Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

2

Сега да се сетим за мъжете. Щом „двеста хиляди дружки“ уверено са хванали лостовете на селскостопанските трактори, измествайки двеста хиляди трактористи, какво да правят горките мъже? За мъжете недейте се грижи.

За мъжете се бил погрижил Генералният щаб. Така станало (чиста случайност, разбира се), че призивът на Паша Ангелина към жените много точно съвпаднал с началото на тайната мобилизация на Червената армия, на която в момента много й трябвали сто хиляди, а после още сто хиляди опитни трактористи за танковете, артилерийските влекачи и тежките инженерни машини. „Освободителните походи“, които водела Червената армия през 1939–40 година, представляват не само създаване на удобни плацдарми за завладяването на Европа, не само проверка на теориите и плановете „в обстановка максимално приближена до бойната“, „освободителните походи“ и малките войни са прикритие на голямата мобилизация. Днес, да речем, „освобождаваме“ Полша — от това село взели в армията трима трактористи, от онова — петима. Дори имаше такъв филм — „Трактористи“, с демонстрация на настъпателната мощ на танковете БТ-7.

„Походът“ завършва победоносно, а трактористите вече не се прибират в селата си, остават в Червената армия. Вместо тях лостовете на тракторите ще хванат дружките. А утре „освобождаваме“ Финландия отново там прибрали десетина трактористи, тук десетина, а на техните места ще дойдат грижовните дружки. Така малко по малко, неусетно „двестате хиляди дружки“ се впрегнали в ярема на мирния труд, освобождавайки силните, опитни трактористи за по-важни дела…

Намерили се подражателки на Паша Ангелина. И ето че смаяният свят се научава за първата женска локомотивна бригада. Оказало се, че съветската жена е способна да хвърля въглища в локомотивната пещ не по-зле от мъжа. И на торфените находища съветските жени не се изложили. Станало ясно, че и при строежа на железопътни линии (които по неизвестни причини се удължавали към западните граници) съветската жена е способна да мъкне не само траверси, а и релси. Вярно, впрягали ги с десетки на една релса. Но няма значение! Мъкнат!

Генерал-полковник от инженерно-артилерийската служба Б. Л. Ванников (по онова време нарком на отбранителната промишленост на СССР, член на ЦК на партията) свидетелства: „До началото на 1940 година жените представляваха 41% от всички работници и служители в промишлеността. Те бързо овладяваха производството на най-отговорни и сложни участъци, а при много операции действаха дори по-сръчно от мъжете“ (Вопросы истории. 1969, кн. 1, с. 128).

Същото е повторил маршалът на Съветския съюз Д. Ф. Устинов в книгата си (Во имя победы, с. 107), а маршалът на Съветския съюз С. К. Куркоткин в своята (Тыл Советских Вооруженных Сил в Великой Отечественной войне, с. 23). А мен ме учуди: защо пък големите началници говорят за началото на 1940 година? Би било по-интересно, ако ставаше дума за началото на 1941-ва, а най-добре — за средата на 1941 година.

Но за това мълчат. Процесът вървял стръмно нагоре. И ако се публикуват цифрите към момента на германското нападение, неизбежно ще възникне въпросът: а с какво са се занимавали по това време съветските мъже, къде са се дянали те?