Метаданни
Данни
- Серия
- Ледоразбивачът (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- День „М“, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 26 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Денят „М“
Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“
Второ издание
Превод: Борис Мисирков
Художник: Михаил Танев
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 19
Издателство Факел експрес, 2002 г.
ISBN: 954-9772-18-7
История
- — Добавяне
3
Преди войната Сталин прекарал страната през три изпитания: индустриализацията, колективизацията и голямата чистка. Всеки път ролята на Сталин била ролята на Върховното същество, което съзерцава събитията от недосегаеми висини, а Молотов (от 1930 година той на всичко отгоре е шеф на правителството) осъществявал всекидневното непосредствено ръководство. Сталин ръководел всичко, а Молотов — там, където в момента се извършвало главното събитие. Тъкмо така се разделят задълженията по време на война: командирът държи под контрол всичките си войски, а първият му заместник се освобождава от второстепенните функции и ръководи онази част от войските, които изпълняват най-важната задача. Планът за индустриализацията бил приет от конгреса на партията по доклада на Молотов (в случай на провал Сталин нямало да отговаря за индустриализацията). Колективизацията се ръководела от „Селската комисия на Политбюро“, възглавявана от Молотов. Другарят Сталин не носел отговорност и за всички случаи на главозамайване от успехите. Редно е да признаем, че старши следователят се стараел да не окалва прекалено много младши следователя. По Молотов пръски кал се полепвали само в най-краен случай. При всяка възможност отговорността се стоварвала върху по-долните ешелони на властта. Вината за „престараването“ в колективизацията паднала върху „някои ръководители от околийски мащаб“.
Неоспорима е ролята на Молотов в голямата чистка. Ежов дори чисто формално бил само един от наркомите в правителството на Молотов. А ако надникнем в задкулисната страна на чистката, ще видим, че ролята на Молотов е напълно сравнима с ролята на самия Сталин. Маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков описва Молотов така: „Това беше силен и принципен човек, нямащ нищо общо със сметкаджийството, крайно упорит, крайно жесток, който съзнателно вървеше подир Сталин и го подкрепяше и в най-жестоките му действия, включително през 1937–1938 година, изхождайки от собствените си възгледи. Той убедено вървеше подир Сталин, докато Маленков и Каганович си правеха по този начин кариерата“ („ВИЖ“. 1987, кн. 9, с. 49).
Голямата чистка приключила. Вината била стоварена върху Ежов, самият Ежов бил ликвидиран, чистката била наречена ежовщина. Молотов е чист. Сталин — още повече.
Трите етапа преминали. Резултатът: страната е подчинена на Сталин, армията, НКВД, писателите и историците, селяните и музикантите, генералите и геолозите, дипломатите и всички, всички, всички са под контрол. Селското стопанство е в ръцете на партията: вземай от селата всичко до шушка и на каквато и да е определена от Кремъл цена, може и безплатно, промишлеността произвежда, армията е покорна, апаратът на НКВД е прочистен и готов за нови дела. Какво друго остава? Третият етап — голямата чистка приключил в края на 1938 година. Страната навлиза в нов етап.
Какво замисля сега Сталин, накъде насочва усилията на страната? Главното направление лесно може да се определи. Трябва просто да се погледне на каква длъжност Сталин ще назначи Молотов…
През май 1939 година Сталин назначава Молотов за народен комисар на външните работи, оставяйки го на поста шеф на правителството…