Виктор Суворов
Денят „М“ (76)

1

През юни 1939 година в състава на полевата артилерия на Червената армия имало 144 артилерийски полка. Във всеки полк по 24–36 оръдия. Това е много. Ще подчертая: говорим само за артилерийските полкове и само в състава на полевата артилерия. Не говорим за зенитноартилерийските полкове, за артилерийските полкове на укрепените райони, за бреговата артилерия на флота, сега пропущаме артилерийските съединения, които влизали в състава на пехотните батальони и полкове, на съединенията и частите на кавалерията, на въздушнодесантните войски, на войските на НКВД, пропущаме самостоятелните батареи и дивизиони на артилерията с голяма и особена мощност.

144-те полка полева артилерия се разпределяли просто:

— в подчинение на всеки командир на пехотна (мотопехотна) дивизия по един артилерийски полк (152-мм и 122-мм гаубици), общо 95 полка;

— в подчинение на всеки командир на стрелкови корпус по един артилерийски полк (152-мм гаубици-оръдия и 122-мм оръдия), общо 25 полка;

— в подчинение на Главното командване на Червената армия 24 артилерийски полка (203-мм гаубици, 152-мм оръдия и гаубици-оръдия), това е резервът на Главното командване — РГК.

На 19 август 1939 година Сталин взел решение да увеличи броя на пехотните дивизии. На всяка нова дивизия й е нужен артилерийски полк. За управляване на дивизиите се създавали управления на пехотните корпуси. На всеки командир на пехотен корпус също му е нужен собствен артилерийски полк. За количествено и качествено подсилване на дивизиите и корпусите в главните направления са нужни полкове на РГК, следователно трябва да се увеличи и тяхното количество. С една дума, на 19 август 1939 година било решено полковете в полевата артилерия да бъдат увеличени от 144 на 341.

Те станали повече, отколкото във всички армии на света, взети заедно.