъпване“ (Великая Отечественная война. Энциклопедия, с. 729). Ах, колко прекрасно е насилието!

А с какво ще се отблагодари младият пролетарий за толкова трогателните грижи на родината? Указът е предвидил и това: след приключването на обучението работникът е длъжен да отработи четири години в завод, без да има правото да избира място, професия и условия за работа.

Още първата мобилизация в „ТР“ („трудовите резерви“) дала милионен улов, а и след това цифрите били седемзначни.

Насилствената мобилизация на малолетни в промишлеността означавала МОБИЛИЗАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕНОСТТА, нейното прехвърляне на военновременен режим.

През октомври 1940 година планът „Барбароса“ още не е подписан. Хитлер още не се е престрашил да тръгне на война срещу Сталин. А Сталин се е престрашил.