Виктор Суворов
Денят „М“ (104)

4

Но и по върховете хвърчали глави. Ще намерим отгласи от великата битка в пресата от онова време. Списание „Проблеми экономики“ от октомври 1940 година: „Представителят на диктатурата на работническата класа, съветският директор на предприятие, притежава абсолютна власт. Думата му е закон, властта му в производството трябва да е диктаторска… Съветският стопански ръководител няма право да отбягва използването на най-острото оръжие — властта, която са му поверили партията и държавата. Командир на производството, отбягващ да прилага най-жестоки мерки за въздействие спрямо нарушителите на държавната дисциплина, се дискредитира в очите на работническата класа като човек, който не оправдава доверието.“ И излизало: майсторът е диктатор над работниците. А неговият началник — диктатор над майстора, и така все по-нагоре и по-нагоре чак до директора, който е диктатор в завода. А над него също има сума диктатори. И колко съзвучие е това, което се казва за директора диктатор, с дисциплинарния устав от 1940 година: за да накара подчинените си да му се подчиняват, командирът има право и е длъжен да използва всички средства, включително и оръжие. Ако приложи оръжие спрямо подчинените си, не носи отговорност за последиците, ако ли пък не приложи — него ще го изправят пред трибунала. И директорите били поставени в същите условия: или хапи всички подред, или лягай в калта, а на твоето място ще сложат нов директор. А „Правда“ налива масло в огъня — на 18 август 1940 година: „В ленинградските заводи са констатирани 148 отлъчки от работа, а под съд са дадени едва 78 нарушители.“ Някакви си директори проявяват мекушавост. Можем да сме сигурни, че след тази публикация в пандиза са влезли не само споменатите в пролетарския вестник, не само директорите, които са проявили мекушавост, но и онези, които не са вкарали въпросните директори в дранголника преди публикацията на „Правда“.