Виктор Суворов
Денят „М“ (101)

1

Комунистите дошли на власт под красиви лозунги. Още през 1905 година във вестник „Новая жизнь“ те отпечатали програмата на партията си. Сред многото други точки виждаме: къс работен ден с пълна забрана на извънредния труд, забрана на нощния труд, забрана на детския труд (под 16 години), забрана на женския труд в отраслите, където той е вреден за женския организъм, въвеждане на два почивни дни седмично. Естествено, два разделени почивни дни не се признавали за пълноценна почивка: трябвало двата дена да са заедно. И още сума неща са написани там, но същината на програмата (и на всички останали комунистически програми) може да се изрази с един лозунг: ще работим все по-малко и по-малко, а ще получаваме все повече и повече. Лозунгът е привлекателен. Той се харесал на милиони глупаци и през октомври 1917-а комунистите взели властта, което било съпроводено от радостните вопли на онези, на които им се искало да работят по-малко. Комунистическата власт не се отричала от обещанията си, но добрата комунистическа власт трябва да бъде удържана, трябва да бъде защитавана от външните и вътрешните врагове, а за това се иска много оръжие, следователно хората трябва да бачкат повече, отколкото преди това, защото инак ще се върнат капиталистите и пак ще започнат да експлоатират трудовите маси.

За да защитят добрата власт, комунистите въвели драконовски порядки в заводите: всеки работник е войник от трудовата армия, умри, но изпълни неизпълнимата норма, защото инак капиталистите ще се върнат…

„Вярно ли е — питал Лев Троцки на III Общоруски конгрес на профсъюзите през април 1920 година, — че принудителният труд винаги е непродуктивен? Чуйте моя отговор: това е най-жалкият и най-вулгарният предразсъдък на либерализма.“ И Троцки се заловил да формира работнически армии според най-зверските препоръки, изложени от Маркс в „Манифест на комунистическата партия“. Маркс вярвал в робския труд (да препрочетем още веднъж „Манифеста“) и Троцки вярвал. Робският труд давал резултати, докато страната се намирала във война. Но гражданската война приключила и в мирните условия робският труд се оказал непроизводителен. Страната била поразена от невиждана криза и заводите били затворени, хората останали без работа. Комунистите се борели с безработицата посредством скъсяване на работния ден и работната седмица, при което превърнали всички в полубезработни със съответни заплати. Вместо седемдневната седмица въвели петдневна: четири дена работим, петия почиваме. И седмиците в годината станали не 52, а 73 със съответния брой почивни дни. А освен това въвели цял куп празници като, да речем, „ден на Парижката комуна“. Стига да иска човек, много празници може да измисли. И работният ден станал къс за почуда на цял свят. Това се провъзгласявало за завоевания на работническата класа, за завоевания на Октомври…

А после работният ден малко по малко започнал да се разтегля. Страната взела да набира обороти. Заехтели петилетките. Към небето се извисили строежи: Днепрогес, Магнитка, Комсомолск. Вярно, заплатите, по-точно казано, покупателната им способност, се били заковали на равнището на помощите за безработни. Хората работели все повече, но жизненото равнище изобщо не се покачвало, макар другарят Сталин да бил заявил, че животът е станал по-добър и по-весел. Всичко създадено от народа отивало в бездънната бъчва на военнопромишления комплекс и се поглъщало от Червената армия. Построили, да речем, Днепрогес, до него — алуминиев комбинат. Американският изследовател Антъни Сютън, който е събирал материали за предаването на западни технологии на Сталин, съобщава, че Запорожкият алуминиев комбинат е бил най-мощният и най-модерният в света (Antony C. Sutton. National Suicide: Military Aid to Soviet Union. Р. 174). Електричеството на Днепрогес отива за производството на крилатия метал, а всеки знае каква продукция изкарват авиационните заводи. И с Магнитка картината е същата: строим високи пещи, мартенови пещи, леем стомана, произвеждаме най-много танкове в света, но жизненото равнище от това ни най-малко не може да се покачи. Или Комсомолск. Задбайкалските комсомолци (ЗК)^[1] с геройски усилия строят в тайгата приказен град. Защо? Ами Защото тук с безплатен труд, след като всичко необходимо идва от Америка, се изгражда най-мощният авиационен завод в света.

А маховикът набирал обороти. И трябвало да се работи все повече и повече. Ето че петдневната работна седмица била превърната в шестдневна и работният ден бил увеличен до световните стандарти, че и малко над тях. И празниците били поокастрени: трябва, естествено, да се празнува денят на Лениновата смърт, но през извънработно време.

А после настъпила 1939 година, след нея — 1940-а. И някак неприлично станало човек да се сеща за „завоеванията на Октомври“, за обещанията на комунистическата партия, за нейните лозунги.