Виктор Суворов
Денят „М“ (107)

1

Веднъж ми се случи да гледам как играят волейбол съветските олимпийци. Зрелището е изключително: огромни мъжаги, мощна гъвкава мускулатура, страховити удари и невероятно умение да се открива слабото място — щом противниците (също свирепи) отслабят за част от секундата защитата на късче от игрището, тъкмо върху това късче се стоварва удар с всесъкрушаваща сила, който не може да бъде отразен. И нашите запращаха топката не как да е, а с финтиране: уж се целят в една точка, а улучват съвсем друга. Противниците им също бяха отработили сума измамни трикове, но нашите не можеш да ги излъжеш. Реакцията на съветските олимпийци беше свръхчовешка. Не бих я сравнил с реакцията на вълк или тигър, не, това беше нещо отвъд границата на възможното. И най се отличаваше в това отношение Юрий Чесноков. Това, което той вършеше на игрището, беше необяснимо. Противникът в страшната сила на замаха се изгъва като стоманена пружина и вече се вижда, че ще удари по десния далечен ъгъл, целият съветски отбор се хвърля към десния далечен ъгъл и само Чесноков се хвърля към… левия близък. След част от секундата следва удар, и то тъкмо натам, накъдето е скочил Чесноков. Всичко ставаше едновременно, но аз не можех да се отърва от впечатлението, че първо Чесноков скача натам, накъдето трябва, а чак след това противникът нанася удара тъкмо в тази точка. Излизаше, че Чесноков предугажда най-коварните удари и затова ги парира.

След мача попитах поклонници на Чесноков вярно ли е, че той отнапред знае къде ще бъде нанесен ударът. Вярно е, казват. А откъде може да го знае? Интуиция — отговаряха едни; гениален е — отговаряха други; чете мислите на противниците — отговаряха трети. Беше ясно, че Чесноков е надарен с необикновена физическа сила и издръжливост, личеше си, че е способен да концентрира волята си в краткия миг на отблъскването на удара и незабавно да я разхлабва, запазвайки по този начин силите си и способността в следващия момент да вложи цялата си мощ в удар със смайваща точност. Но имаше и още някаква тайна.

След приключването на спортната си кариера олимпийският шампион Юрий Чесноков разкри тайната си: той наистина четял мислите на противниците си. Всички около него били неграмотни и не умеели да четат по лицата, а той умеел. Съперникът можел да прави какви ли не трикове, но в най-последния миг преди удара носът му се обръща точно натам, където ще бъде нанесен ударът. Чесноков забелязал това, а после и установил, че правилото няма изключения. Именно по носа той четял замислите на своите американски, китайски, японски и всякакви други съперници. И за някаква си част от секундата се хвърлял именно натам, накъдето трябва. И побеждавал всички…

Всеки фокус е прост. Когато тайната му ти е известна.

Кой знае защо, тайната на Чесноков ме подсети за историята на летеца Голованов…

През февруари 1941-ва летецът от гражданската авиация Александър Голованов бил призован в Червената армия, получил първото си воинско звание подполковник, и първата си длъжност — командир на 212-и далечнобомбардировъчен полк със специално предназначение — Спецназ. Съветската далечнобомбардировъчна авиация (ДБА) по онова време имала в състава си:

— пет авиационни корпуса, във всеки по две дивизии;

— три самостоятелни авиационни дивизии, които не влизали в състава на корпусите;

— един самостоятелен авиационен полк, който не влизал нито в състава на дивизиите, нито в състава на корпусите.

Тъкмо този полк възглавил Голованов през февруари 1941 година. Впрочем полкът не съществувал, предстояло да бъде формиран. С тази задача Голованов се справил: дали му самолети, дали му летци, инженери и техници, дали му летище в района на Смоленск. Голованов сформирал полка и станал първият му командир. Над себе си подполковник Голованов нямал нито командир на дивизия, нито командир на корпус, подчинявал се пряко на командващия ДБА. Теоретично. На практика полкът на Голованов се подчинявал на Сталин.

През юни 1941-ва 212-и далечнобомбардировъчен полк Спецназ се впрегнал в бойна работа. Полкът на Голованов се използвал, както и цялата съветска далечна авиация, не по прякото си предназначение. Далечните бомбардировачи се предназначавали за действия нощем по далечни неподвижни цели: градове, заводи, мостове, железопътни гари, а ги използвали денем срещу подвижни цели на бойната линия. Далечните бомбардировачи бомбардират от голяма височина цели, които не могат да не бъдат улучени. А на тях им поставяли непосилна задача, за чието решаване не били предназначени: да бомбардират танкови колони на противника. От голяма височина движещ се танк не можеш да улучиш, да пикира далечният бомбардировач не може, налагало се да летят ниско… Тази работа трябвало да вършат щурмоваци, близки и пикиращи бомбардировачи, и то само под прикритието на изтребители. Но щурмоваците, близките и пикиращите бомбардировачи били унищожени на крайграничните летища през първите дни на войната, а заедно с тях били унищожени и изтребителите. И ето че далечните бомбардировачи вършат чужда работа, за каквато не са предназначени, каквато не са способни да извършват, и го правят без прикритие в условията на пълно господство на противника във въздуха. Всички полкове, дивизии и корпуси от далечни бомбардировачи търпели неоправдани загуби. Изпатил си и 212-и полк, но все пак полкът на Голованов на фона на другите се отличавал.

Голованов се задържал подполковник по-малко от половин година. През август 1941 година полковник Голованов става командир на 81-ва далечнобомбардировъчна дивизия Спецназ. Тази дивизия била подчинена пряко на Главната квартира на Върховното главнокомандване (Генерал-майор от авиацията М. Н. Кожевников. Командование и штаб ВВС Советской Армии в Великой Отечественной войне, с. 81). По-просто казано, Голованов отново се подчинява само на Сталин.

81-ва дивизия под командването на Голованов и с негово лично участие бомбардирала през 1941 година Берлин, Кьонигсберг, Данциг, Плоещ. Ясно е, че използването на ДБА през първите дни на войната не по прякото й предназначение и понесените при това загуби рязко намалили мощта на далечната авиация. Но все едно дивизията на Голованов се отличила и можело да се очаква назначаване на Голованов на длъжността командир на авиационен корпус. Но станало друго. Голованов прескочил това стъпало. Не бил и заместник-командващ на ДБА. А станал направо командващ. През февруари 1942 година ДБА била преобразувана в авиация за далечно действие (АДД) и за неин командващ бил назначен генерал-майорът от авиацията Александър Голованов. Следващите му звания: генерал-лейтенант от авиацията, генерал-полковник от авиацията, маршал от авиацията се занизват едно подир друго. През август 1944 година Голованов получава званието главен маршал на авиацията. Главният маршал на авиацията през този месец навършил 40 години. АДД под командването на Голованов вземала участие във всички най-важни операции на Червената армия.

През 1953 година веднага след смъртта на Сталин Голованов го свалят от всички постове и го изпращат в запаса. В Съветския съюз маршалите и армейските генерали не излизали в запас. Техните звания са доживотни и те носели званията до смъртта си дори ако нямали в армията длъжности и не изпълнявали никакви функции. Голованов в това правило е рядко и може би единствено изключение. В немилост изпадали Жуков, Василевски, Конев, Рокосовски, но никой не ги наричал маршали от запаса, те си оставали маршали. В немилост изпаднал Н. Г. Кузнецов, но той бил разжалвай от адмирал на флота на Съветския съюз във вицеадмирал, а вицеадмиралите може да се уволняват в запас. (Посмъртно на Н. Г. Кузнецов бе върнато званието адмирал на флота на Съветския съюз.) Явни причини за разжалване на Голованов не намерили и тогава го направили главен маршал на авиацията от запаса.

Кариерата на Голованов не случайно секнала със Сталиновата смърт. Много близък бил Голованов със Сталин. И за да разберем съдбата му, трябва да започнем не от февруари 1941 година, а от началото.